Уил Келехър съобщава от Кейптаун, че Sharks и Stormers въвеждат нов световен ред в Купата на шампионите

В Кейптаун липсваха циници, оплакващи се от не толкова Европейската купа.
Вчера над планината Тейбъл се стелеше мъгла, която надвисна над един от най-големите градове в света, охлаждайки го след уикенда, когато слънцето грееше над южноафриканците в турнира за Купата на шампионите „Хайнекен“. Sharks и Stormers се класираха с лекота на четвъртфиналите, като се присъединиха към Leinster, Leicester Tigers, Saracens, Exeter Chiefs, La Rochelle и Toulouse.
Ясно е, че това не е турнирът, който някога познавахме, и има очевидни негативи в този нов световен ред. За съжаление, отминаха дните, в които хиляди хора пътуваха за тези мачове в чужбина.
Подобно на малцината привърженици на „Харлекинс“, които бяха в Кейптаун, в Девън следващата неделя няма да има много пътуващи „Stormers“. За повечето от тях това е непосилно, а и форматът е тромав. Организаторите знаят това и през май ще обявят, че през следващия сезон ще се върнат по-малките групи.
Купата на шампионите едва сега започва да се провежда шест месеца след началото си, но където и да се намират феновете, те се радват на прекрасни мачове, които само ще се подобрят през следващия уикенд, когато ще се проведат впечатляващи четвъртфинали.
Френските клубове не харесват присъствието на южноафриканците, а някои английски клубове също са скептично настроени – включването им увеличава логистичните задачи, разходите и шансовете да бъдат победени.
В Дърбан „Sharks“ преминаха през „Munster“ с победа 50:35, докато „Harlequins“ загубиха тук, поразени от играта на „Stormers“ със страхотни удари, зверски атаки и пламенни контраатаки, въпреки че намериха опита за положителен.
„Мисля, че присъствието на южноафриканците в това състезание е феноменално“, заяви треньорът на „Харлекинс“ Табай Матсън. „На всички нас, старите хора, които казваме „Европейска купа“, вероятно ще ни трябват още шест месеца, за да спрем да го казваме. Мисля, че това е страхотно за играта. Наистина е различно, има естествени тенденции в играта в другите страни заради климата, заради манталитета на играчите, съдийството.
„Това е като Световно първенство с контрастиращи отбори. Това е наистина приятно и се надявам, че за феновете контрастът на отборите, които се срещат в различните полукълба, също е добър. Играчите харесаха тази си седмица – макар че сега няма да им хареса, заради този резултат“.
Реалността на ръгбито е такава, че то не може да остане в миналото. Финансите му не работят. Никой не печели пари. Надеждата е, че с времето южноафриканските отбори в това състезание ще получат нови източници на приходи.
Беше очевидно колко добре мачът “ Stormers-Harlequins“ успя да доведе до нови спонсорски отношения между представители на различните полукълба. Участието на Южна Африка директно доведе до подписването на договор с Qatar Airways, които организират полети за тези, които идват на север.
В деня на мача на стадиона в Кейптаун се говори за срещата като за „дербито на DHL“, тъй като и двата отбора са спонсорирани от германската компания. Harlequins се опитват да се възползват максимално от тези възможности.Това обаче се получава само ако южноафриканците го приемат напълно, а ръгбито е елитно. Засега всичко е наред.
Рекордната за клуба публика от 33 651 души наблюдава мача на Harlequins, а много от тях остават за мача за Currie Cup между Western Province и Griquas от Кимбърли след това. Stormers, с главен треньор и ръгби историк Джон Добсън, и Sharks са адски амбицирани да спечелят това състезание. „Доббо винаги показва на срещите снимка от финала на Stormers срещу Тулуза за Heineken Cup – това е нещо, за което работим“, заяви пилиера на Springboks и капитан на Stormers Стивън Китшоф.
Добсън добави: „Heineken Cup“ е турнирът. За четвъртфинала ще направим истински празник. Контрастът между нашия стил на ръгби и европейския стил е блестящ за състезанието. Представям си, че има самолети, пълни с хора, които искат да прекарат една седмица в Кейптаун. Ние сме благодарни, че сме тук.“
Stormers са очарователни. От 2021 г. те са в административно управление, като разходите им за заплати се поемат от Южноафриканския ръгби съюз. Загубиха звездите, които оформиха – Сия Колиси, Бонги Мбонамби и Ебен Ецебет в по-богатите Sharks, Чеслин Колбе във Франция и Питър-Стеф дю Той в Япония – и разполагат с бюджет от 2,7 млн. паунда, наполовина на този на отбор от Gallagher Premiership.
Добсън се опита да задържи Кицхоф, но когато пилиера му каза, че Ulster са му предложили 700 000 евро годишно, за да се премести, той просто се засмя и го пусна. Сделката с ирландски консорциум, предвождан от бившия спрингбок Боби Скинстад, се провали, но те се надяват да осигурят южноафрикански инвестиции.
И все пак с разнообразна група от спрингбокс играчи, нахъсани професионалисти като 36-годишния Деон Фурие и нови идоли като № 8 Хаджива Дайимани, звезда от Инстаграм, който е осиновен от еврейско семейство и сега изразява себе си, като си лакира ноктите и носи полички, те процъфтяват. Спечелването на United Rugby Championship и тази надпревара за купата повишиха стойността им.
Това означава, че европейските клубове трябва да се притесняват. Купата на шампионите сега дава на Южна Африка помощна ръка, докато преди икономическите и спортните проблеми, свързани с телевизионните договори, графиците на мачовете и джет-лага, ги удряха в гърдите. Освен това тя ще направи националния им отбор, който вече е световен шампион, още по-добър.
„Колкото по-често играеш срещу тези отбори, толкова повече разбираш техния стил на ръгби. В по-широк план това е от голяма полза“, казва Китсхоф.
Английските, уелските и шотландските отбори се надяват, че тези уикенди ще помогнат на техните играчи и хазни да се увеличат. По-добре е да се възползват максимално, защото тези южноафриканци са тук не само за да участват, но и да властват.