Stuart Barnes

Хукъри. Те са най-голямата грешка в ръгби съюза. Те не закачат (хукват) топката. Ако подава директно, полузащитникът вкарва топката в схватката извън обсега на противниковия хукър, чийто крак не може да достигне втория ред. Понякога номер 9 просто я запраща към своя номер 8.

Избутването, натискът върху отбора който вкарва топката и съдията е единственият начин да доминирате в схватките. Потупването на полузащитника на схватката по рамото на предния ред и светкавичните крака на атакуващия хукер са история. Отделянето на един крак от земята се възприема като заплаха за стабилността и безопасността.

Ето защо не беше изненада, че Ирландия използва Сиан Хийли, един от най-опитните пилиери в света, като хукер, когато Ирландия загуби и двамата си номинирани „специалисти“ в рамките на 48 минути срещу Шотландия. Ирландия натиска, а кой отиграва топката? Всъщност, ако не друго, ирландската схватка стана по-силна, докато Шотландия увяхваше.

Номер 2 обаче хвърля. Това се е превърнало в тяхно специализирано умение за изпълнение на тъчове. В далечното минало крилата хвърляха тъчовете с екзотичен набор от техники. В стремежа си да държат досадните бекове настрана от играта на нападателите, хукерите неумолимо се превърнаха в специалисти по лайн-аутите.

В мача с Шотландия бе оголена формацията на Ирландия, а Ронан Келехър, заместникът на Дан Шийн, бе твърде контузен, за да изпълнява обичайната си роля. Джош ван дер Флиер, един от най-добрите задни нападатели в света, прие ролята на хвърляч и се справи достойно.

Неопитността му обаче принуди Ирландия да хвърля в предни редици, което ограничи възможностите за атака на този най-подвижен състав. На Ирландия това ѝ се размина, защото Шотландия беше наивна. Те не изпратиха скачач в предната част на формацията, за да предизвикат Питър О’Махони, и не вдигнаха крака от земята, за да вкаменят хвърлящия новак.

Шотландия се провали на този изпит, но играчите им си взеха поука. В петъчния мач от 16-тина финалите на “ Heineken Champions Cup“ Единбург през цялото време атакуваше със тъчове „Лестър Тайгърс“ и предизвика хаос. Хулиан Монтоя от Лестър е един от най-добрите нападатели от предната линия в световното ръгби. Той изнася топката, бори се за нея и я атакува с най-добрите, но не е сред елитните специалисти в областта на лайн-аутите.

Джейми Ричи, капитанът на Шотландия, който беше виновен за наивността си при подреждането в този мач от Шестте нации, се изнесе напред от самото начало, за да изпита нервите на капитана на Аржентина. Това се оказа чудесно. Статистиката показва, че 1/3 от лайнъутите на Лестър са били загубени при собственото им хвърляне, но това не засилва колко лошо е било качеството на владеене, когато са го спечелили.

Монтоя е майстор в работата по направляването; хукерът защитава владението от петметровия маул „хвани и управлявай“ и се хвърля за есе, като защитната линия не е в състояние да хвърли метафорична ръкавица върху играча. Откакто се е присъединил към Лестър, той е отбелязал 22 есета в 40 мача.

Модата на “ хвани и управлявай“ е подпомогната от способността на треньорите да следват тенденциите. Защитата на петметровия драйв изисква отборът в защита да не оспорва скока на атакуващия отбор. Теорията е, че срещу неизбежната атака е необходима организирана защита. Маулът “ хвани и управлявай“ е основната възможност за отбелязване на есе от това разстояние – ето защо логиката е да се защитаваш с крака на земята.

Това, което направиха Единбург – бързо включили се в борбата в лайн-аута след тактическия провал на играчите си срещу Ирландия – беше да обърнат с главата надолу общоприетото схващане: те се защитаваха във въздуха, за да откраднат владението и по този начин да предотвратят задвижването на маула. Монтоя беше набелязан. Той се бореше. Това беше една нощ на фалове, но дори и така, хвърлянето му не беше подкопано за първи път. Аржентина подобри безкрайно играта си в атака и работата им по разбиването (с Монтоя като ключов компонент) е откритие – но схватките и лайн-аутите не са епицентърът на играта им, както беше някога.

Лейнстър със сигурност ще провери сетивата на Лестър в Дъблин в петък в четвъртфинала за Купата на шампионите. Джеймс Райън се наслаждава на най-добрия сезон в кариерата си ( и без това отличен). Работата му с противниковата топка в лайн-аута никога не е била толкова остра. А освен това нараства и влиянието на Райън Бърд. Приспособимият нападател се чувства еднакво добре както във втората, така и в задната редица. Освен това е бърз на земята и лесен в движенията си. Ирландия и Лейнстър умеят да ограничават съперника, както и да създават положения за себе си.

Ако лайн-аута на Лестър се развали, както се случи преди седмица, Монтоя няма да подсигури топката в задната част на драйва. Неговият отбор – без стабилна топка в първата фаза, не може да се конкурира с Лейнстър. Колкото и добри да са Монтоя и неговите съотборници, те няма да могат да се справят с пробивите на Лейнстър, дори ако домакините са лишени от контузения си флангови играч Ван дер Флиер.

За Лестър няма да има смисъл да играе любимата си териториална игра. Срещу Единбург те ритаха, за да задържат топката в игра, но срещу Лейнстър и тяхната вдъхновена от Хюго Кийнън контраатака Лестър не може да бъде на метър разстояние от топката. В лицето на Хандре Полард Лестър разполага с изключително качествен кикър, но ако и двамата полузащитници се борят за бърза и чиста топка, териториалната игра става по-трудна за изпълнение.

Затова всичко твърде много зависи от лайн-аута на Лестър.