Джош ван дер Флиер от Ирландия: „Следващата цел е да се опитаме да спечелим Световната купа

Donald McRae

Беше наистина много, много разочароващо“, казва Джош ван дер Флиер в един сив ден в Дъблин, когато за кратко искрящото му добро настроение и обезоръжаваща скромност отстъпват място на нещо по-заплетено. Ван дер Флиер, неизменно отличният флангови играч с червената шапка за Ирландия и Лейнстър, е играчът на годината на Световното ръгби. Той беше един от най-изявените играчи в неотдавнашния Голям шлем на Ирландия, с което затвърди статута ѝ на световен първенец, а в събота ще се опита да помогне на „Лейнстър“ да победи „Тулуза“ на полуфинала на Купата на шампионите, когато ще си върне титлата на най-добър отбор в северното полукълбо.

Но преди малко повече от две години, когато Уил Конърс често не го допускаше в тимовете на „Лейнстър“ и Ирландия, отчаяният Ван дер Флиер имаше чувството, че се е ударил в невидима стена. „Мислех си: „Какво повече мога да направя? Работя върху всичко и все още се опитвам да се подобрявам, но това не се случва точно така“. Беше наистина отчайващо, защото Уил всъщност играеше блестящо. Но и аз имах чувството, че играя наистина добре. Спомням си, че в един момент той започна срещата и стана играч на мача. На следващата седмица направиха ротация в отбора [на Лейнстър] и аз станах играч на мача. Но през следващата седмица го избраха да започне и той игра невероятно.“

Ван дер Флиер се усмихва безпомощно, докато си спомня как Конърс почти винаги е бил предпочитаният стартов състезател. „Беше ми много трудно през тези около шест месеца, в които той започваше преди мен в големите мачове. Не знаех как да се подобря.“ Всичко се променя през март 2021 г., когато Конърс се контузва точно преди Ирландия да играе с Англия и Ван дер Флиер получава още един шанс. „Една от частиците обратна връзка, която ми даде Анди Фарел [старши треньорът на Ирландия], ми помогна. Той каза: “ Натрупай няколко големи момента и се опитай да се включиш по-активно. Намери начини да направиш голяма разлика в големите мачове“. Преди това бях много щастлив просто да бъда на заден план, да работя наистина усилено, да правя борбите си, да удрям ръковете.

„Стюарт Ланкастър [помощник-треньорът на Лейнстър] описа това много добре, когато разговарях с него за причините, поради които оттогава насам ми върви все по-добре. Той каза, че при изнасянето на топката вероятно съм станал малко по-егоистичен. Може би това е грешната дума, но преди това щях да се радвам най-добрите ни носачи на топка да поемат отговорност. Но бях стигнал до етапа, в който, ако сме трима, аз ще се изправя и ще поема тази топка. Това беше едно от ключовите неща, които развих.“

Оттогава напредъкът на Ван дер Флиер е забележителен, но неговите шеметни изяви се съчетават със скромност и щедрост извън терена. „Когато си мисля за Уил – казва той за Конърс, – чувствам, че му е било наистина трудно. Той беше започнал преди мен и след това си нарани коляното. Горкият имаше трудности с контузиите, но сега поне се върна във форма, което е страхотно. Но това ми даде възможност да изиграя много мачове“.

Той отдава израстването си и на един прост урок, предаден му от вече пенсионирания австралийски нападател Скот Фарди, който игра с него в „Лейнстър“ от 2017 до 2021 г. „Скот ме опозна и виждаше как прекалявам с анализите на мачовете. Той беше като: „Техниката ти е добра, работиш много върху нея, можеш да правиш всичко. Просто трябва да се отпуснеш и да играеш играта, а не да се опитваш да я анализираш прекомерно или да я насилваш“. Той ме насърчи да се доверя на инстинктите си.“

Тази свобода съвпадна със забележителна серия за Ван дер Флиер и Ирландия. Питам кое означава повече – да помогне на Ирландия да победи All Blacks миналата година в серия в Нова Зеландия за първи път, или да спечели първия ирландски голям шлем на родна земя от 75 години насам миналия месец? „Големият шлем“, казва Ван дер Флиер, „защото цял живот съм гледал „Шестте нации“. Когато мисля за турнето в Нова Зеландия, се сещам за един цитат от Италия 90. Това Световно първенство беше огромно нещо за Ирландия с футбола, но един от играчите каза: „Пропуснах Италия 90, защото играех“. Пропуснал е целия шум, цялото забавление, веселието.

„Същото беше и за нас в Нова Зеландия, защото си толкова съсредоточен върху играта, ние сме в нашия балон и всички у дома са 12 часа след нас. И нямаше нищо подобно на абсолютно невероятното, изумително нещо, от което да бъдеш част в Дъблин за Големия шлем. Можеше да видите по улиците какво означава това за хората.“

Чувал съм, че партито е продължило дълго за ирландския отбор? Ван дер Флиер се усмихва и казва: „Да, два, три дни. Помогна ни фактът, че следващата седмица нямахме мач [с Лейнстър]. Обикновено ми беше трудно да празнувам, защото винаги мислех за следващия мач. Но Шестте нации дойдоха в идеалния момент. Можех да се отпусна и се насладихме на празненствата.“

До Световната купа във Франция остават малко повече от четири месеца, а Ирландия е в страхотна форма. Вярва ли най-новият им талисман, че могат да бъдат още по-добри, когато турнирът започне през септември? „Да, мисля, че е така. Откакто пое поста, Анди Фарел много ясно заяви, че отборът е на път да продължи да се подобрява. Ние се развихме изключително много и имаме много опит и големи мачове зад гърба си. Много е вълнуващо, защото определено чувстваме, че тепърва ще се подобряваме и че най-доброто ни предстои.“

