Спортът вече не е област на традиционната мъжественост и лидерите, които не успяват да признаят това, вероятно ще се сблъскат с проблемите на своя спорт.
Разглеждането на списъка на бившите изпълнителни директори на AFL не е особено разнообразно преживяване. Само 13 души са заемали тази длъжност от създаването ѝ през 1897 г., когато се е наричало президент на VFL. Всичките 13 са били бели мъже – със средна възраст 49 години при започване на длъжността. Много от тях са имали частно образование и са играли футбол на високо ниво. Списъкът е живото въплъщение на често изричаната фраза в организациите с дългогодишна традиция: „Това е начинът, по който винаги сме правили нещата.“
Малцина биха се изненадали, че списъкът е толкова хомогенен. Ролята на изпълнителен директор на AFL е една от най-важните в австралийския спорт и тя изглежда силно защитена от онези, които не отговарят на традиционната представа за това как може да изглежда един спортен изпълнителен директор. Възнаграждението на тази роля вече не се оповестява публично, но за последен път е обявено на 1,74 млн. долара през 2017 г. Това е една от най-търсените длъжности в страната.
С наближаването на деня, в който Гилън Маклахлан най-накрая ще се оттегли от поста си, след като обяви пенсионирането си преди година, се появяват предположения за това кой ще стане 14-ият член на този изключителен клуб. Сред имената на претендентите се откроява едно.
Кайли Уотсън-Уилър първоначално посочи, че няма да кандидатства за ролята на Маклахлан, но все повече се увеличават спекулациите, че тя е в надпреварата да стане първата жена, заела най-високия пост в AFL. Макар че Уотсън-Уилър е президент на Western Bulldogs и е запалена по футбола, ако получи ключовете от царството на AFL, тя няма да го направи по традиционния път. В момента тя е управляващ директор на Walt Disney Company Australia and New Zealand, а също така е работила за Hallmark, Coca Cola и Penguin Books.
Естествено ще има въпроси относно способността ѝ да пренесе уменията си в AFL. Изолираната австралийска спортна култура често приема, че никоя друга роля не може да бъде толкова важна, с толкова силен натиск. Това е уникален спорт, който никой отвън не би могъл да разбере как се управлява. Опитът на Уотсън-Уилър в мултинационални компании, по-големи и от най-смелите мечти на AFL, не само й осигурява необходимата квалификация за управление на организацията, но и й дава много повече перспективи извън спорта, отколкото на много от тези, които са заемали тази роля в миналото.
Тъй като светът става все по-сложен, а предизвикателствата, свързани с изменението на климата и сътресенията, продължават да оформят спортния пейзаж, спортът трябва да се развива, за да остане жив и актуален. Продължаването на наемането на един и същ тип хора, преминали през едни и същи стъпки, едва ли ще доведе до промяната, която е необходима, за да се промени спортът в посоката, необходима за справяне с тези сложни предизвикателства. Някой, който е дошъл извън коридорите на AFL House, който е видял – и приложил – различни начини за решаване на проблемите, може да е точно това, от което организацията се нуждае, за да продължи да процъфтява.
Ролята на главния изпълнителен директор в спорта винаги е била многостранна, но сега тя се развива с все по-бързи темпове, а лидерите трябва да предвидят следващия разнобой, който ще възникне в променящия се свят. Спортът вече не е сфера на традиционната мъжественост и ръководителите, които не успеят да признаят това, вероятно ще се сблъскат с проблемите на своя спорт. Капитанът на австралийския мъжки крикет Пат Къминс, играчът на “ Wallabies“, станал сенатор, Дейвид Покок и австралийската състезателка по нетбол Донъл Уолъм демонстрираха в последно време, че спортистите търсят промяна и очакват от своите спортове да застанат на тяхна страна по важни въпроси.
Като погледне отвъд стените, които я ограждат и предпазват от този сложен и несигурен свят, AFL има възможност да направи малка, но важна стъпка към нов спортен пейзаж. Те могат да нарушат статуквото и да напомнят на управляващите, че „начинът, по който винаги сме правили нещата“, не е добре аргументирано обяснение, а изморено оправдание.
Трайната системна промяна обаче не може да се случи само чрез обикновена смяна на ръководството. Една жена лидер със сигурност може да предложи разнообразие от гледни точки и мисли, с които организацията не се е сблъсквала досега. Назначаването на жена за главен изпълнителен директор – независимо дали това ще бъде Уотсън-Уилър или друг претендент в лицето на Кайли Роджърс – би било историческо и символично. Но тя сама не може да се справи с проблемите, свързани с неравенството между половете, които съществуват между мъжкото и женското направление на спорта, и не носи житейски опит в расовата дискриминация, която все още изпитват много играчи. Просто една бяла жена да влезе и да възпроизведе съществуващите системи на власт не е сребърен куршум. Трябва да се работи на всички нива на организацията и в самия спорт, за да се гарантира, че жена на най-високия пост не е просто символичен акт, а революционен такъв. Ако Уотсън-Уилър се пребори с трудностите и се издигне до тази роля, това няма да е последната сирена, която ще прозвучи, когато тя излезе на терена, а първата.
Rugby pod 