Съперниците от „Шестте нации“ ще играят заедно с Южна Африка в една трудна група във Франция, но тази ситуация не представлява нищо лошо.
При положение че Ирландия може да спечели титлата на „Шестте нации“, а Шотландия да се прицели в тройната корона, мачът на „Мърифийлд“ следващия уикенд е достатъчно важен, без да е необходимо да добавяме нови факти. Все пак следващата среща между двете страни на хоризонта – в група Б на Световното първенство през октомври 2023 г. е незаменима.
Като се има предвид възходящата траектория на Шотландия, безпогрешното постоянство на Ирландия и трайното влияние на Южна Африка, да не говорим за способността на Тонга да разбърква нещата, тази група все повече изглежда пълна с акули. С напредването на Шестте нации се появиха многобройни предложения, че е проблем, че изглежда ужасно да имаш такава конкурентна група с три от петте най-добри отбора в света. Единственият разумен отговор е: защо?
Защо е лошо конкуренцията в групата да е толкова силна? Да имаш група, в която прогнозирането на двамата класирали се не е лесно?
Да се оплакваме от жребия означава да се върнем към дните, когато всички участници в четвъртфиналните битки бяха предсказуеми, когато можеше да се заложи на това кой ще стигне до последните осем. Подобен аргумент имаше и през 2015 г., но този турнир ще бъде запомнен с невероятната драма в групата, от която Австралия и Уелс се класираха напред, а Англия – не.
Мястото на четвъртфиналите не е изконно право на по-утвърдените държави – старите страни от „Петте нации“ и „Три нации“. То не е привилегия на институциите, на тези с повече места в изпълнителните комитети. Бог знае, че за така наречените нации от второто ниво е достатъчно трудно да нарушат стария ред, дори ако Световното ръгби милостиво се зае с преодоляването на крещящата разлика в периодите на почивка по време на турнира между утвърдените и развиващите се страни.
Без подобна заплаха в група Б има опасност да останем да се движим по течението до фазите на елиминациите. Разбира се, срещата на Франция с Нова Зеландия ще бъде зрелище, което не бива да се пропуска – точно както ранната среща на „All Blacks“ с Южна Африка през 2019 г. ,но в този продължителен турнир има повече от пет седмици между тази откриваща вечер и първия четвъртфинал.
Колкото и вълнуващи да бяха късните етапи на миналогодишното Световно първенство по ръгби лига, Франция 2023 наистина не иска да повтори скуката, която я предшестваше в груповите етапи.
Палката, с която често бият Световното ръгби, е, че жребият се проведе малко повече от година след последния турнир, като разпределението на местата се основава на световната ранглиста в началото на 2020 г. – с други думи, веднага след Япония 2019.
Не трябва да се забравя обаче, че пандемията върза ръцете на Световното ръгби, като списъкът с мачовете за 2020 г. беше унищожен, а някои отбори изобщо не играха през тази година. Първоначално трябваше да се прилагат класиранията от края на тази година. Както посочва и World Rugby, няма идеален момент за теглене на жребия – ранното му провеждане позволява неща като продажба на билети и маркетингови кампании, а разместването сред първите 10 в света напоследък е безпрецедентно. И това също не е лошо.
Може да се твърди, че жребият толкова рано в цикъла на Световното първенство позволява на отборите да се съсредоточат по-малко върху резултатите в средата му, но това, че Еди Джоунс вече не е старши треньор на Англия, отлично илюстрира капаните на подобен подход.
Не бива да се забравя също така, че при тегленето на жребия за Световната купа през 2019 г. Южна Африка се намираше на седмо място, във втората група на поставените, и това не им навреди.
Разбира се, ситуацията се утежнява от факта, че Нова Зеландия, Франция и привлекателната млада Италия са в общата група от една и съща страна на жребия. Това придава на турнира еднообразен вид, но само увеличава интригата в другата половина, където не е изключено Япония и Фиджи да се срещнат за място на полуфиналите.
Именно в тази половина, където утвърдените отбори не изглеждат толкова силни – Стив Бортуик, Уорън Гатланд и Джоунс се надпреварват съответно с Англия, Уелс и Австралия е налице потенциал за сътресения.
И точно както в случая със Световното първенство по футбол, когато Мароко достигна до полуфиналите, всички добри турнири се нуждаят от продължителна победа от малко вероятен източник. Върнете се четири години назад и освен високооктановия сблъсък между Нова Зеландия и Южна Африка, първата половина на турнира бе озарена от Япония и нейното шеметно достигане до елиминационните етапи.
Ако го премахнем, ще останат само съдиите, които се самонаказваха, че не са били достатъчно строги към високите удари в първите седмици на турнира, и въздействието на опустошителния тайфун.
Ако погледнем към тазгодишния турнир, историята поне вещае нещо добро, защото във Франция 2007 Фиджи за първи път достигна до фазите на елиминациите, а Аржентина – до полуфиналите. В професионалната ера Япония, преди четири години, е единствената друга страна, достигнала до елиминационните етапи извън по-утвърдените осем нации.
Този нищожен рекорд е пагубен за турнира и ако наличието на една група на смъртта дава по-добри възможности за по-невероятни четвъртфиналисти, то това със сигурност е нещо, което трябва да се отбележи.
Rugby pod 