Той добавя: „Анди със сигурност не се страхува да ни поставя големи цели – независимо дали става дума за победа в Нова Зеландия или за спечелване на „Големия шлем“. Със сигурност знам, че следващата цел е да се опитаме да спечелим Световната купа.“

Нова Зеландия, Южна Африка и Австралия ще се възродят на Световната купа, но Франция остава краен фаворит като домакин, точно пред Ирландия. „Французите винаги са известни с това колко добри са у дома“, съгласява се Ван дер Флиер. „Във Франция те са различен хищник и дълбочината им е невероятна. Имат по четирима или петима качествени играчи на всяка позиция и са много добре тренирани.“

Ирландия ги победи в изключителен мач в Дъблин в Шестте нации и „беше невероятно трудно“, казва Ван дер Флиер. „Спомням си, че бяхме доста изтощени. Статистиката показва, че е имало много ритане, но всъщност не изглеждаше като такъв тип мач. Беше доста напрегнато и те бяха много мотивирани, един наистина добър отбор, който върви усилено напред, но подкрепата на домакинството е от огромно значение. Въпреки това интензивността и качеството на играта, с някои невероятни моменти и от двата отбора, направиха този мач един от онези велики тестови мачове, в които си щастлив да участваш.“

В събота следобед в Дъблин ще има нещо като повторение. Лейнстър, в чийто състав са много от състава на Ирландия, се изправя срещу Тулуза, в чийто състав има страхотни играчи като френската двойка полузащитници – брилянтните Антоан Дюпон и Ромен Нтамак. „Те са феноменален отбор – казва Ван дер Флиер за Тулуза. „Гледах ги срещу “ Sharks “ този месец и бяха много впечатляващи. Разполагат с наистина добра схватка и опасни, вълнуващи бекове. Вече няколко пъти съм играл с тях на този етап [на европейското състезание] и трябва да си изключително бдителен през цялото време заради тяхната креативност.

„Те играха с нас миналата и по-миналата година и ще бъдат наранени от загубата си през последните няколко пъти. Те са печелили Купата на европейските шампиони пет пъти, повече от всеки друг, и затова ще бъде голямо предизвикателство.“

Ако Лейнстър триумфира в Купата на европейските шампиони, те ще се присъединят към Тулуза като петкратни победители, но Ван дер Флиер е наясно, че Ла Рошел, носителят на купата, може отново да бъде на финала. Миналата година те победиха Leinster с 24:21 и Ван дер Флиер подчертава, че това поражение е останало в главата му по-дълго от повечето големи победи през последните две години.

По време на едно увлекателно едночасово интервю Ван дер Флиер разсъждава за борбата си да се наложи в юношеското ръгби, за примера, който са му дали неговите холандски и ирландски баба и дядо, за това как е седял на раменете на баща си, докато е гледал мачове на Ирландия на стария Лансдаун Роуд, за това какво е означавало да почиташ ирландския отбор тогава и за това как го крепи неговата недоизказана християнска вяра. Ван дер Флиер също така обяснява как е използвал Ричи Маккоу като образец за задната си редица и защо, подобно на бившия велик „All Black“, е воден от желанието постоянно да се усъвършенства.

Говорим и за вредите от сътресението на мозъка и за това, че много бивши ръгбисти днес са изправени пред ранно начало на деменция. Ван дер Флиер казва: „Майка ми, двете ми баби и съпругата ми просто се надяват да съм добре. Резултатът е второстепенен. Баща ми и братята ми се фокусират най-вече върху представянето. Очевидно и те се грижат за това, но за съпругата ми определено беше необходимо малко време за свикване. Тя не беше много запалена по ръгбито и й беше малко трудно да го гледа.“

Притеснява ли се за потенциални мозъчни увреждания? „Не мисля, че е така. Очевидно е много тъжно да виждаш хора, които се затрудняват, след като са играли тази страхотна игра, но от опита ми с Лейнстър и Ирландия нашият медицински персонал е невероятен. Ще има моменти, в които ще си мисля, че съм подготвен да играя, а медицинският щаб ще вземе решение: „Не, тази седмица ще те пазим или няма да рискуваме“. Тази област се е подобрила изключително много.“

След като навърши 29 години този месец и след като е толкова разумно мислещ, Ван дер Флиер започна да се подготвя за живота извън ръгбито. Той признава, почти срамежливо, че след като е получил диплома по спортен мениджмънт и магистратура по бизнес науки: „скоро ще си търся малко професионален опит“.

Остава време за последен въпрос – подобаващо непринудено питане за това кои двама съотборници от Ирландия би избрал да му помогнат на необитаем остров и кои двама не биха били идеални спътници. „Не мисля, че бих взел със себе си Андрю Портър и Джеймс Райън [пилиера и блокировача на Ирландия и Лейнстър]“, отговаря той със смях.

„Те биха изяли страшно много храна, така че нищо няма да остане за мен. А ако се стигне до бой за каквото и да било, ще загубя и от двамата. Смятам, че бих взел [центъра на Ирландия и Лейнстър] Гари Рингроуз. Той е добра компания, голям мой приятел. Ще си направим стикове за голф от пръчки и топка от нещо. Смятам, че най-полезен би бил Питър О’Махони [фланговият играч на Ирландия и Мънстър]. Виждам го как си построява подслон и лодка от някое дърво. Той би бил много практичен и съобразителен, така че ще дойде. Той ще ме държи жив.“

В тази малка закачка прозират остроумието, силата и единството на ирландското ръгби. Ван дер Флиер е в основата на тази забележителна история и носи убеждението и решимостта да направи тази година изключително запомняща се за себе си, за „Лейнстър“ и за Ирландия. „Ще дадем най-доброто от себе си“, казва той с простата яснота, която определя него и двата му отбора.