Новоизбраният треньор на „All Blacks“ Скот Робъртсън няма нужда да се притеснява дали има достатъчно търпение или постоянство, за да бъде висококачествен лидер на отбора.

Това той вече го доказа, като се възстанови след два неуспешни опита да си осигури работата в All Blacks и най-накрая убеди новозеландското ръгби (NZR), че неговата марка визионерско треньорство, в която силно присъстват темите и образите на отделните кампании, е подходяща за националния отбор.

През последните четири години сигурно е имало моменти, в които се е чудил дали няма да бъде запомнен като неподходящия човек в неподходящото време – принуден да си събере багажа и да замине за по-отворена дестинация, която не вижда в желанието му да бъде себе си екзистенциална заплаха за ценностите на играта.

От времето на Елвис никой не е предизвиквал такова напрежение между поколенията само заради начина, по който размахва бедрата си, а продължаващото отхвърляне на Робъртсън подсказваше, че NZR по някакъв начин се страхува, че той ще унищожи стойността на марката All Blacks, танцувайки брейк с купата „Бледислоу“.

Ръгби администраторите, макар и никога да не биха го признали, имат естествена склонност да се привличат към сигурни личности – стабилни типове, за които са важни разумните прически, излъсканите обувки и неангажиращите отговори.

Консерватизмът и конформизмът са основополагащите стълбове на ръгбито и всеки, който не се движи точно в границите между тях, се възприема като противоречив.

Робъртсън не е бил виновен за нищо повече от това, че е открито амбициозен и настроен към дигиталните ритми на Поколението Z, но това очевидно беше достатъчно, за да засили притесненията през 2019 г. и отново през миналата година, че той по някакъв начин по своята същност не е подходящият човек за All Blacks.

Сякаш в по-широката ръгби общност имаше консервативен елемент, който смяташе, че успехът му в „Crusaders“ е резултат от магьосничество или някаква друга подмолна сила.

Но при този трети опит да се сдобие с поста той успя да разсее всички съществуващи преди това страхове и да спечели най-дългия договор, който някога е бил предлаган на треньор на All Blacks.

И може да се окаже, че именно това, което му е попречило да бъде назначен преди, сега е основната причина той да поеме поста от Йън Фостър догодина.

Ръгбито в Нова Зеландия е изправено пред криза, каквато не си е представяло. То загуби мъжката си младост.

Твърде много от тях просто не искат да играят тази игра. Училищното ръгби е завладяно от заблудени родители, които искат отборите да бъдат създадени за успех, а не за удоволствие, а тийнейджърите масово се насочват към баскетбола в търсене на нещо по-малко токсично.

NZR би могъл да преживее този отлив на участници, но не и факта, че твърде много тийнейджъри не се занимават с ръгби по никакъв начин.

Данните за гледаемостта показват, че те не гледат много – а и защо да гледат?

Непрекъснато променящите се правила нямат смисъл, безкрайните сблъсъци около зоната на борба с топката могат да се харесат само на хора с психопатски наклонности, а подвижният маул е версията на играта за климатичните промени – всеки знае, че те могат да бъдат спрени, ако само властимащите наистина направят нещо по въпроса.

А къде са трайните герои на спорта и с какви платформи се свързват те?

Ръгбито сякаш е нямо по всички канали, по които трябва да се говори, а десетилетният му кръстоносен поход да обслужва суетните личности на феновете е откъснал спорта от онези, които са твърде млади, за да приемат, че е техен патриотичен дълг да се интересуват от All Blacks.

Това, което най-накрая бе осъзнато, е, че поколението Z и милениумите се нуждаят от шампион – харизматичен ръководител, който може да преобрази All Blacks като отбор, който им говори както в буквален, така и в преносен смисъл.

Робъртсън е привлечен с мандат да пренастрои отбора на All Blacks във всяко отношение: кадри, нагласи, култура и взаимодействие.

След Световната купа ще има органична чистка на играчите, като няколко висши фигури ще напуснат, така че All Blacks на Робъртсън ще бъдат нови, вероятно млади и като се има предвид как той е създал всичко в Crusaders ще се придържат към основните принципи на силна организация на играта, правилни линии и ясни основни умения.

Но може би по-важното е, че „All Blacks“ на Робъртсън най-вероятно ще носят усещане за свобода и ще се определят от липсата на задръжки.

Точно това той направи толкова умело с „Crusaders“ – превърна ги в отбор, който уважава историята, но не се плаши и не е обременен от нея, а в комбинация с готовността му да изразява мнението си, да се представя като дълбокомислещ човек със скрито чувство за шега, „All Blacks“ от 2024 г. може да започнат да правят опити да си върнат изгубеното поколение.

И за да не забрави някой, това, което той направи с „Crusaders“, е да спечели планина от купи, а успехът е нещо, което Поколението Z цени значително повече, отколкото техните критици осъзнават.

Реклама