Ако първите няколко кръга на Шестте нации подсказваха, че Франция леко се колебае в иначе сигурния си ход към домашната Световна купа, те завършиха турнира с много голяма доза увереност Поражението им от Ирландия в Дъблин миналия месец им попречи да спечелят втора поредна титла, но в последните два мача срещу Англия и Уелс те заслепиха с качеството на играта си в атака, като отбелязаха 94 точки и вкараха 12 есета.

Да, в последната четвърт на мача с Уелс защитата им се отслаби, за разочарование на Шон Едуардс, след като те вече водеха с 34:7. Можем да бъдем сигурни, че те няма да бъдат толкова небрежни в следващия си състезателен мач на „Стад дьо Франс“ срещу Нова Зеландия в откриващия мач на Световната купа през септември.

През последните четири сезона, откакто Фабиен Галтие стана старши треньор след Световното първенство през 2019 г., Франция загуби четири мача от „Шестте нации“. Уорън Гатланд е загубил толкова, откакто отново стана старши треньор на Уелс в началото на този сезон, и въпреки че беше доволен, че отборът му не капитулира през второто полувреме, както направи Англия срещу Франция седем дни по-рано, размерът на задачата, която стои пред него, беше очевиден още веднъж, пропастта между Франция и Ирландия и останалата част от Шестте нации се виждаше ясно от всички.

С домакинското предимство Галтие смята, че атакуващите умения, които са показали неговите съотборници, ще ги превърнат в най-страховитите съперници, когато наближи Световната купа. „Надявам се, че сега отборите ще се страхуват от нас“, казва той. „Със сигурност ние сме отборът, който трябва да бъде победен.“

Неговият отбор със сигурност е обогатил арсенала си по време на „Шестте нации“. Двете есета на Дамиан Пено срещу Уелс го направиха водещ реализатор на турнира с пет попадения, което не е изненада. Антоан Дюпон можеше да бъде играч на мача почти всяка седмица, което също не изненада никого, въпреки че Ромен Нтамак беше достоен носител на тази награда в събота. Жулиен Маршан е хукър, който може да прави почти всичко.

Франция обаче добави заплахи и в други области. Сирил Бейл продължава да се превръща в един от най-добрите пилиери в света и в събота беше част от мощна схватка. Тибо Фламент е изключителен във втората редица, но шансът му бе даден само заради контузията на брилянтния Камерън Уоки. На Световното първенство Фламент може би ще запази мястото си на резерва, а Уоки ще се премести на фланкъра, където се чувства също толкова добре, тъй като Антъни Джелонч ще пропусне турнира поради контузия.Неслучайно Франция бе в най-добрата си форма в този турнир, след като Джонатан Данти се завърна за последните два мача. Неговата комбинация в центъра с Гаел Фику изглежда перфектно балансирана, като и двамата са силни както в атака, така и в защита.

Но най-поразителният аспект на представянето им срещу Уелс в събота беше творческият триумвират, формиран от Дюпон, Нтамак и Томас Рамос, съотборници от Тулуза, които пренесоха клубната си химия на международната сцена. Всеки съперник знае каква заплаха представлява Дюпон, но да го спреш е все едно да се опиташ да затвориш дим в бутилка. По-рано в турнира Нтамак беше малко по-тих, но срещу Уелс напомни за своите умения в бягането и управлението на топката.

Рамос е краен защитник, който често играе като халф за Тулуза, и с присъствието си, навлизайки напред в игрови позиции, кара защитниците да се чудят колко много играчи трябва да наблюдават. За капак той вкара седем удара от толкова опита.

Първото есе на Франция бе дело на Нтамак, който заобиколи Ник Томпкинс и комбинира с Дюпон, след което полузащитникът подаде огромен пас, за да може Пено да вкара отдясно. За второто попадение Нтамак изпрати Рамос през пролука, Дюпон пристигна в подкрепа (разбира се, че го направи) и този път Данти чакаше отдясно. През второто полувреме красиво забавен пас на Нтамак изведе Фику, а след това Рамос осигури крайния резултат за Пено.

Остава открит въпросът дали Франция ще може да се изразява с такава свобода, когато тежестта на очакванията като домакин на Световното първенство легне на раменете ѝ по-късно тази година. „Не мисля, че това ни плаши“, каза 27-годишният Рамос. „По-добре е да има ентусиазъм, отколкото обратното. Започваме да достигаме зрялост, което означава, че успяваме да се справим с напрежението“.

Съзряването на уелсците е проблем, който Гатланд преследваше през целия сезон на Шестте нации. Той използва няколко млади играчи, но в Париж се върна към старата гвардия, а Джордж Норт, Алън Уин Джоунс, Джъстин Типурич и Таулупе Фалетау, който получи 100-ната си шапка, подсказаха, че ще играят роля на Световното първенство, докато Рис Уеб отново се утвърди като полузащитник.

Макар че в крайна сметка бяха смазани от темпото и мощта на противниците си, Уелс започна впечатляващо, като поведе, когато Уеб подкрепи Норт, а през второто полувреме демонстрираха един от най-сплотените си мачове в турнира.

В резултат на това Гатланд смята, че е видял достатъчно, за да остане оптимист, че Уелс ще бъде много по-силен отбор на Световната купа, след като прекара три месеца заедно през лятото и без разсейването на спора за договорите с WRU, който ги разсейва през последните седмици.

„Знаем, че имаме много работа за вършене“, каза Гатланд. „Но на Световното първенство ще изненадаме някои отбори с това колко добри ще бъдем и колко ще се подобрим, след като имаме това време за подготовка. Правим стъпки в правилната посока.“

Реклама