47-годишният играч се присъедини към нарастващия колективен иск срещу ръководните органи на ръгбито

Дафид Джеймс, бившето крило на Уелс и Британските и ирландските лъвове, е последният ръгбист, на когото е поставена диагноза ранна деменция – едва на 47-годишна възраст.

Джеймс вероятно има и дегенеративно мозъчно заболяване – хронична травматична енцефалопатия, което може да бъде диагностицирано само след смъртта. Той се присъедини към нарастващия колективен иск срещу ръководните органи на ръгбито – World Rugby, RFU и Welsh Rugby Union (WRU).

Сега той е един от 169-те бивши ръгбисти, както и тези от лигата и аматьорската игра, които се присъединиха към съдебния иск. В делото участват носителят на Световната купа на Англия за 2003 г. Стив Томпсън, бившият капитан на Уелс Райън Джоунс, бившият номер 8 на Уелс Аликс Попам и бившият пилиер на “ All Black“ Карл Хеймън, които са имали подобни диагнози.

Те твърдят, че ръководните органи на ръгбито не са ги предпазили от мозъчни травми, и искат да получат обезщетение, за да финансират грижите, от които сега се нуждаят. Искът може да струва на спорта стотици милиони лири.

През 2019 г. Джеймс разкри в интервю за The Times, че е обмислял самоубийство, тъй като е страдал от клинична депресия след оттеглянето си през 2010 г.

„Срам ме е да кажа, че съм имал моменти, в които съм си мислел: „Време ми е да си отида“, каза той преди четири години.

През 2019 г. Джеймс сподели пред Times, че почти десетилетие след пенсионирането си страда от пристъпи на паника.

„Мрачните ми периоди са на моменти. Имал съм много моменти – от магистрали, през мостове, до влакове и всякакви други, на които можете да развиете въображението си.“

Джеймс, който е спечелил 48 шапки на Уелс и е играл и в трите теста за „лъвовете“ в Австралия през 2001 г., тази година се изследва за деменция, за да разбере „какво не е наред с мен“.

„В известен смисъл това вероятно подчертава, че имам известен отговор на въпроса защо се чувствам по начина, по който се чувствам“, казва той пред BBC.

„Страдам заради психичното си състояние и е доста катарзисно да разкажа на хората, защото се опитвам да помогна на други болни, а има много хора, които страдат.“

Джеймс иска ръгбито да направи промени, за да защити по-добре благосъстоянието на играчите. „Мисля, че и двете страни са длъжни да се погрижат да направят играта по-безопасна, за да има дълголетие и играта да може да върви напред“, каза той.

„За момчетата, които страдат, смятам, че знанието е ключът към разбирането и е важно хората да тренират внимателно.

„Дано играта оцелее и процъфти, аз със сигурност не съм от хората, които искат да видят края на играта, тя ми е доставила толкова много удоволствие.“

Изявлението на World Rugby, WRU и RFU гласи: „Ние сме дълбоко загрижени за всеки член на ръгби семейството и бяхме натъжени от смелите лични разкази на Дафид и други бивши играчи, които се борят със здравословни проблеми.

„Въпреки че правните претенции ни пречат да говорим директно с Дафид, бихме искали той и семейството му да знаят, че ни е грижа, че се вслушваме и че никога няма да спрем, когато става въпрос за по-нататъшното утвърждаване на ръгбито като най-прогресивния спорт по отношение на благосъстоянието на спортистите.

„Действайки въз основа на най-новите научни данни, доказателства и насоки на независими експерти, ние непрекъснато се стремим да предпазваме и подкрепяме всички наши играчи – бъдещи, настоящи и бивши.

„Ръгбито е лидер в превенцията, управлението и идентифицирането на удари с глава, а Световното ръгби също така проактивно финансира трансформиращи изследвания, приема иновациите и изследва технологиите, които могат да направят спорта възможно най-достъпен, приобщаващ и безопасен за всички участници.“

Реклама