Индийската Висша лига е нещо блестящо – но убива тестовия крикет

Залезът на най-дългата форма на играта се прогнозира отдавна, а сега плановете сочат, че това става реалност.

Това не е началото. Е, всъщност е. Макар че никога не се усеща като начало. Тази седмица първенството на окръзите започна по начин, който винаги изглежда изненадващ и който при всичките си пъпки на живот винаги изглежда малко като смърт.

Сега излиза от половингодишния мрак, от познатата картина на бяло върху мъхесто зелено, от дългите пролетни сенки, с усещането от Олд Трафорд до Кардиф и Честър-Ли-Стрийт, че нещо се случва точно под ежедневния шум, че има резултати, които да се преглеждат, бързи рънове, шеметен хумор, вестникарски снимки на изпотени фигури на фона на сковани стоманени и пластмасови трибуни.

Това не е нещо ново. Всеки знае, че преди време крикетът в окръзите се превърна в стихотворение на Ларкин; само сенки, ливади, издълбани хорове и усещане за един много английски вид изчезване, прорязано от пулсации на жив живот. Йоркшир е в смут. Йоркшир е на ръба на ликвидацията. Но Йоркшир също така е 283 за 3 и един 20-годишен младеж от Йорк хвърля топката на Хедингли под априлското слънце, защото животът все пак ще продължи да се развива.

Говорейки за това, в същия ден Съмърсет срещу Уоруикшър беше отменен („мокър терен“), без да е изиграна нито една топка, се случваше нещо друго – на 5000 мили. Никога досега в крикета не е имало нещо подобно на дневен мач от IPL. Колката Найт Райдърс срещу Роял Чалънджърс Бангалор беше деветият мач от 74 в тазгодишното издание на разширения турнир, просто още една бележка в програмата. В крайна сметка това беше един от онези случаи, които сякаш капят от блясъка на събитието, цветовете се преливат един в друг, въздухът се сгъстява с постоянна динамика.

Още в началото Дейвид Уили заби целувка на терена в средния прът на Венкатеш Айер, а след това се завъртя като коте, което гони рояк мушици, докато мястото около него се разтвори. И гледайки това, нямаше как да не изпитам надежда за този странен, постоянно развиващ се спорт.

В Англия скоро ще се проведе „Ashes“ – пет теста в рамките на шест седмици, които обещават обновление и свеж поглед. При цялата смъртоносна ситуация в началото на април, това все пак е началото на нещо. Но това е и началото на края. Изкушаващо е да се замислим малко, когато някой започне да говори за края на тестовия крикет. Това е спорт, който процъфтява в умирането, който изглежда умира със силно чувство за театър още от деня на раждането си. Но това нещо всъщност се случва сега. Този леден шелф наистина се откъсва точно пред нас. Добре дошли в последното голямо лято на тестовете.

Само погледнете програмата на бъдещите турнета. От февруари 2027 г. до средата на 2031 г. ще се проведат шест комбинирани световни първенства с бяла топка и пет IPL. През същия четиригодишен период се очаква да се проведат само шест серии от пет теста навсякъде по света. За Южна Африка са предвидени само две серии от три теста от сега до 2031 г., когато Кагисо Рабада ще навърши 35 години.

Индия все още харесва сериите от пет теста, макар и само срещу Англия и Австралия. „Ashes“ ще продължи да се движи по този път, завършвайки еволюцията си в един вид събитие от типа на Ryder Cups, поддържано от приходите си в британски лири, спортният еквивалент на ол инклузив круизните почивки до норвежките фиорди или онези реклами на бежови еластични панталони в края на неделните вестници.

Разбира се, ще се играят и други тестове, но те са предимно двумачови, играчите не са достатъчно подготвени или отсъстват, застаряващите специалисти залязват. Няма никаква енергия, никаква пазарна сила, никаква реклама, никаква гравитация, която да привлича талантите на крикета към продукта с червена топка. Това, което имаме тук, е управляван упадък, тестовият крикет се третира като жилищен блок, който местният съвет оставя да се руши, докато накрая не получи всички извинения, от които се нуждае, за да намали загубите си и да събори всичко.

Ето защо е важно, че IPL вече напълно се припокрива с английския вътрешен сезон, че се превърна в шестмесечен блок от световни лиги. Този източник на енергия вече задвижва всяка структура под него. Той присъства в начина, по който се осъществява треньорската дейност на най-основно ниво, там в начина, по който английските играчи вече отказват шанса да получат шапка за ОDI, за да играят във франчайз лигите. Уил Смийд, който ще си изкарва чудесно прехраната от това, че може да прави шестици в трибуните, се оттегли от крикета с червена топка, без да е изиграл нито един мач по крикет с червена топка, защото, честно казано, само едно от тези неща изглежда като бъдещето.

Това не е обичайният разказ за упадъка, за това, че доброто си е отишло, а лошото предстои. IPL е нещо гениално и е подарък за спорта. Т20 на това ниво – макар и в никакъв случай на всяко ниво е игра с вълнуващо изтънчени умения. Ден след двубоя между RCB и KKR имахме възможност да наблюдаваме как Санджу Самсън промушва топката с невероятна грациозност и лекота. Тревожен е този унищожителен глад, усещането, че в големите франчайз лиги всички други форми трябва да бъдат погълнати, а не подхранени или приспособени.

Дори сега IPL хвърля сянка върху Ashes. Бен Стоукс открива боулинга, когато, честно казано, би трябвало да си е вдигнал коляното на шезлонга. Стив Смит усъвършенства техниката си за игра с топката на Дюкс, като прави коментари по индийската телевизия.

И каква пазарна сила действа тук? Наистина е учудващо, че от самото начало IPL е вторият най-богат телевизионен спортен продукт в света, отстъпвайки само на NFL. IPL продължава два месеца и няма никакъв успех извън Индия и няколко други държави. Нито един от отборите няма никаква стойност в световен мащаб. Как може нещо, което Джими Нийсъм играе в продължение на осем седмици, да е по-ценно от това, което Лионел Меси играе в продължение на осем месеца?

Тук се намесва пълната ангажираност – спортният национализъм – на два милиарда души. Преди всичко това е формат, създаден специално за усвояване на рекламата – крикетът е преобразен като билборд, присъстващ дори в думите на телевизионните коментатори. Това ли е правилният начин за развитие на спорта?

Кой знае как ще изглежда „Ashes“ след четири години, колко жизненоважно ще е цялото преживяване. Затова се наслаждавайте на тези шест седмици от юни до юли, изсмучете сладостта от тях. Вече се усеща, че ще за последно.