Има една непризната истина, че спортът се състои основно от победители и победени.

Някои хора просто знаят как да извоюват победа независимо от обстоятелствата, а други – не.

Някои хора умеят да печелят, когато това е най-важно, да бъдат най-добри, когато напрежението е най-голямо.

В събота вечер на „Идън Парк“ треньорът на „Crusaders“ Скот Робъртсън и неговите играчи за пореден път доказаха, че са победители.

Ако поставите „Crusaders“ в ъгъла, те ще се преборят да излязат от там. Ще бъде силно преувеличено, ако кажем, че сезонът им е висял на косъм, когато пристигнаха в Оукланд.

В състезание с 12 отбора, в което 8 продължават към елиминационните кръгове, има голяма свобода на действие да претърпиш странна катастрофа и все пак да бъдеш коронясан като шампион.

Но в контекста на най-новата си история „Crusaders“ бяха изправени пред нещо тревожно, когато гостуваха на „Идън Парк“.

Никога досега по време на треньорския мандат на Робъртсън те не са губили повече от три мача в една кампания. И така, само четири мача след началото на 2023 г. те можеха да претърпят трето поражение.

Треньорът на „All Blacks“ е много важен и има значение кой е около него.

Би било опасно обаче да не се връщаме към рекордите на Робъртсън и още по-опасно да не оценим безспорното му право да бъде възприеман като победител в спортната сфера.

Миналата година няколко високопоставени „All Blacks“ се обърнаха към изпълнителния директор на NZR Марк Робинсън в Южна Африка, за да защитят страстно оставането на Йън Фостър като старши треньор.

Всички те знаеха, че националната организация е на път да се откаже от Фостър и да повиши Робъртсън, и затова свидетелството им в подкрепа на първия беше изтълкувано от някои като липса на доверие във втория.

Подобно тълкуване никога не е имало смисъл, тъй като няколко от същите играчи, които лобираха за запазването на Фостър, от 2017 г. насам играят с цялото си сърце за Робъртсън.

Това, което говори най-силно за истинските им чувства, са шестте поредни титли, които „Crusaders“ са спечелили.

Подобен успех не може да бъде случаен. За да печелиш толкова често, е необходимо дълбоко убеждение в качеството на средата и способностите на хората, които работят в нея, а културата на Робъртсън без прошка очевидно резонира.

Три мача след началото на Супер Ръгби и в Crusaders се появиха съмнения. Четири мача по-късно и сега е необходимо да има смелчага, който да заложи срещу спечелването на седмата им поредна титла.

Ужасяващият брой на контузиите им със сигурност ще намалее, а с промяната на времето Крайстчърч ще се превърне в най-малко гостоприемното място в състезанието.

Робъртсън може и да няма никакъв международен опит, но никой не би могъл да изтъкне убедителни аргументи, че не заслужава повишение и възможност да тренира тестово ръгби.

И това е още едно сериозно съображение за NZR, докато обмислят кого да назначат за следващ треньор на All Blacks.

Ако Робъртсън е пренебрегнат, след като е печелил титлата през всяка година, в която е бил с „Crusaders“, какво ще каже това за валидността на вътрешната треньорска система?

Супер Ръгби в никакъв случай не е перфектният полигон за тестване на високите постижения, но е единственият полигон, който Нова Зеландия предлага за начинаещи професионални треньори.

Ако Робъртсън не може да премине в „All Blacks“, като се има предвид постигнатото от него, то никой не може и NZR ще изпрати послание на треньорското си съсловие, че трябва да се насочат към чужбина, ако сериозно искат да тренират националния отбор.

Реклама