Доходоносен турнир по Т20 е последният безсрамен опит на страната да си изгради по-добра репутация – при това без да се интересува от самата игра.

Първо Кралство Саудитска Арабия дойде за голф и аз не се изказах, защото той е за мъже на име Чад, които искат да създадат контакти, докато подкрепят производителите на обувки за лодки. След това Саудитска Арабия дойде за „Нюкасъл Юнайтед“ и аз не се изказах, защото, честно казано, това беше „Нюкасъл Юнайтед“. Всъщност Саудитска Арабия вече имаше състезания от Формула 1, но това беше естествено съчетание между тези, които произвеждат петрол, и забавлението, което най-видимо го подпалва. По времето, когато дойдоха за Кристиано Роналдо, той също изглеждаше до голяма степен направен от въглеводороден полимер, макар че се разгражда по-бързо.
Сега Саудитска Арабия идва за крикета – поредната стъпка в най-мащабната кампания за популяризиране на спорта в историята. Страната е автократична монархия, която се ръководи от фундаменталистките принципи на уахабитския ислям. Законите за „попечителство“ означават, че жените предават контрола върху живота си на роднини мъже. Правната система използва затвор, мъчения или екзекуции срещу политическото инакомислие и срещу всеки, който не спазва забранените сексуални или полови норми. Водената от Саудитска Арабия война в Йемен уби стотици хиляди хора. Двигателят на всичко това е Саудитска Арамоко, най-голямата петролна компания в света, която е най-големият двигател на климатичната криза, източник на над 4 % от световните въглеродни емисии от 1965 г. насам. Единственият й план за бъдещето е да увеличи производството.
Затова кралството иска да подобри репутацията си – не чрез отстраняване на недостатъците си, а чрез маркетинг. То е стигнало до извода, че най-добрият път е чрез спорт на високо ниво, с неговата огромна международна аудитория и забележителната му способност да генерира добра репутация. Шефът на ФИФА Джани Инфантино, който никога не е срещал милиард долара, които да не му харесат, вече подготвя публиката за продължението на катарското първенство по футбол в Саудитска Арабия през 2030 г.
Завладяването на крикета беше отбелязано, когато миналата година „Арамко“ стана спонсор на Международния съвет по крикет, а сега е изписано на всяко световно събитие, докато саудитската туристическа организация прави същото с Индийската висша лига. Крикетът е лесна мишена. Само 12 държави играят на най-високо ниво и само три от тях са в добро финансово състояние. Призът обаче е Индия, монолитът в центъра на крикета, с потенциална аудитория от 1,4 милиарда души, която се увеличава, и световна диаспора.
Саудитците искат IPL, може би като преместят съществуващия цирк в града, но за предпочитане е да започнат ново допълващо състезание. Администрирана от индийския борд, но с отбори, притежавани от частни собственици, индийската лига понастоящем забранява на индийските играчи да участват в други турнири по света, за да защити собственото си първенство. С договор за излъчване на стойност 6,2 млрд. щатски долара, IPL е свикнала да влиза в залата като най-големия спонсор, купувайки отбори в Южна Африка, Карибите, Емирствата и САЩ. Саудитска Арабия е сред малкото субекти в света, които могат да се доближат до индийския крикет и да извадят по-голям портфейл на масата.

И какво от това? Нима всички държави нямат проблеми? Не е изненадващо, че перспективата за саудитски парични средства мотивира много апологети. Те обичат да твърдят, че критиките произтичат от расизъм, цинично използвайки езика на равенството, за да защитят проект, чиято основа е дискриминацията. Вярно е, че във всяко общество има властови структури, които подхранват и се възползват от неравенството. Вярно е също така, че те достигат различно ниво, когато са кодифицирани в закона. Нациите, които признаха това, когато изолираха Южна Африка в условията на апартейд, са много по-малко склонни да се притесняват на базата на половата принадлежност. Както и да е, това, което се говори, се размива на фона на реалността, в която държавни агенти разчленяват журналист с ножовки.
