Ако не бяха спомените, макар и избледняващи, за това как Боудън Барет пронизваше всички защитници в Световното ръгби между 2016 и 2017 г., на базата на последните две години нямаше да знаем, че той е най-изобретателният играч, който Нова Зеландия е създала през последните две десетилетия.
Има доста голям списък от играчи, които биха се класирали пред Барет по отношение на техническото им приложение, стратегическото им управление и способността им да изпълняват точно това, което треньорът е написал на таблото.
Но ако прегледаме последните 20 години, е трудно да представим убедителен аргумент, че е имало All Black или дори играч където и да било по света, който да може да се сравнява с него по суров талант и невероятна способност да използва основните си умения с такъв смъртоносен ефект.
Дан Картър беше по-добрият халф, по-организиран и по-ефективен като организатор на играта, но той пръв ще признае, че не притежаваше същата инстинктивна способност като Барет да грабне топката и да направи невъзможното.
Барет притежава рядко срещана комбинация от умения: има максималната скорост на крило и издръжливост на скорост – доказателство за това е фактът, че държи рекорда на Нова Зеландия за ужасяващия тест „Бронко“, който му позволява да бъде способен да се развихри и в 80-ата минута.
Той е бърз не само с тяло, но и с ум, вижда пространство там, където другите не го виждат, и способността му да се възползва от него е изключителна.
След това е налице способността му да рита и да преследва. Имало е мачове, в които всички са си мислели, че той безумно е изритал топката към противника, само за да може по магически начин да си върне владението.
И всеки, който иска да види колко надарен е той, трябва само да прегледа YouTube за три лични акцента – вдигането с една ръка на топката на пълна скорост в първия тест срещу Британските и ирландските лъвове; скандалният пас без поглед към Нее Милнер-Скудър срещу Спрингбокс през 2017 г. и начинът, по който контролира топката в подготовката за решаващото си попадение във финала на Световната купа през 2015 г.
Това е играчът, който вкара четири блестящи есета в един тест срещу Wallabies през 2018 г.; играчът, който даде възможност на All Blacks да вкарат средно 43 точки в Rugby Championship през 2016 г., и човекът, когото нито една защита в Световното ръгби не можеше да спре успешно между 2016 и 2017 г.
Барет безспорно е блестящ и заслужено носител на две титли „Световен играч на годината“ и все пак, ако не знаете това, няма как да го повярвате на базата на начина, по който играеше през 2022 г. и досега през тази година.
Нещата се развиваха достатъчно добре през Супер Ръгби миналата година. Барет беше ключов двигател за „Blues“, когато те щурмуваха финала, само за да се сринат, след като стигнаха до него.
Но когато премина в All Blacks, нямаше и следа от формата му в Супер Ръгби. Очакваше се той да затвърди мястото си на предпочитан № 10, но след като се представи разнопосочно срещу Ирландия, а след това разочарова срещу Бокс в Мбомбела, старши треньорът Йън Фостър реши да се откаже от Барет като плеймейкър и да види дали Ричи Мо’унга може да се справи по-добре.
Когато Мо’унга заигра с достатъчно спокойствие и авторитет, за да подскаже, че той е правилният дългосрочен вариант, Барет отново влезе в рамката като краен защитник.
Той се превърна в първия избор с фланелка № 15, без никога да е правил нещо повече от това да осигурява сигурност под високата топка. Нямаше блестящи нахлувания от задното поле или драматични моменти, в които да напомни на всички за способността си да прави невъзможното.
Ако през 2022 г. той е вървял по вода, то през 2023 г. има категорично усещане, че върви назад. Работата му за Blues до момента е напълно незапомняща се.
Използвали са го под №10 и той е изглеждал малко твърд и неуверен, а срещу Chiefs в 6-ия кръг е изнесъл представление, което е било толкова изпъстрено с грешки, че е накарало дори най-големите му почитатели да се разтревожат допълнително.
Ударите му към вратата бяха ужасни – изпълни две конверсии, сякаш беше новобранец, който играе в буря. Той вкара отлично попадение – или поне щеше да го вкара, ако беше докоснал топката, вместо да се опита да открадне няколко допълнителни метра, за да се доближи до стълбовете.
