38-годишният играч разказва как лоялността, любовта и „факторът Джон Тери“ са удължили кариерата му към границата от 20 години

Защо все още го прави? Освен ако няма таен хазартен навик – а той не ви се струва такъв – парите не му трябват. А и не е като да има какво да доказва в крикета. Със 100 ръна. в първия си тест и 100 в последния Аластър Кук напусна международната арена на висота и при своите условия.

Сега, на 38 години, през септември той ще отбележи 20-годишнината от дебюта. В днешно време това е много дълъг период от време, за да играеш в провинциален крикет. И все пак той е тук, в 7 ч. сутринта, в един мразовит петък през март, на 90-минутно пътуване от семейната ферма край Дънстейбъл, Бедфордшър, до Челмсфорд за предсезонна подготовка с Есекс.

„Когато реших да се оттегля от тестовия крикет през 2018 г., говорих със Страуси [Андрю Страус, управляващ директор на мъжкия крикет на Англия по това време] и той каза, че е знаел, че няма апетит да се върне към окръжния крикет, когато се оттегли като капитан на Англия, но за мен не беше същото“, казва той, докато се движим по М1 в неговия Range Rover. „Няколко души ми казаха, че ако имаш възможност да играеш, трябва да го направиш, защото е голяма крачка да се откажеш от крикета. А аз нямах нищо планирано.

„Също така Есекс беше спечелил шампионата предишната година и въпреки че бях изиграл седем мача, се чувствах като в момента при Джон Тери – да получиш купата [трофея от Шампионската лига], когато не си участвал в някои ключови мачове. Така че имах чувството, че искам да дам своя принос, още повече че смятах, че можем да спечелим отново.“

Във връзката на Кук с графството откриваме лоялност, която е в упадък в съвременната спортна арена или дори на работното място, както обяснява той: „Имаше хора, с които наистина исках да играя крикет – Райън тен Дошате, Рави Бопара, Ник Браун. В Есекс има страхотна култура. Елате и играйте за нас, няма да съжалявате. Има истинска клубна атмосфера.

„Исках да играя още две-три години, а в края им си мислех, че ще съм се откъснал от крикета и няма да съжалявам. През 2019 г. отново спечелихме County Championship, но след това се появи Ковид. Не исках да завърша при тези обстоятелства – да играя пред празни трибуни на Лордс на финала на трофея „Боб Уилис“. Не исках голямо изпращане – просто ми беше малко смешно“.

Денят преди да се срещнем, той беше прекарал на терена в учебна игра. Предишният ден беше фитнес тренировка. Последното означаваше да се подложи на ужасяващия тест с йо-йо . Той не го споменава, но по-късно един член на персонала на Есекс ми казва мимоходом, че е показал най-добри резултати. Това е напомняне за това, което Греъм Суон написа на тези страници през 2018 г: „Куки не е представата на никого за атлет – той тича като Уди от „История на играчките“ – но нямаше никой по-отдаден във фитнес залата. Докато останалите от нас можеха да се възползват от свободната зима, за да заминат някъде на топло, той се присъединяваше към клуба по бягане „Лейтън Бъзард“ и подобряваше рекорда им на 5 км.“

Кук и съпругата му Алис се преместват във фермата си през 2009 г. и, както всеки, който го познава, ще потвърди, че той не е господар на имението. Преди да ме закара, той беше станал в 5,30 ч. сутринта, за да се погрижи за конете. В понеделник поправяше една ограда. Тези земеделски задължения напомнят за още нещо, което Суон пише за него: „Единственият път, когато видях Аластър Кук истински ядосан и възмутен, беше, когато го изхвърлиха от фермата, за която беше наддавал. Беше възмутен, че собственикът е отстъпил от думата си и е сключил сделка с някой друг.“

Ако фермата и семейството осигуряват една среда, то другата е боксът. Пътуването до Челмсфорд може да отнеме до два часа, а когато на седалката на пътника няма журналист, който да му задава въпроси, той често слуша подкаста „5 Live Boxing with Steve Bunce“. По време на пътуването ни той разказва подробно не само за Лорънс Околие и Антъни Джошуа, но и за предстоящите им съперници.

В колата обаче сме, за да говорим за крикет. Той с копнеж си спомня за първата си предсезонна подготовка през зимата на 2003-2004 г., когато е бил само на няколко месеца след училище: „Не заминах за чужбина, просто останах в Англия и в продължение на пет месеца играх в мрежа пет дни в седмицата. Сигурно сам съм си измислил програмата, защото нямах треньор по силова подготовка. Тя беше: удряй топки, ходи в залата, обядвай. Прекрасно.“

Преминавайки към предстоящото лято, смята ли, че амбицията и агресията на „Bazball“ ще се пренесат на ниво окръзи? „Определено ще бъде интересно. Само вчера Дан Лоурънс слезе на терена няколко пъти в началото на своя ининг, така че може да се види как престоят в Нова Зеландия с Англия миналия месец му се е отразил. Това обаче е малко по-сложно от обикновено. Това, което трябва да запомните, е, че Бен Стоукс, Джо Руут и Джони Бърстоу са фантастични играчи с всички удари с които разполагат. Не всички са такива. Искате ли да постигнете 500 ръна в първия ден през април? Добре, но може и да ви извадят за 150.

„Имах четири удара и това улесняваше вземането на решения за мен, отколкото за някой като Рави Бопара, чието изпълнение на удари беше по-разнообразно. Това, което можем да видим в първенството, е по-склонните към бялата топка играчи да възприемат подхода Bazball. В края на краищата, ако топката се държи добре, защо да не се опитате да откажете боулъра от дължината му, вместо да се мотаете наоколо? Играйте според силните си страни

„Аз обаче съм малко скептичен към идеята, че ръководството на Англия е премахнало страха от изваждане. Как ще се почувства някой от батърите от топ – ордър, ако тръгне към игрището за втория ининг на Англия във втория тест за Ashes, след като е започнал серията с 0, 3, 5?“

Единственият личен спонсор на Кук в наши дни е неговият доверен производител на бати – Gray-Nicolls. „Знам – казва той, – че е трудно да повярвам, че няма повече хора, които да искат да спонсорират 38-годишен мъж, който няма интерес да се занимава със социални медии.“

След закуска със съотборниците си, няколко упражнения за загрявка и подхвърляния от Антъни Макграт, старши треньор, той излиза на терена в Челмсфорд в 10 ч. сутринта за вътрешноотборна контрола. Докато с Макграт разговаряме за новия сезон и предизвикателството да управлява играчите си, когато франчайзите за бялата топка доминират в пейзажа признавам, че това не е проблем на Кук.Тогава се усеща онази острота, която идва с гледането на крикет в тези дни. Още по-силно се усеща, когато наблюдаваш мач, игран през март на празен стадион. Ръцете в джобовете са задължителни за играчите в полето между подаванията, а има и много шапки с пискюли.

От края на септември до началото на предсезонната подготовка през февруари Кук не беше вдигал батата. Не се притеснява ни най малко. Той прави типичен ининг на Кук: на зеления уикет, с доста голяма скорост на топката в началото, той се вкопчва, докато четирима батсмени идват и си тръгват, за да постигне безпроблемно 50 ръна. Когато неизбежният дъжд прекратява играта малко след обяд, той е с резултат 76 ръна.

Дан Фийст, ръководител на крикет операциите в Есекс, ми казва: „Това е най-важното за Аластър. Той е все така отдаден и жаден за рънове, независимо дали е в Челмсфорд в петък в края на март, когато няма никой на стадиона, или пред 80 000 зрители на теста в Мелбърн на „Boxing Day“.

Реклама