Секстън затвърждава статута си на „вечен“, тъй като звездите се подреждат в една линия, а кариерата му е към своя край
Сравняването на играчи от различни епохи е опасно, особено като се има предвид, че ръгби съюзът се е променил радикално през последните десетилетия. Трябва да се вземе предвид контекстът, не на последно място и колегите, които тези хора са имали щастието – или проклятието – да имат по време на кариерата си в този спорт, който е сред най-отборните.
Анди Фарел и Джейми Хеслип обаче са смели личности и двамата провъзгласиха Джони Секстън за най-великия играч на Ирландия в зелената светлина след спечелването на Големия шлем на стадион „Авива“ в събота.
Такива твърдения не бива да се правят с лека ръка, а претенденти не липсват. Джак Кайл, Сид Милар, Уили Джон Макбрайд, Майк Гибсън, Фъргюс Слатъри, Кийт Ууд, Ронан О’Гара, Брайън О’Дрискол и Пол О’Конъл са имената, които идват на ум като отправна точка за кратък списък в зависимост от предразсъдъците.
Фарел е харизматичен и талантлив оратор и изложи аргументите си по предвидим убедителен начин. Той разкри, че капитанът на Ирландия Секстън е използвал подготовката, за да каже на своите момчета, че имат мечтаната възможност.
„Невероятно подходящо е, че според мен най-добрият играч, който някога е играл за Ирландия, може да се разпише за Големия шлем в уикенда на Свети Патрик пред собствената си публика“, заяви Фарел.
„Има много звезди, които се подредиха през последните осем седмици и се събраха тази вечер.“
Дори когато Ирландия се разколеба под натиска на упоритата и решителна Англия, това осезаемо усещане за съдбовност никога не утихна. Подобаващо Секстън участва в един фин, проницателен момент, който помогна да се стабилизират домакините в жизненоважен момент.
След час игра Райън Бейрд току-що бе направил пробив и бе предизвикал оглушителен рев от напрегнатата домакинска публика. Ирландия изкара наказателния удар в тъч. Междувременно Стив Бортуик замени Хенри Аръндел с Джо Марчант на крилото. В края на периода, в който Англия изглеждаше притеснена от противниците си, Секстън усети шанса да промени темпото.
След една разбъркана атака той получи пас от Джеймисън Гибсън-Парк и след като Бен Къри се приближи плътно до него, насочи топката над главата на Марчант, за да може Мак Хансен да я преследва.
Червеният картон на Фреди Стюард означаваше, че Англия нямаше възможност да покрие задната част на терена през цялото второ полувреме. Антъни Уотсън трябваше да бяга още повече, за да се намеси зад Марчант и да намали опасността, но не успя да стигне до него, преди добре премереният удар на Секстън да доведе до отскачане на топката. Два пъти.
Уотсън се пренастрои, за да вземе топката и да предотврати незабавно есе, но само удължи неизбежното. Хансен, Джими О’Брайън и Роби Хеншоу пристигнаха, избутвайки го в зоната на мъртвата топка. Ирландия имаше петметрова схватка. Секстън се надигна от тревата, след като махна Къри от себе си, и стисна и двата си юмрука. Знаеше, че ударът му може да позволи на Ирландия окончателно да се справи с Англия.
В знак на разширяването на атакуващата сила на своя отбор, който вече не разчита толкова на своя халф, Секстън не докосна топката в трите фази, необходими на Хеншоу да отбележи. Бънди Аки беше основният плеймейкър, който се придвижваше директно от схватката, преди да се изправи и да даде ловък пас. Секстън успя да направи решаващото обръщане, за да даде на Ирландия осем точки разлика. Той се справи с тази задача, както и в подобен момент на „Мърифийлд“ предишната седмица, а след това направи още по-трудното, за да възнагради второто попадение на Дан Шийн.
След това продължение Секстън си позволи спонтанен жокер. Фарел забеляза това и с удоволствие разказа на пресконференцията след мача колко много Секстън го е накарал да се разкрещи в треньорската ложа.
На същата конференция Секстън очевидно се опитваше да осмисли всичко това. Той не можеше или не искаше да каже категорично дали това наистина е последното му участие в „Шестте нации“. Въпреки всички фанфари, той – повече от всеки друг, включително Фарел – олицетворява горещото желание на Ирландия да премине четвъртфинал за Световната купа по-късно тази година.
За да направим дебата за „най-великия в историята“ по-приемлив, трябва да ограничим квалификационния период до ерата на „Шестте нации“. Секстън, който сега е най-добрият реализатор на точки от 2000 г. насам, след като изпревари О’Гара този уикенд, вероятно има двама основни конкуренти в лицето на О’Дрискол и О’Конъл. И двамата са емблематични по различни причини и бяха основни опорни точки в Шлема през 2009 г.
Оттогава Секстън е бил на кормилото Той е заобиколен от качество на терена и извън него и всъщност не пропусна да отбележи значението на О’Конъл – наред с други фигури от обкръжението – като взискателния треньор на нападателите и лейтенант на Фарел.
Дори и така, Секстън ще бъде запомнен като човека с най-голямо влияние на терена върху най-великия отбор на Ирландия в историята; а той вече трябваше да е такъв след победата в Нова Зеландия, първото място в световната ранглиста и този доминиращ Шлем.
Като се има предвид това, Секстън трябва да бъде признат за най-добрия ирландски играч през последните две десетилетия. И дори с толкова много зад гърба си, той все още не е доволен; точно така стигна дотук.
Rugby pod 