След заплахата от стачка, три поражения и минимална победа срещу Италия, Уелс ще се изправи срещу Франция с малка увереност.
След обвиненията в сексизъм, отправени към бившия генерален директор на федерацията, икономическите ѝ затруднения, заплахата от стачка на играчите и липсата на резултати на терена, Уелс избегна много по-голяма криза, като спечели миналата събота в Италия (17:29), една седмица преди да се изправи срещу френския отбор на „Стад дьо Франс“.
Победата в Рим може да изглежда епизодична. Но след три поражения в толкова много мачове в турнира „Шестте нации“ уелсците току-що избегнаха, без съмнение, втора дървена лъжица след тази през 2003 г. „Това беше известно облекчение за играчите, треньорите и уелската общественост. Беше хубаво да видим, че най-накрая сме спечелили. Хубаво е да видиш, че най-накрая печелим, и като се има предвид ситуацията, в която се намирахме извън терена, и броят на загубите, които имахме, това беше добре дошла победа“, заяви Лий Бърн, бивш играч на Уелс (42 мача от 2005 до 2012 г.).
Но щетите са по-дълбоки. Уелската федерация трябваше да се справи със заплахата от стачка на играчите преди мача с Англия на третия ден. Причината? Неподновяването или промяната на договорите на някои международни играчи и липсата на финансови средства. „Знам, че винаги е имало проблеми. Смятам, че беше важно да уредим преговорите по договорите сега, за да можем да се концентрираме върху играта, върху структурата на отбора. Трябва да възстановим всички тези аспекти, подобно на това, което се случи във Франция преди четири години. Много съм подкрепял играчите и стачката, за да получат това, което заслужават“, заяви Лий Бърн, който е играл за Клермон (от 2011 до 2014 г.). Но всичко вече е уредено. Играчите са постигнали споразумение. Те продължават напред. Да се надяваме само, че всички са си взели поука, особено профсъюзът на федерацията…“
„Цикълът свърши“
Уелс, който е дал толкова много легенди на ръгбито като Гарет Едуардс, Джей Пи Ар Уилямс, Сам Уорбъртън и Шейн Уилямс, трябва да реагира бързо, като до Световното първенство във Франция остават по-малко от шест месеца. Все още обаче предстои дълъг път. Все пак отборът на Лий, заедно с Англия, е нацията, която е спечелила най-много турнири (39 титли). Но след миналогодишното съкрушително поражение у дома от Италия низходящата спирала продължава. Въпреки завръщането на Уорън Гатланд през декември начело на националния отбор – който прекара вече 12 години начело на тима от 2007 до 2019 г. – резултатите трудно могат да бъдат положителни. Алън Уин Джоунс, Кен Оуенс, Джордж Норт и Дан Биггар са подложени на обстрел. След това в този застаряващ отбор бяха привлечени младежи, без да има по-голям успех. „В световната ранглиста сме на девето място. Това вероятно е най-лошият ни резултат. Моето поколение и това, което го последва, осигуриха отлични играчи. Мисля, че този цикъл приключи и сега е време да се развие ново поколение за следващите десет години. Това няма да се случи за една нощ или през следващите три или четири години. Но се надявам, че на следващото Световно първенство, не във Франция, а на това след това (в Австралия през 2027 г.), ще можем отново да бъдем там горе“, заяви Лий Бърн, победител в турнира през 2008 г.
Добре е, че в неделя ще изиграем последния си мач срещу французите“, каза още той. „Няма да имаме дървената лъжица. Така че не мисля, че върху уелските играчи има някакво напрежение. Напрежението със сигурност е върху les Bleus. Никой не вярва в нас в този мач, но едно чудо във Франция би било чудесно“, усмихна се Бърн, който вече е на 42 години.
Бившият играч на уелския Ospreys заяви, че е впечатлен от френския отбор. „Обичам играта им. Този отбор е воден от един играч, който в момента изумява света: Антоан Дюпон. Качествата му са невероятни. Много харесвам и Дамиан Пено, и то не защото играе в Клермон (Смее се). Тибо Фламент също е впечатляващ. Харесвам и Томас Рамос, защото, освен че е добър нападател, бележи много добре“.
В съботния последен мач от състезанието Уелс ще се опита да не попадне в остриетата на френския миксер.
Rugby pod 