IPL се завръща в петък, а редица английски играчи получават големи договори, но те трябва да печелят много повече
Днес състезателите по крикет печелят повече от всякога, а заплатите им предизвикват завистта на предишните поколения. В тазгодишното издание на Индийската премиер лига Бен Стоукс ще получи 1,6 милиона паунда, Сам Къран – 1,85 милиона паунда, а Хари Брук – 1,3 милиона паунда – разбира се, в допълнение към договорите им с Англия.
И все пак, тъй като представляват своите франчайзи в Индия, всички звезди на IPL могат да се смятат за значително по-ниско платени. Ако получаваха заплатите, които си заслужават – в съответствие с нормите в световните спортни лиги – Стоукс, Къран и Брук щяха да получават около 5 милиона паунда на сезон в IPL.
В повечето спортни лиги играчите печелят поне по 1 паунд на всеки 2 паунда, които лигата получава като общ приход. В NBA, NFL и Major League Baseball, трите най-големи спортни лиги в САЩ, всички играчи печелят поне 48 % от приходите на лигата. Според Deloitte през 2020-21 г. във Висшата лига клубовете ще изразходват 71% от приходите си за заплати на играчите.
Но в IPL това основно правило – че играчите ще печелят поне половината от приходите на лигата – не се прилага. От 2023 г. всички 10 франчайза ще получават по 48 млн. паунда годишно. Освен това франчайзите могат да очакват да спечелят поне още 5 млн. паунда от приходи от билети, спонсорство и продажби на стоки, смята К Шринивас Рао, редактор на Sports Network18 и експерт по финансите на IPL. Франчайзите от най-големите градове – най-вече Mumbai Indians – могат да очакват да спечелят допълнително до 10 млн. паунда. Като цяло всички франчайзи могат да очакват да спечелят общо 53 млн. паунда през тази кампания на IPL.
Въпреки това само малка част от тази сума достига до играчите, които участват в IPL. Тази година всеки франчайз има таван на заплатите от 9,5 милиона паунда (95 crore). Това се равнява на едва 18% от общите приходи на франчайзите с най-ниски заплати; за франчайзи като Мумбай този дял е още по-малък. Догодина общият таван на заплатите ще се увеличи с още пет crore до 100 crore (10 млн. паунда), но смисълът остава.
В която и да е друга голяма спортна лига, генерираща толкова пари, играчите биха получавали три пъти повече за същата работа. Малката част от приходите, която се пада на състезателите по крикет, има огромни последици за по-нископлатените членове на отбора: най-зле платените местни играчи получават само 20 000 паунда (20 лакхи), за да играят в IPL. Всички играчи губят 20 % от възнаграждението си, на пропорционална основа, ако не играят в даден мач.
Много малко приходи от IPL достигат и до страните, които произвеждат таланти в чужбина. За всеки подписан играч от дадена страна националните съвети получават плащане, равняващо се на 10 % от заплатата на играча. West Indies и други страни твърдят, че отборите от IPL биха могли да направят много повече, за да ги компенсират както за таланта им, така и за това, че на практика се отказват от два месеца от международния си календар годишно, за да участват в състезанието.
Таванът на заплатите в IPL е основният механизъм за поддържане на нисък размер на заплатите на играчите. Без него собствениците на IPL – група, в която влизат Амбани, чиито активи се оценяват на повече от 150 млрд. паунда, както и много от най-богатите индийски личности и компании – биха могли да продължат да наддават един срещу друг за играчи. Ако можеха, делът на приходите, които играчите получаваха, щеше да бъде поне 50 %, казва спортният икономист Стефан Шимански.
И все пак истинската причина, поради която IPL може да поддържа толкова нисък дял от заплатите, които получават играчите, е, че играчите нямат друга алтернатива. В американските лиги, които също налагат таван на заплатите, има силни съюзи на играчите; имало е редица противопоставяния между собственици и играчи и дори стачки, тъй като играчите са се борили за своя дял. Американските лиги също така са разбрали, че ако не плащат на играчите си разумна част от приходите, те могат да се окажат уязвими за конкурентите си.
IPL няма тези проблеми. Докато Асоциацията на играчите в Major League Baseball водеше борба срещу клаузата за резерви, която задържаше заплатите на играчите, като на практика забраняваше свободното посредничество, и беше премахната през 1975 г., в Индия съюзите на играчите все още са забранени.
Приходите на IPL са непропорционални на конкуренцията – дори ако конкурентните T20 лиги плащат на играчите много по-голям дял от приходите, сумите, които играчите печелят, пак ще бъдат по-малки. Всъщност през тази година контролът на IPL върху екосистемата на T20 само се засили. Под IPL двете лиги, които плащат най-много на играчите, са SA20 в Южна Африка и International League T20 в ОАЕ, които стартираха през януари. Собствениците на IPL притежават всички отбори от SA20 и имат дялове в половината от франчайзите на International League T20. Най-лесният начин да се контролира състезанието е да се купи.
Другият голям актив на собствениците на IPL е разрастващата се средна класа в Индия. Това е в основата на рязкото увеличаване на стойността на правата за излъчване от 2023 г.: те са на стойност 5,1 млрд. паунда за периода 2023-27 г., което е над два пъти повече в сравнение с предишния петгодишен цикъл. Докато правата за излъчване са се увеличили, таванът на заплатите почти не е нараснал: от 9 милиона паунда на франчайз годишно на 9,5 милиона паунда.
Сега има 10, а не осем франчайза на IPL, но делът от общите приходи на лигата, който ще отиде за играчите, всъщност е по-малък, отколкото в цикъла 2018-22 г. Но тъй като играчите все още ще печелят повече като цяло, всяко несъгласие вероятно ще бъде минимално: споровете за парите обикновено са по-малко злостни, когато паят се увеличава, а не се свива.
„Тъй като няма алтернатива на IPL, играчите не могат да направят нищо по въпроса“, казва Шимански. „Собствениците на IPL искат да определят тавана на заплатите на ниво, което е по-привлекателно от всяка вероятна алтернатива за играчите. Това е всичко, което има значение. Това, което те не искат, е силна T20 лига да се появи като конкурент.“
Ако някога играчите се обединят, за да оспорят тавана на заплатите или свободното движение по време на цикъла на IPL, Шимански смята, че те ще имат шанс за успех. Но рискът от поражение на играчите би бил значителен, като съдилищата са благосклонни към аргумента, че таванът на заплатите спира доминирането на един отбор.
Дори ако играчите спечелят, съдебното оспорване ще отнеме години. При кратка кариера играчите нямат голям стимул да подават съдебни жалби, които могат да ги превърнат в изгнаници. Спомнете си за Жан-Марк Босман, създателя на решението „Босман“, което позволява на футболистите да сменят свободно клубовете си, когато нямат договор.
Съдебното дело му струва пет години от кариерата; след като в крайна сметка печели, Босман никога повече не играе. Въпреки че делото му донесе на футболистите по света много милиони, Босман не се възползва от тях и приключи кариерата си без пари. Кърт Флуд, който пръв оспорва резервната клауза в бейзбола, едва ли ще играе отново, като се оплаква: „Съмнявам се, че дори един от 24-те мъже, които контролират играта, би ме докоснал с десетметров прът. Не можеш да се противопоставиш на системата.“
И така, дори и крикетът и търговската привлекателност на IPL да се покачват, играчите едва ли ще настояват за част от парите, които – на базата на други големи спортни лиги заслужават. Но ако делът от приходите, които играчите на IPL някога ще получат, се изравни с този на другите спортни лиги, тогава и ефектът на състезанието върху международната игра ще стане още по-голям.
Rugby pod 