Първите седем минути обаче бяха единственият момент, в който те предизвикаха Франция по отношение на резултата, но все пак имаше значителни признаци на напредък, а трите есета за бонус точка през второто полувреме донякъде ги потвърдиха. Уелс показа много, много по-добри резултати в атака. В сравнение с разточителността и колебливостта им в противниковите 22 м в първите кръгове, това беше обещаващо.

Проблемът за тях, разбира се, беше, че Франция може да атакува много по-добре. Още в 10-ата минута те отговориха с възхитително есе, а до края на полувремето водеха с 20:7, като се възползваха от шансовете си с обичайната си прецизност, като Антоан Дюпон ръководеше нещата с апломб.

През второто полувреме изминаха малко повече от 3 минути, когато Франция вкара отново чрез Уини Атонио и това беше всичко. Спорът приключи при резултат 27:7.

Уелс може и да се върна от голям дефицит на полувремето при последната си победа в Париж през 2019 г., но тук това нямаше да се случи, а трите отбелязани есета, които силно притесниха треньора на защитата Шон Едуардс, трябва да се разглеждат в контекста на възможното френско самодоволство.

Толкова много неща са се променили от 2019 г. насам. Докато Уелс се срина, Франция се издигна, не на последно място защото има Едуардс, който ги ръководи не само като треньор по отбраната, но и като специалист по брейкдауна и дисциплината и общ катализатор на среда, която работи усилено, оценява се трудно и, честно казано, е трудна. Англичаните се оплакват, че Едуардс никога не е бил ангажиран с родината си, но как, за Бога, Уелс изобщо го е пуснал, особено когато Уейн Пивак уволни заместника му Байрън Хейуърд малко след като го назначи?

Уорън Гатланд и Едуардс имаха късмет, че по време на славните им години с Уелс Франция беше доста зле. Винаги е имало подозрение, че щом те се съвземат, на останалите ще им бъде много трудно да се конкурират. Едуардс се погрижи за това и само Ирландия успя да се справи и то с малко повече – в това първенство.

Гатланд предупреди при напускането си през 2019 г., че не иска Уелс да се върне към затъването, но за съжаление това се случи и не изглежда, че дори той ще успее скоро да ги изстреля обратно сред най-добрите в класирането. Това може да се окаже дълга работа.

Вчера беше обявено, че Професионалният съвет по ръгби е представил първите стандартни договори след разправиите, които доведоха до заплахата от стачка преди последния мач с Англия, но играта продължава да е в безпорядък, като се очаква много играчи да напуснат, а четирите региона на Уелс да останат още по-неконкурентоспособни, отколкото са сега, което говори за нещо.

До 49-ата минута Франция имаше бонус точка за четири есета, като преди края добави и пето, което беше много жалко за номер 8 на Уелс, Таулупе Фалетау, който получаваше 100-ната си шапка. Извеждането на отбора нямаше да му е приятно, такава е неговата скромност, но това е великолепно постижение на един изключителен играч, вероятно най-великият в Уелс на тази позиция. Той изигра прекрасен мач, преди да напусне след 62 минути, и определено ще бъде записан от Гатланд като стартов играч за Световното първенство.

Кои други играчи ще се радват на същото потвърждение, е трудно да се каже. Гатланд направи повече смени, в този турнир и се надяваме, че това е направило селекцията по-ясна в неговото съзнание.

Подозирате, че опитният отбор, представен тук, ще формира основата на отбора за Световната купа, като Лиъм Уилямс вероятно ще се върне на поста фулбек, може би Гарет Анскомб на поста халф, а Уил Роуландс и Кори Хил са възможни претенденти на поста блокировач, а Джош Навиди може да добави малко агресивност към задната редица.

След като младият Джо Хоукинс вече впечатли, Томпкинс едва ли е направил убедителна заявка за вътрешен център тук, особено в защита. Луис Рийс-Замит на поста на краен защитник? Той беше жив и зает, но на моменти малко несигурен, докато Джъстин Типурич беше усърден в отворения фланг.

Гатланд има още много работа, но поне тук имаше за какво да се хване преди лятото, в което трябва да свърши своята работа.

Реклама