След цял живот в Англия, ветеранът кореспондент вижда живота на крикет турнетата от другата страна на оградата
Това е първото ми крикет турне като играч. Не мога да преброя колко турнета съм посетил като журналист – когато Англия отиде във Фиджи, Нова Зеландия и Пакистан през 1983-4 г., това едно турне ли беше или три? – но пътуването до Испания с „Глостършир мастърс“ определено е първото ми като играч.
Когато се събрахме на летището в Бристол, няколко съотборници се отбиха в бара, въпреки че полетът ни излиташе в 7,20 ч. сутринта! Първото ми турне в Англия беше същото като това на Йън Ботъм – в Пакистан през 1977 г. След като към нас се присъединиха такива „бонвивани“ като Дейвид Гауър и Алън Ламб, консумацията на алкохол през 80-те години на миналия век стана огромна. Но дори и те не започваха на разсъмване.
Някои играчи все още пиеха 15 часа по-късно, но на следващата сутрин бяха изчистени и с блеснали очи на закуска. Когато батираха, те оставяха първите няколко топки от външната страна off stump – въпреки че предишната вечер не бяха оставили нищо на бара или на масата за хранене. Тежко.
Играем в Албир, в заливче между вкусното и безвкусното (Валенсия и Дения на север, Бенидорм на юг), на терена на КК „Спортинг Алфас“. Планините отсреща го правят да прилича на Нюландс в Кейптаун или на Куинс Парк Овал в Порт-оф-Испания, гледайки към Северната верига, не че Англия е посещавала Тринидад от 2009 г. насам. С изключение на изкуствения терен, усещането е като за най-уютния английски клубен терен. Твърде много обитатели на езерото с патиците се мотаят по терена, за да бъде някой суеверен.
„Нулева вероятност за дъжд днес“, гласеше радиопрогнозата за времето всеки ден, откакто пристигнахме миналата сряда. Дневните температури се задържат в диапазона от 20 градуса. На дълбоко укритие вътре в очертанията едно маслиново дърво улавя средиземноморския вятър и случайната топка.
Благословен с такъв климат, сезонът на Sporting Alfas продължава от средата на февруари до средата на ноември, с прекъсване през август, когато температурата е 40 градуса. Списъкът им с мачове е много впечатляващ: Мадрид, Барселона, Илкестън. Сигурно е страхотно да можеш да твърдиш: „В няколко последователни седмици вкарах на Барселона и Мадрид“.
Мениджърът на нашето турне Лен Атард прилича на Брендън Маккълъм. Позволено ни е да пием с всеки, само трябва да се явим навреме, готови да играем.
Но Лен беше малко по-пасивен, отколкото Маккълъм вероятно би бил по време на един от най-големите скандали в аматьорските крикет турове. Лен преподаваше физическо възпитание в училище „Кемпиън“ в Атина, което известният педагог и ексцентрик Джак Майер беше основал, след като се премести там от „Милфийлд“, което също беше основал. Като син състезател на Кеймбридж и играч на Съмърсет на непълно работно време, Майер настояваше училището „Кемпиън“ да отиде на крикетно турне. През 70-те години на миналия век Корфу е мястото, което се намира на една ръка разстояние.
Покойният батсмен от Съмърсет Питър Роубък е следващият човек в отбора на Кемпиън и Лен настоява, че е променил разказа, който по-късно е написал. Лен е батирал и е пропуснал една топка, но при това е ударил земята с бата си. Corfiots, чувайки шума, подават жалба за улавяне, която съдията – играч на Campion – отхвърля.
„Техният wicketkeeper изпадна в ярост“, спомня си Лен. „Когато боулърът влязъл за следващата топка, аз се отдръпнах и кийпъра изруга още повече – а гръцкият може да бъде много изразителен език. Когато боулърът влезе за втори път, кийпъра продължи да ругае, така че отново се отдръпнах. Когато това се случи за трети път, глуповатият мид-оф се затича към нашия съдия, блъсна го, хвана едно пънче и побягна към мен.“
Лен се присви така, че полевият играч го удари повече с ръката си, отколкото с пънчето. В този момент играчите на Campion, които чакаха да се бият, нахлуха на терена и се стигна до пълномащабен бой. Играчите се удариха един друг, а след това и в бара, след като мачът беше прекратен. В таверната Роубък забеляза синина на лявата ръка на Лен, където го бяха ухапали.
Крикетът за по-възрастни в графството е пирамида с бързо разрастваща се основа. Трябва да се признае, че на дъното сме склонни да вкарваме стърженето в крикета. Но на върха на пирамидата, в отбора на Gloucestershire Over-50s, преди няколко години играеха Тони Райт, бившият капитан на графството; Марк Алейн, бившият английски ОDI all-rounder, който беше и капитан на Англия Over-50s; третият батсмен, който е навъртял около 10 000 първокласни ръна, Саймън Хинкс; и още двама, които бяха изиграли няколко мача за Gloucestershire.
Засега бих казал, че от другата страна на оградата не е толкова различно. Независимо дали сте журналист или играч, вие решавате да разопаковате и приберете дрехите си, но не го правите. Решавате да се качите по стълбите на хотела вместо с асансьора, но постепенно не го правите. Големият плюс на журналиста е, че настроението по време на турнето не се определя от резултатите. Големият плюс за играча е, че не се налага да присъства на пресконференции.
Трябва да декларирам интерес като един от тримата вицепрезиденти на Националния шампионат по крикет 60+/70+, заедно с Пол Фарбрайс и Бари Хърн. И все пак продължавам да препоръчвам пътувания – особено предсезонно турне в Испания в началото на април – и крикет за възрастни като цяло, докато възрастта не донесе по-бърза топка, която да избие всички пънове от земята.
Rugby pod 