Как Антоан Дюпон се превърна във физическо чудовище – без дори да ходи на фитнес

Чеслин Колбе казва, че капитанът на Франция „не е човек“, но силата и физиката му не идват от вдигането на огромни тежести

Това беше борбата, която спря хода на времето: Мак Хансен, ирландското крило с ръст 190 см, се насочва към сигурно есе – само за да бъде върнат обратно от Антоан Дюпон пред невярващата домакинска публика.

Като се има предвид, че Дюпон тежи само 84 кг, мускулатурата е една от най-изтънчените му силни страни и това беше моментът, който отразяваше силата на френския капитан, който е по-силен от собственото си тегло.

Но един човек, който го познава по-добре от всички, не беше изненадан от забележителната му намеса на стадион „Авива“. „В Топ 14 той показа силата и мощта си в ситуации, които бяха много по-впечатляващи от тази ситуация“, казва Венсан Джакоби, бивш треньор по силовите и кондиционните тренировки на полузащитника в Castres.

„Когато блъска момчетата като пинбол и събаря нападателите при контакт, той е единственият, който остава на крака.“

„Честно казано, не мисля, че този човек е човек“, добавя Чеслин Колбе, бивш съотборник на Дюпон в Тулуза. „Той може да направи всичко, което поискаш от него – и вероятно го прави и по-добре.

„Най-забавното нещо, което си спомням с Антоан, е, че той не спортува! Той прави възстановявания и това е всичко. Прави малко упражнения за основните мускули, но не се занимава с тежки упражнения като другите момчета. „Той е просто природно надарен. Беше невероятно да играя заедно с него и да видя как е израснал през годините. Той определено не е човек.“

И така, ако Дюпон не тренира във фитнеса, тогава как го прави? Как се справя с тези херкулански подвизи? Според Джакоби отговорът е генетичен.

„Когато говорим за профила на даден играч, генетичният му код го идентифицира“, добавя Джакоби. „Ако сравним Били Вунипола с друг играч №8, всеки от тях ще има различна генетична характеристика, която е уникална за него. Тези морфологични типажи и генетиката са изключително важни по отношение на физическите качества на играча – а Антоан Дюпон има страхотна генетика, нека си го признаем.

„Често това са онези момчета от югозапада, говорим за поколение след поколение, които не са били непременно офис работници, по-скоро фермери, така че имат повече сила и мощ. Същото е и с [фланговият играч на Франция] Антъни Желонч – не е особено добър с всички систематизирани неща в залата, но пък трансферът от залата към терена е 100-процентов.

„И в Южна Африка; не съм сигурен дали е заради земеделския произход, но се получават тези чудовища, при които силата се натрупва поколение след поколение. Този генетичен код, ДНК, благоприятства мощните физики. Това е дарба. Както се казва, природата ви е дарила с това.

„Спомням си за Били, момчетата, които са много месоядни, натрупват мускули много бързо и са изключително мощни и силни, често не е необходимо да правят много, за да поддържат тези качества, когато имат такава генетика. Работата е минимална, но тя е налице.

„Играчите от Фиджи например могат почти само да погледнат щангата и да натрупат мускули. Те не са начело на класациите във фитнес залите, но познават отлично този спорт.“

Дюпон е в и около елитни ръгби среди още от юношеските си години, което, според Джакоби, е още един ключов фактор за развитието му. Всичко започва още като тийнейджър.

„Той щеше да започне да се занимава със силови и кондиционни упражнения на 15, 16 години – дори само с две сесии седмично, и то може би не с високо качество“, казва Джакоби. „Но все пак това са две сесии седмично, които започнаха в пика на хормоналната му фаза; по време на пубертета, когато кипиш от хормони.

„Хората казват, че не е тренирал, но той тренира! Това са 10 години тренировки с тежести и дори да ги е правил само няколко пъти седмично, всичко, което прави сега, е да поддържа това, което е изградил.

„Силата и кондицията не се състоят в това колко усилено влизате в залата всеки ден. Става въпрос за това колко редовни сте били, седмица след седмица. Не става въпрос за това да достигате върховите си постижения на всяка сесия; далеч не е така, особено в ръгбито, където не искаме да влияем на представянето на терена.“

Димитри Яшвили знае едно-две неща за френските халфове. Бившият полузащитник на Биариц изигра 60 мача за „Les Bleus“ и изведе Франция до последната победа на „Туикънъм“ в „Шестте нации“ през 2005 г. Фамилията на Дюпон означава „от моста“ на френски – което е подходящо, защото Яшвили вярва, че е построен като такъв.

„Той е изключително добре сложен полузащитник“, казва Яшвили. „Той доминира физически над противниците. Очевидно е, че техническите му възможности също са отлични. Напомня ми малко на Байрън Келехър от едно време – човек, който доминира физически. Не са много такива скръм-халфове.

„Той е изключителен играч. Рядкост е да видиш полузащитник като него. Той е единственият такъв във Франция. Уникален.“