При това той бе ударен и постави крак в тъч и седемте точки бяха изпуснати от момент на лудост, който изобщо не приличаше на Барет.
А след това имаше и обща нерешителност и отказ да подкрепи уменията си. Blues го използват, за да защитава задното поле, и всеки път, когато топката идваше на пътя му, той правеше едно и също – риташе я обратно и не я гонеше.
Феновете на „Blues“ несъмнено му крещяха да тича, да се подкрепи, за да направи нещо, но беше очевидно, че или му липсва увереност, или се чувства принуден да се придържа към някаква предварително определена треньорска цел да изрита всичко обратно.
Барет очевидно не беше в кондиция и нямаше да е близо до това да попадне в състава на All Blacks, ако съставът за Световната купа се избираше днес.
Както отбеляза бившият защитник на „All Blacks“ Милс Мулиайна в предаването The Breakdown по Sky Sport: „На него [Барет] му липсва увереност.
„Това не се вижда при велик играч като Боудън Барет. Той сякаш просто изглежда непостоянен, малко объркан за това какво всъщност ще прави и това сякаш се отрази на отбора.“
Но, разбира се, съставът за Световната купа не се избира днес, а в началото на август и истинският въпрос за Барет е дали ще успее да преоткрие някаква по-убедителна версия на предишното си аз от сега до тогава.
The doubters have already decided that he can’t: that his best days are behind him and at almost 32 it’s time to give up on him.
Foster is not likely to be in the sceptics’ camp as he has seen for himself how great players are able to brush off an unexpected bad patch and storm back into top form.
Carter did that in 2015. He was a shadow of himself throughout Super Rugby and there were calls to leave him behind for the World Cup. And then boom, he got to England, something clicked and he finished the tournament as World Player of the Year for the third time.
Foster has also seen how senior All Blacks can often be slow to find their form in World Cup year. They tend to hold something back – not intentionally perhaps – but they have it in their heads that they need to be at their best in September not March.
The was best illustrated by the All Blacks-laden Crusaders who didn’t make the 2015 Super Rugby knock-out rounds. That was only the third time in their entire history that they didn’t progress to the play-offs and in their midst were Carter, Richie McCaw, Owen Franks, Joe Moody, Sam Whitelock and Kieran Read.
Но може би това, на което Фостър ще разчита, е, че „Blues“ ще го преместят в ролята на фулбек и ще поставят Стивън Перофета на позиция №10.
„Като го гледам, имам чувството, че сега си мисли, че е фулбек“, казва Муйляйна. „Когато си фулбек, ти отнема малко повече време, не си толкова напорист в тази роля на плеймейкър.
„[Blues] са загубили своята посока и мисля, че Боудън сега е нашият краен защитник. Мисля, че той започва като фулбек и се превръща в опция за 10. Мисля, че именно там той започва да се чувства сякаш „Какво правя?“.
Наблюденията на Мулиайна ще се харесат на много наблюдатели, тъй като през последните 12 месеца Барет изглеждаше дървен и скован, когато играеше на позиция 10.
Старият му недостатък да се обръща с цялото си тяло в посока на подаването е очевиден, а в играта му с удари липсва качество и мисъл.
В най-добрите му години не е имало същата фиксация върху бързите защити и затова подходът му “ бягай за всичко“ е бил смъртоносен. Но сега, когато скоростта на линията е невероятна навсякъде, Барет не може да си проправи път към успеха като №10.
Фулбекът все повече прилича на естествения му дом – мястото, където може да използва скоростта и визията си със смъртоносен ефект, и колкото по-скоро „Blues“ го върнат там, толкова по-добре ще бъде за „All Blacks“.
Треньорът на „Blues“ Леон Макдоналд не само трябва да премести звездата си в ролята на фулбек, но и да му каже да не се притеснява от игровия план и да не се чувства ограничен от него. По същество Барет се нуждае от разрешение да играе това, което вижда, от насърчение да подкрепи инстинктите си и да преоткрие способността си да взема топката, да не мисли и просто да тича.
Защото, колкото и да е велик, Барет трябва да възвърне увереността си и да получи някаква сигурност, че Фостър няма да поеме неоправдан риск, като го избере за Световното първенство.
Rugby pod 