Зак Кроули, Хари Брук и значението на изключването от социалните медии

Крикета е изпъленн с провали и следващия слаб резултат никога не е далече, затова и е потенциална ползата от дигиталната детоксикация

Чували ли сте онази история за балетния критик и кучешките изпражнения? През февруари директорът на балета на Хановерската държавна опера Марко Гьоцке бил толкова разгневен от лоша рецензия на балетната критичка от Frankfurter Allgemeine Вибке Хюстер, че я проследил на публично място и изцапал лицето ѝ с екскрементите на 14-годишния си дакел Густав. Мисля, че всички можем да се съгласим, че като реакция на критика, това е лоша реакция.

По-късно Гьоцке описва нападението си над Хюстер с изумителна степен на подценяване като „със сигурност не е супер“. Той също така отказва да се извини, описвайки своите безумни действия като резултат от години на „унищожителна критика“. Като извинение, Марко, това е пълна глупост.

Когато прочетох тази злощастна и откровено умопомрачителна фекална история, се сетих за друг човек, който напоследък преживява неприятни моменти – Зак Кроули. За „унищожителна критика“, Марко, опитай се да бъдеш професионален спортист, който бърка. Опитай се да бъдеш футболист, който пропуска решаваща дузпа или извършва критичен фаул. Всъщност, опитай се да бъдеш който и да е професионален спортист в ерата на социалните медии и трескавата фенщина. По дяволите, опитайте се да бъдете английски състезател по крикет, който не се справя добре с наближаващия турнир Ashes. Опитайте се да бъдете Зак Кроули.

Цялата 33-тестова кариера на Кроули е преминала под въпросителна. Избран е по-скоро заради обещанията, отколкото заради броя на ръновете, но се създава усещането, че е бил обгрижван от самото начало, че е бил любимец на бившия селекционер Ед Смит и че до голяма степен е любимият проект на настоящия изпълнителен директор Роб Кий. Кроули е крикетното тамагочи, което се прехвърля между джобовете на двамата мъже, които отговарят за тимовия лист – той получи и лакомо погълна твърде много шансове, които не бяха предоставени на други с по-добри резултати.

Блестящият ининг от 267 ръна срещу Пакистан през 2020 г. беше ударът, който трябваше да ознаменува появата му като основен играч на тестовата арена, но с течение на времето тестовите мачове идваха и си отиваха, а забележителните му резултати ставаха все по-редки и средната му стойност падаше. Кроули често изглежда наистина толкова добре – в разцвета на силите си той е хибрид между Майкъл Вон и Кевин Питерсен – притежава разрушителен класицизъм. И все пак цифрите изглеждат зле – през 2021 г. Кроули има средна стойност от едва 10,81 в тестовете, но въпреки това той определя миналото лято като „най-лошото в историята си“.

267-те ръна срещу Пакистан все повече заприличваха на аномалия, на случаен тотем, не толкова на камбанария, колкото на албатрос, който не само висеше безпомощно на врата му, но и се гърчеше и изхождаше по дългия му гръб с всеки следващ слаб резултат.

Понастоящем откриващият батсмен има три сенчърита за Англия и наред с това още няколко страхотни резултата, но се усеща, че те са твърде малко и далеч един от друг, че всеки резултат по-скоро му печели време, отколкото да затвърждава мястото му. Кроули беше избран за играч на утрешния ден, а знаете какво се казва за утрешния ден.

С наближаването на Ashes мислите на крикет обществото се насочват към избора за тестови мачове. Възходът на Хари Брук и завръщането на Джони Байърстоу поставят пред селекцията главоблъсканица, която, както и да я тълкуваме, оставя Кроули в ролята на жертва.

Кроули е твърдо подкрепян на всяка крачка от Бен Стоукс и Брендън Маккълъм и двамата несъмнено са били зарадвани от съобщенията от Кентърбъри този уикенд, където той направи 170 ръна срещу Есекс. Инингът му беше демонстрация на правене на удари, леки изтегляния и мощни драйвове. В кратко интервю след това Кроули говори, че се е наслаждавал на себе си – нещо, което не е правил от много време насам. Средната му стойност при Маккълъм все още се движи под 26; дори през изминалата година от цирка на Bazball Кроули често изглеждаше като самотен тъжен клоун.

