Голямата ирония на дисциплинарните изслушвания на крикета по обвинения в расизъм и дискриминация в Йоркшир е, че много от най-големите въпроси останаха без отговор, защото две от най-могъщите институции на спорта в тази страна – националният управляващ орган и самият окръг – не бяха директно на подсъдимата скамейка.

Нещо, което можеше да бъде сравнително просто разследване, ако беше проведено задълбочено и открито преди пет години, беше дяволски усложнено от начина, по който тези два административни органа избраха да действат.

Ако вземем само два примера, всеки, който се занимава с по-обширно разследване на това изключително вредно дело – а такова разследване никога няма да има, би могъл да се спре на унищожаването на документи в Йоркшир (нещо, което клубът призна) и на решението за уволнение на 16 членове на персонала на графството.

Действията са на Йоркшир, но каква е била ролята на ECB, ако изобщо е имало такава, не е ясно, въпреки че лорд Пател от Брадфорд, бившият председател на Йоркшир, предполага, че той е уволнил служителите по настояване на ECB. Може би никога няма да разберем цялата история, защото никой, който има правомощия да се задълбочи, не изглежда да има интерес да го направи.

Предшественикът на Пател в Йоркшир, Роджър Хътън, предварително изрази недоверие към изслушванията и посочи, че ECB „най-вече самата тя избягва всякаква проверка“. Сега се говори за помирение и оздравяване – а кой не иска това? – но си струва да се отбележи, че с напредването на събитията съдбите на ECB и Йоркшир са тясно преплетени. Едва ли скоро нещата ще се подобрят и за двете страни.

Разследването на Фанос Хира, председател на Worcestershire, за разходите на ECB се очаква да ужаси 18-те окръжни клуба, когато бъде публикувано преди годишната среща следващия месец, по време на която годишният доклад ще хвърли допълнителна светлина върху начина, по който ECB използва парите си.

Що се отнася до Йоркшир, ако клубът изпадне във финансов колапс, какъвто може да се случи, това не е в интерес на управителния орган, тъй като ECB ще бъде задължена да участва в оздравителния пакет, както направи с Дърам преди няколко години, но това все пак може да се случи отчасти заради огромните обезщетения, които Йоркшир плати като пряко следствие от масовите уволнения. Този процес също все още не е приключил, тъй като Уейн Мортън, бившият ръководител на медицинския отдел на клуба, предявява иск за 500 000 паунда във Върховния съд.

Йоркшир има дългове в размер на около 15 млн. паунда към семейните фондове на друг бивш председател – Колин Грейвс, а Тани Грей-Томпсън, съпредседател на Йоркшир, предупреди, че „без допълнително финансиране от около 3,5 млн. паунда клубът няма да може да продължи да функционира като компания“.

ECB е в състояние да направи нещо по проблемите на клуба, тъй като Ричард Гулд, главният изпълнителен директор на ECB, наблюдава дискусиите относно разпределянето на големите мачове на места като Хедингли от 2025 г. нататък. Колкото по-щедро е разпределението, толкова по-здраво е финансовото състояние на Йоркшир.

Няма нужда от сълзи, но нещастието на Йоркшир ще се разпростре и на игралното поле, където отборът ще започне сезона в първенството в четвъртък, без да знае какви точно санкции ще му бъдат наложени от Дисциплинарната крикет комисия (ДКК) – независимото звено на ECB, което проведе изслушванията. Клубът може да бъде глобен, но наказанията с точки в различните състезания изглеждат сигурни, въпреки че всички санкции няма да бъдат наложени в продължение на няколко седмици, докато не изтече срокът за обжалване.

Йоркшир възнамерява да ограничи щетите, заяви Грей-Томпсън в изявление: „Фокусът ни остава върху постигането на разумна санкция и своевременно ще направим изявления пред ДКК.“

Ако Йоркшир е избегнал косвеното порицание, което е било отправено към ECB както по време на изслушванията, така и в публикуваните в петък констатации от 82 страници на CDC по делото, заведено от ECB срещу „Yorkshire CCC and Others“, това е до голяма степен защото клубът е избрал да не бъде представляван и следователно да не бъде подложен на кръстосан разпит. Те вече предварително се бяха признали за виновни по няколко обвинения (някои биха казали, че в някои случаи прибързано).

Докато Азим Рафик, който предяви първоначалните искове, че е бил подложен на расистки обиди и тормоз, изрази задоволство, че поне някои елементи от обвиненията са били потвърдени срещу седем от осемте заинтересовани страни, неуспехът на ECB да защити успешно делото срещу Майкъл Воън трябва да е повод за срам.

Дори завеждането на дело срещу един от най-успешните английски капитани на тестовете е неудобна ситуация, в която да се постави ръководният орган; това, че делото не е доказано, повдига въпроси за целесъобразността на закона изобщо.

След произнасянето на присъдите ECB се постара да подчертае докъде е стигнала в най-сложното регулаторно разследване и дисциплинарен процес, които някога е предприемала, но в крайна сметка ДКК установи, че представеният случай по отношение на Воън не е достатъчно точен и надежден.

Тя откри несъответствия в показанията на Рафик и Адил Рашид и отхвърли като „вероятно слухове от втора ръка“ статия, за която се твърди, че предоставя потвърждаващи доказателства от Рана Навед-ул-Хасан. Той заяви, че твърдението, че някои публикации в социалните медии на Воън са от основно значение за делото на ECB, е „твърде високо оценяване на въпроса“.

След като Ричард Томпсън е сравнително нов председател, ECB има възможност да се реорганизира. Първоначалният отговор на Томпсън беше предпазлив, но остави възможността отворена, като заяви в петък: „Тъй като получихме решенията едва днес, ще ни е необходимо време, за да ги обмислим внимателно.“

Воън с право беше примирителен към Рафик, но не пощади ECB или ДКК, като нарече процедурата „неуместна, неадекватна и стъпка назад“ и безпомощно противопоставяне. Той каза:“Неизбежната последица от решението на ECB беше, че трима бивши съотборници, единият от които е настоящ международен играч на Англия [Рашид], бяха изправени един срещу друг в това, което по-късно се превърна в публичен форум, за да го види целият свят… от този подход не може да излезе нищо добро.“

Да се надяваме, че подобен случай няма да се повтори, но ако това се случи, ДКК не е най-доброто средство за разрешаването му, както предполага Воън.

Съмнително е дали ECB може да действа като регулатор и следовател, макар че доколко добре би работил един независим регулатор, също е под въпрос.
По-конкретно, в по-добро състояние ли е английският крикет, за да се справи с повторение на случая? Дали една бъдеща жертва на расизъм и дискриминация би имала смелостта и упоритостта да продължи делото си, като се има предвид през какво са преминали Рафик и други?

Надяваме се, че играта ще работи за това подобни действия да не се налагат. Пътят напред е труден и Томпсън и Гулд ще се нуждаят от късмет, за да го извървят.

Реклама