Арамко е представена като инструмент на потребителите – сякаш е добронамерена и пасивна сила, която задоволява търсенето, а не най-големият играч в индустрия, която е прекарала един век в съзнателно оформяне на света, за да създаде това търсене. Защитниците на компанията упрекват критиците, че използват електроенергия или карат коли, като по някакъв начин смятат, че това е по-скоро забежка, отколкото потвърждение на същността: че структурата, създадена от изкопаемите горива, е практически невъзможна за живот извън нея. Богатството създава влияние, влиянието поддържа богатството: нашите общества вече биха могли да бъдат различни, ако най-богатите в тях не разполагаха с толкова много повече пари, които възнамеряват да изкарат.
Именно това богатство, с икономика, оценявана на трилиони, окуражава саудитското спортно прахосничество. Единственият им неуспех досега беше спонсорирането на тазгодишното Световно първенство по футбол за жени – опит, който беше изоставен, след като играчите и федерациите се противопоставиха. Това не е просто безсрамно, като например производството на 13,6 млрд. барела петрол от „Арамко“ през миналата година и инсталирането на станции за рециклиране на бутилки от напитки на игрищата за крикет в името на устойчивостта. Има нещо перверзно агресивно в това да се насочиш към събития, в които всички състезатели са жени и толкова много са гейове, като към страна, в която полът им ги прави хора втора категория, а сексуалността им е престъпление. На саудитските маркетолози не им пука: те вече кандидатстват за домакинство на Купата на Азия за жени през 2026 г.
Що се отнася до крикета, краят на сегашния ред вече наближаваше, но саудитската лига ще сложи край. IPL отнема три месеца всяка година. Саудитският еквивалент няма да има причина да се стреми към по-малко. Други ще запълнят празнините. ICC ще се съгласи, а членовете му ще се надяват на трохи от масата. Тестовият крикет вече е лукс, който повечето от тях не могат да си позволят. Индия, Англия и Австралия могат да го продължат като случайни демонстрации. В противен случай, подобно на футбола, международните турнири ще отстъпят място на франчайзите, ще се свият до кратки и чести световни първенства по Т20, а форматът с 50 овъра ще се превърне в бял слон, който търси своето гробище.
С изключение може би на няколко съвестни противници, най-добрите играчи ще дойдат, защото парите ще надхвърлят всички предишни представи за заплащане. Имайте предвид, че австралийският голфър Камерън Смит, носител на точно един мейджър, получи 100 млн. долара, за да се присъедини към подкрепяната от Саудитска Арабия верига LIV. Приходите на IPL са ограничени от това колко реклами могат да продават телевизионните оператори. За Саудитска Арабия това изобщо не е от значение. С времето тя ще промени облика на крикета. Засега известността и уменията на най-добрите играчи все още се дължат на националния им ангажимент. По-малко международен крикет ще намали този потенциал. Всеки, който се появи, скоро ще бъде привлечен в лигата. Откриването на таланти ще става предимно чрез франчайзите, техните захранващи отбори, скаути и академии. Може би това ще им открие възможности, в зависимост от това къде ще търсят.
Всичко това би могло да се приеме за положително, ако не беше толкова очевидна част от нещо по-голямо – най-кошмарната господарка в историята, която взима всеки лъскав предмет. Няма ни най-малка грижа за самия крикет, той е средство за постигане на целите. Има своята публика и отразения престиж. И така, саудитските кралски особи взимат лудите пари, спечелени от десетилетия на замърсяване, използват ги, за да закрепят феодалната си система, която отхвърля всички демократични принципи, след което харчат неприлични суми за блясък и развлечения, така че… хората да ги харесват? Защо тези толкова привилегировани личности, които очевидно презират повечето хора, все още искат да бъдат харесвани?
Започва PR кампанията. Тези, които твърдят, че саудитските монарси няма от какво да се срамуват, със сигурност се държат така. Има и туристическа гледна точка, икономическа диверсификация в случай, че един ден петролът спре да тече, но това не съответства на разходите. Има и утвърждаване като легитимно правителство в свят, в който теократичната монархия е порочен анахронизъм. Необходимо е да се измие послевкусът от използването на посолствата като помещения за извънсъдебни убийства. Но се пазете от мотивите, които все още не сте предвидили, и от факта, че веднъж предадете ли нещо, не можете да си го върнете. Каквото и да искат, престъпленията на този режим казват, че не трябва да го получат. Парите обаче казват, че ще го получат. Въпросът, който има значение, е какво ще получат те, но повечето хора в крикета ще бъдат твърде заети да се чудят: какво ще получа аз?