Това е разбираемо, нали? През последните няколко години Кроули трябваше да живее всеки ден с досадно внимание, с нарастващ натиск, трябваше да играе с усещането, че стените се срутват и ножът е опрял до него, че той е на прицел. Сигурно е било изтощително.

Възхитително и разумно е, че Кроули не използва социалните медии. В интервю за Evening Standard скоро след дебюта си в теста Кроули говори за блокирането на онлайн шума: „Не искам да чета хора, които те възхваляват прекалено много, или хора, които те унижават прекалено много.“

Това избягване на социалните медии несъмнено е помогнало на 25-годишния мъж през последните няколко години, като е запазило психическото му здраве и способността му да продължава напред. Не и за Кроули – бодряшкият защитен туит или емоционалният пост в Инстаграм. Част от него е останала непозната. Това е разумен подход, но рядко срещан при повечето хора от професионалния спорт или дори при всеки на неговата възраст, но може би това се променя.

Твърди се, че Ема Радукану е изтрила от телефона си всички социални медии, включително WhatsApp. Ако все още не е пълно оттегляне, това все пак е значителен ход за 20-годишната жена, като се има предвид, че тя има 2,5 млн. последователи в Instagram, които са свикнали да научават нещо от нея почти ежедневно, да не говорим за множество корпоративни спонсори.

Бързото преглеждане на нейния Инстаграм вече има призрачен характер, а повечето публикации очевидно са публикувани, за да се изпълни договорно споразумение. Радукану е заявила, че „живее под собствената си малка скала“ и „се е втренчила в себе си“. Несъмнено фактори за това са скорошната й слаба форма и поредицата от контузии, съчетани с безкрайния поток от коментари и критики в интернет: „Ако се справяш добре или зле, хората ще се нахвърлят върху теб независимо от това.“

Миналата седмица Роб Стивън описа дигиталната детоксикация на Радукану като „урок за всички нас“, като отбеляза, че има многобройни проучвания, които показват как социалните медии могат да доведат хората, особено младите, до самота и самосъжаление. Той вижда това от първа ръка (Стивънс е учител и главен специалист по крикет в училището в Тонбридж – по стечение на обстоятелствата алма матер на Кроули – въпреки че времето им там не се е пресичало, той и колегите му от персонала са доволни, че Кроули отново прави рън след рън) и е категоричен: „Трябва да дадем активен отпор на пълзящия, безцелен и [буквално] депресиращ марш на пристрастяването към смартфоните.“

Той, разбира се, не е сам, всички знаем тези неща и въпреки това е трудно да се откажем, особено за тези, които могат да спечелят хиляди лири от един пост.

Така стигаме до неотдавнашния случай на Хари Брук. Английският съотборник на Кроули имаше позлатена година – четири поредни сенчърите и среден резултат от над 80 в тестовия крикет, в резултат на което беше привлечен от франчайза на IPL “ Sunrisers“ за огромна сума. Първоначално Брук изпитваше трудности, а три слаби резултата му донесоха много подигравки в интернет от феновете на крикета, които не успяха да разберат за какво бяха цялата тази суматоха и всички пари.

В четвъртия си мач Брук постига 100 ръна от 55 топки. С пот на челото, настръхналият Брук се провикна: „Има много индийски фенове, които ще кажат: „Добре свършена работа тази вечер. Но преди няколко дни те ме порицаваха. Радвам се, че успях да им затворя устата.“ Брук признава, че е бил разсеян от шума в интернет и е ясно, че той го е завладял, което е интересно в годината, в която е бил толкова възхваляван. Това никога не е достатъчно.

Неуспехът е изписан чрез крикета, особено при батирането – следващият ти нисък резултат никога не е далеч. С още три слаби резултата Брук си навлече още повече злоба и напрежение в мрежата. Може би най-добре би било да последва примера на Кроули, а след това и на Радукану. Единственият истински начин да им „затворите устата“ е да се махнете от мрежата. В противен случай това може да се окаже неприятна работа.Попитайте Вибке Хюстер.