Maggie Alphonsi

Англия и Франция ще се сблъскат в интересен мач в събота, като „Les Bleus“ ще търсят първата си победа на „Туикънъм“ от 18 години насам.

Англия и Франция ще покажат много амбиции в атака на „Туикънъм“, но с Кевин Синфийлд и Шон Едуардс, които ще се изправят един срещу друг, няма изненада за прогнозите, че защитата ще бъде в центъра на вниманието.

След като бе представен като верен помощник на Стив Бортуик, Синфийлд много рано очерта своя облик. Той много ясно изрази желанието си да се насочи към доминиране в борбата и Англия направи точно това. В трите си мача от „Шестте нации“ досега Англия значително се е подобрила в тази област, въпреки краткия период от време, в който Синфийлд трябваше да наложи собствената си защитна философия върху отбор, който и без това има много други задачи – от укрепване на състава до преоткриване на атакуващата си идентичност.

В първите три мача от „Шестте нации“ Англия е направила 42 доминиращи борби, което е почти двойно повече от броя им на този етап от първенството миналата година (22). Този резултат е значително по-добър и от този на Франция (31), въпреки че си струва да се отбележи, че французите, които обикновено са добре подготвени под ръководството на Едуардс, се радват на по-добър процент на успеваемост на атаките като цяло.

Последното е показателно за това, че Англия все още се стреми към пълноценна защита в продължение на 80 минути. В ДНК-то на ръгбиста е заложено желанието да доминира в атаката, но да поддържа тази доминация в продължение на цял мач е съвсем различно предизвикателство. Борбата при брейкдауна може да бъде уморителна, а поддържането на бърза скорост на линията – физически изтощително. Постигането на перфектното равновесие между двете може да бъде неблагодарен баланс, който Англия все още не е овладяла.

Твърде много пъти те са изглеждали откъснати от защитата, като първото полувреме срещу Шотландия е ярък пример за това. Те започнаха агресивно, но не успяха да се справят с много проблеми, а чудесното есе на Духан Ван дер Мерве накара Синфийлд да се осъзнае като треньор-специалист на тестово ниво.

Първото полувреме на мача с Италия беше много по-положително – излизаха от линията един по един и двама, само че с напредването на мача защитата им ставаше все по-нестабилна. В крайна сметка те пропуснаха 41 борби, което е най-лошият резултат в трите им мача. Това не е проблем с физическата подготовка – този отбор на Англия със сигурност не страда от липса на такава, а просто трябва да се даде време за внедряване на новите стратегии. Срещу заредения с емоции, макар и слаб отбор на Уелс, те показаха най-добрата си защитна игра досега.

Междувременно Франция не беше в най-добрата си защитна форма в мача срещу Италия и езикът на тялото на Едуардс след мача подсказваше за това. Франция е усъвършенствала солидна отбранителна стратегия, но Италия направи така, че в бронята им да се появят пролуки, от които Ирландия по-късно да се възползва. Ранното есе на Хюго Кийнан беше добър пример за това, когато вторият ред на Франция Пол Вилемс се отдалечи от пробива, оставяйки Уини Атонио в ничия земя, докато се опитваха да следят Финлай Билъм, а Кийнан прелетя през пролуката.

Един от играчите, който според мен ще бъде ключов в битката в защита в събота, е Гаел Фику. Той е дефанзивен стълб за Les Bleues в средата на терена и инстинктивно се включва като номер 12, когато се защитават от статични положения, изскачайки и водейки задната линия с убеденост, както направи срещу Шотландия, където направи впечатляващите 15 борби. Ще бъде интересно да се види дали той ще успее да се наложи над укрепващото партньорство на Оли Лоурънс и Хенри Слейд в средата на терена на Англия.

И така, към следващия голям аргумент, който беше силно афиширан тази седмица – дали Англия трябва да започне да гради бъдеще около блясъка, който Маркъс Смит предлага на позиция 10. От гледна точка на атаката Смит отговаря на всички изисквания и показа това миналия уикенд за Харлекинс с представянето си като Играч на мача, но остават въпросителни относно играта му в защита.

В лицето на Оуен Фарел обаче Англия разполага с мобилен дефанзивен състезател. Въпреки че капитанът на Англия преминава през труден период, той беше блестящ в защита срещу Уелс, завършвайки като втория по брой борби в Англия след Люис Лъдлъм. За Смит ще бъде трудно да повтори това ниво от другата страна на топката.

Странно е да си помислим, че не толкова отдавна, точно преди Синфийлд да премине от лигата в съюза, от другата страна на телефона му е бил Едуардс, който го е подпитвал за съвети. Когато двамата се изправят един срещу друг, това обещава да бъде вълнуващо зрелище.