Публикуваното миналата седмица двугодишно проучване за приложимост стигна до заключението, че е възможно да се състави женски отбор по ръгби на Британските и Ирландските лъвове.

Тези констатации са добре дошли за финансовото състояние на женската игра и доказват, че има достатъчно възможности да се извлече полза от нарастващия интерес на феновете на ръгбито.

Основният въпрос остава – дали тази стара идея е правилна в този смел нов свят на ръгбито?

На пръв поглед женското турне на „Лъвовете“ е привлекателна перспектива. Тя внася в играта романтиката на националните турнета – нещо, което не сме виждали в женското ръгби от самостоятелните инициативи в началото на 90-те години на миналия век.

Бих била първата, която би си купила билети за мач в средата на седмицата между “ Hurricanes Poua“ и пътуващия отбор на „Лъвовете“. Но щом пренесеш този мисловен експеримент в реалността, осъзнаваш колко невъзможно би било подобно турне.

Първо, женският отбор на Британските и Ирландските лъвове би бил много по-ограничен в избора си на съперник. През изминалата година станахме свидетели на бързо ускоряване на професионализма в международните отбори – Канада беше забележителното изключение в четвъртфиналите на Световната купа миналата година като единствения аматьорски отбор.

Все още обаче не виждаме как тези инвестиции се пренасят във вътрешните лиги. Сърцето на Лъвовете, Англия, е единствената страна с достатъчно силна вътрешна конкуренция, за да даде възможност на отбор с покана за участие в турнира.

Макар че състезанието Super Rugby Aupiki обещава много, за да бъде наистина подготвено за мачове, ще трябва да се играят повече мачове, отколкото е турнето на отбора. Освен че разкрива недостатъчно добре подготвеното ни вътрешно състезание, Нова Зеландия като домакин не би могла да работи с противоречащи си графици.

Aupiki се играе в един и същи период с подготовката за Six Nations. Съмнително е, че Англия би искала да освободи някого в този прозорец за пътуване на юг. Представянето на този отбор на „Лъвовете“ също ще бъде в периода след Световното първенство. Това ново състезание на Световното ръгби се стреми да предложи последователност в броя на международните мачове за жени, като по този начин повиши стандарта на игра и развитието на международните програми. Между неговите годишни регионални квалификационни турнири и дивизионни плейофни серии програмата е твърде пълна.

Без жизнеспособна съпротива в средата на седмицата и без прозорец за международни мачове, женският отбор на „Британски и ирландски лъвове“ не изглежда с големи шансове за продължаване. Но това не е проблем. Историята на този отбор е от една отминала епоха. Много преди глобалният администратор World Rugby да предложи възможност за сътрудничество между нациите за развитие на играта.

Лъвовете са важна част от историята на мъжкото ръгби, но не е необходимо да бъдат част от бъдещето на женското ръгби.

Реклама