Еди Джоунс е навсякъде едновременно: как треньорът на Wallabies се превърна в медиен господар

Wayne Smith

Където и да отиде Еди Джоунс, той е в центъра на вниманието и най-популярният човек в стаята. Това е все едно да си Джон Илс – само че по-малък.

Никога не е имало треньор на „Wallabies“, който да е по-умел в медиите от Джоунс. След завръщането си от Англия той направи излишен прякора на Еди Макгуайър „Eddie Everywhere“ (Еди навсякъде). Джоунс е вездесъщ, а всяка негова поява е брилянтно организирана от медийния му съветник Дейвид Пембрук.

Той има седмичен подкаст, озаглавен, естествено, Eddie. Интервюиран е от Гъс Гулд и „Offsiders“, има повече гостувания, отколкото Антъни Албанезе, и си е изкривил бузите от толкова често усмихване за селфи.

Ето защо част от мен е подозрителна към предполагаемото „изтичане“ на неговия „Отбор на кръга“ за Wallabies. Ако вярвате на това, Джоунс седеше на трибуните на „AAMI Park“ в неделя и лежерно записваше обичайния си седмичен XV с гигантски букви на огромно тефтерче, когато минаващ фен случайно го снима през рамо. Снимката беше публикувана в социалните мрежи.

Това не е Дейв Рени, за когото говорим. Вероятно си спомняте, че Рени написа думите „Бруталност, оптимизъм и работна етика“ на бяла дъска в Пърт, за да даде на играчите си фокус за второто полувреме срещу Англия през юли миналата година. Австралия продължи да побеждава, но Рени беше бесен на себе си, когато един журналист направи снимка на посланието му от телевизионния екран и го използва като основа на своя рубрика. Той очевидно не е имал представа, че трябва да бъде предпазлив в собствената си съблекалня. И да, може би се е ядосал и на мен, защото аз бях въпросният журналист.

Джоунс не прави тези грешки. Това е човек, който седем години е оцелявал под изгарящите прожектори на това, което някога беше известно като медиите на Флийт Стрийт. Той знаеше, че всяка грешна стъпка, колкото и невинна да е, може да се превърне в заглавие.

Той щеше да пренесе тази предпазливост у дома. Ако австралийските медии могат да разберат какво е било в менюто при първата му среща с шефа на Ръгби Австралия Хамиш Макленан миналата година – португалско пиле – то със сигурност нямаше да пропуснат възможността да публикуват личните му мисли за селекцията на отбора.

Мястото, където тази теория излиза от релси, е при определянето на мотив. Какво би могъл да постигне Джоунс, като умишлено инсценира изтичането на информация? По-достоверното обяснение е очевидното: Джоунс за миг и доста смайващо е свалил гарда си и фен с телефон го е хванал.

Така или иначе, изтичането на информация има интригуващи елементи. Джоунс очевидно се е повлиял от работата на бившата си пилиер Бен Дарвин, който смята, че отборите, които играят редовно заедно, се представят по-добре от тимовете, съставени от множество различни участници. В изтеклия си състав Джоунс е избрал девет играчи на „Brumbies“ и шест на „Waratahs“, включително 18-годишния вундеркинд Макс Йоргенсен. И никой друг.

Queensland Reds пропуснаха да се включат, въпреки че пред очите му те се занимаваха с унищожаването на Western Force със 71:20. Също така липсваха хора и от „Melbourne Rebels“ и „Force“. Добре, техните играчи попълниха неговия „Б“ отбор – заедно с още „Brumbies“ и „Waratahs“ – но очевидната поука е, че Джоунс иска да запази селекциите си ограничени, в съответствие с успешните модели от 1991 г. (Нов Южен Уелс и Куинсланд) и 1999 г. (Куинсланд и „Brumbies“), които спечелиха Световната купа.

И какъв по-добър начин да изпрати послание, без да ги визира, че тези три франчайза трябва да извадят оловото.

За пореден път Джоунс повиши броя на зрителите. Rebels, които ще смятат, че малката им загуба от Hurricanes е била по-достойна от нескопосаната победа на NSW срещу фиджийските Drua, ще получат своя шанс срещу Tahs в петък вечер. Следващият кръг е голямото дерби: Brumbies срещу Reds в Канбера. Отбор „А“ срещу отбор „Б“. Ник Уайт (и Райън Лонерган, със сигурност) срещу Тейт Макдермот; Ноа Лолезио срещу Том Линаг; Роб Валетини срещу Хари Уилсън; Лен Икитау срещу Джош Флук; Том Райт срещу Джордан Петайа.

Говорейки за двубоя между Валетини и Уилсън – който се усложни значително от изключителното представяне на Ланги Глийсън за Tahs – Джоунс прояви желаната гъвкавост, като избра Валетини на същата позиция, която заемаше по време на епичната победа на Brumbies над Blues с 25:20 – blindside фланкър.

С редки изключения Рени виждаше Валетини само като №8, което на практика изключваше и използването на Уилсън. Но Джоунс отвори вратата за тестова задна редица Уилсън-Майкъл Хупър-Валетини. Той усложни нещата още повече, като включи в състава на „Reds“ капитана Лиъм Райт като опция за поста 6, а Джед Холоуей от „Tahs“ – като плаващ играч.

Скоро ще стане много интересно. Но тъй като неизбежно наближава моментът, в който Джоунс ще трябва да избере истински отбор, дните, в които е бил популярен като Илеси, са към своя край.