Парите, които плаща един отбор, невинаги определят колко добре играе той. Време е Английският ръгби съюз да се осъзнае.
Таймингът е може би най-подценяваното умение в спорта. Дори и най-талантливият играч или треньор в света може да пропусне момента и веднага да изглежда глупаво. Но ако направите правилното нещо в точния момент, както блестящият Антоан Дюпон последователно направи в събота, животът ви бързо навлиза в съвсем ново измерение.
Статистиката потвърди, че Дюпон е направил пет асистенции за три есета при победата на Тулуза над „Sharks“ с 54:20 на 1/4-финала за Купата на Шампионите, в допълнение към трите есета, с които помогна да се реализират на 16-тина финалите. Никой друг през изминалия уикенд не успя да направи повече от една. Но това, което наистина отличаваше Дюпон, беше неговият усет към играта, съчетан с бързината на мисълта му. Умна смяна на темпото тук, великолепно разтоварване там; все едно гледаше фокусник, който използва цял репертоар от ловки трикове с карти.
По свой собствен начин Гари Рингроуз от Лейнстър беше също толкова впечатляващ срещу Лестър. Хората са склонни да приемат, че знаят какво може да предложи Рингроуз: тиха увереност, безкористно превъзходство, изключителна защита. На стадион „Авива“ на Разпети петък той се издигна на съвсем друго ниво, като показа най-добрия център в един европейски сезон, в който се случиха някои прекрасни изпълнения.
Не само двете есета бяха остри като скалпел и умело подбраният пас, който подготви убийственото попадение на Джеймисън Гибсън-Парк през второто полувреме беше за отбелязване. По-скоро това, че полузащитниците на Лестър не можаха дори да се приближат достатъчно, за да докоснат ръба на фланелката му. Той беше едновременно навсякъде, а после – хоп – не се виждаше никъде. Ако това лято избирахте отбор за тестове на Британските и Ирландските лъвове, той щеше да е едно от първите имена в тимовия лист.
Може би затова моментът на Ричард Уигълзуърт леко се разклати в петък вечерта, когато той седеше в многоетажната зала в недрата на „Авива“ и ни каза, че превъзходството на „Лейнстър“ се свежда до пари. „Те са изключителен отбор с качествени международни играчи и качествени треньори, които са заедно от дълго време“, каза той. „Нищо от това не се поставя под съмнение, но разликата е в това с какво разполагаш, за да харчиш. Не казвам, че това е правилно или погрешно. Не искам да се харчат повече пари. Просто искам да бъда ясен.“
За много уши, особено за ирландските, това прозвуча като ненужно кисело грозде. Лео Кълън от Лейнстър не беше толкова впечатлен, като дълго подчертаваше колко много планиране и упорита работа са били необходими, за да се издигнат до високия си статут. Да, ирландската провинция разполага със завидна система за захранване от училищата, звезди с централен договор, огромен периметър и куп таланти с тестово качество. Кълън обаче си спомня времето, когато той и съотборниците му се задушаваха от изпаренията на съседите Улстър и Мънстър. „Това не е случайно“, казва той, припомняйки си дните, когато Лейнстър бяха смятани за сравнително мек столичен гранд.
Той е прав. Лейнстър имат предимство, когато става въпрос за задържане на най-добрите си международни играчи, но също толкова добре са се справили и с шлифоването на собствените си диаманти. Същото се отнася и за Тулуза. Когато Рингроуз и Дюпон се изправят един срещу друг в потенциално епичен полуфинал на 29 април, те ще бъдат заобиколени не от взвод от вносни играчи, а предимно от местни продукти. За Хюго Кийнън и Джими О’Брайън ще се чете Ромен Нтамак и Томас Рамос. И така нататък.
Така че, когато Уигълзуърт предполага, че парите са в основата на пропастта между Премиършип и най-добрите ирландски и френски клубове, той повтаря линия, която е само отчасти вярна. Като се има предвид участието му в сагата за тавана на заплатите в Сараценс, има и такива, които смятат, че е твърде амбициозно от негова страна да се оплаква от финансовото неравенство сега, когато обувката е на другия крак. Не е изненадващо, че уебсайтът на „Лестър“ пропусна тези забележки в резюмето на мача; главният изпълнителен директор на „тигрите“ Андреа Пинчен е сред тези, които са категорични, че предложеното увеличение на тавана на заплатите в Премиършип трябва да бъде премахнато.
Освен това Уигълзуърт е на път да започне нова работа в Англия, където няма да има възможност за привличане на най-големите таланти от южното полукълбо като Хулиан Монтоя, Яспър Визе или Хандре Полард. Това е още една причина, поради която може би щеше да е по-разумно просто да преброи до 10, да възхвали Рингроуз, О’Брайън и Кийнън в небето на Дъблин и вместо това да потърси причините за това, че Лестър завърши така катастрофално
Защо например при положение, че Лейнстър е с 14 играчи и Кейлан Дорис е с жълт картон, Джак ван Поортвлийт, стартовият полузащитник на Англия, прави безплодни бокс кикове? Защо колективът на „Лестър“ не се опитваше да търси по-активни начини да промени играта? Както се видя през изминалия уикенд, тактическият акцент в ръгби съюза се променя. Отборите, които седят и очакват грешки на противника, все по-често биват излагани на риск от отбори с високо темпо и бърза мисъл, които могат да променят мястото на атаката.
Последният пример за това е Екзитър. Известно време те играеха много силно на къси дистанции с подвижни маули, така че трудно се представяха по други начини. Сега, със завръщането на братята Симъндс от Франция, по-голямата тактическа вариативност и възобновения хъс по ширина, те вкараха общо 11 есета срещу действащите шампиони на Топ 14 и URC в рамките на седем атрактивни дни.
Може би полуфиналът срещу „Ла Рошел“ в Бордо ще се окаже прекалено тежък, а победителите ги очаква обезкуражаващ финал срещу „Лейнстър“ или „Тулуза“. Дните, в които отборите от Премиършип вдигаха европейските титли, засега може би са преустановени. Но нека бъдем честни: ако пръскането на пари беше основният път към славата на ръгбито, къде бяха Бат и Бристол през последното десетилетие? Английското ръгби трябва да се осъзнае: това, колко плащаш, не винаги определя колко добре играеш.
Rugby pod 