Owen Doyle

Отделните съюзи са отговорни за развитието на съдиите и някои са по-заинтересовани от други

Съдията Карл Диксън разговаря с Оли Уудбърн от Exeter Chiefs, преди той да бъде изгонен по време на мача от Премиършип между Leicester Tigers и Exeter Chiefs на „Уелфорд Роуд“ в Лестър

В United Rugby Championship има наболял проблем.

Когато ирландските отбори играят с тези от Южна Африка, съдията трябва да е от Италия, Шотландия или Уелс, които са най-слаби от съюзите по отношение на длъжностните лица за мачовете.

През уикенда имахме още едно доказателство за това и Таппе Хенинг (ръководител на съдиите в URC) има доста голямо предизвикателство в ръцете си.

Много добре е да се каже, което, разбира се, Хенинг не прави, че лошото представяне на съдиите е еднакво и за двата отбора; това напълно подминава въпроса.

Отделните съюзи отговарят за подготовката на длъжностни лица за мачовете и някои от тях са по-заинтересовани от други. Въпросът представлява огромна по мащабите си задача за URC.

От тези три съюза само Майк Адамсън от Шотландия се бори за съдийско място на предстоящото Световно първенство, но изборът му в никакъв случай не е сигурен.

Уелс разполага с бившия международен съдия по Sevens Крейг Евънс, но той все още не е оставил значителна следа в играта на ниво 15 в отбор.

Италианският съдия Андреа Пиарди, който е обучаван от Ален Роланд, вече започва да показва интересен потенциал, но той е единственият „нов“ в тези съюзи и има да извърви още известен път.

Всичко се свежда до остър недостиг, както на качество, така и на количество; има нещо много сбъркано, когато най-добрите отбори не получават по-добри съдии, когато се изправят един срещу друг. Състезанието не може да претендира, че е едно от най-добрите, докато този проблем не бъде решен, а търсенето на това решение е абсолютно наложително.

Кутията на Пандора не се отваря често в ръгбито. Но когато съдията Карл Диксън отсъди наказателен удар за Лестър, както и втори жълт (и последвал червен) за Оли Уудбърн от Екзитър, капакът на кутията доста се разтвори. От съдбовния контейнер избягаха много въпроси, но малко отговори.

Крис Аштън от Leicester Tigers вкарва есе, докато Оли Уудбърн от Exeter Chiefs се бори незаконно, което води до втори жълт картон и наказателен удар за Leicester Tigers по време на мача от Премиършип на стадион Mattioli Woods Welford Road, Лестър.

Ето какво се случи: Крис Аштън от Лестър, който натрупа три есета в този ден, беше спрян малко преди линията на Екзитър, а инерцията му го поведе към точковото поле.

В същото време Уудбърн се плъзна по земята в игралното поле, приземи се върху или близо до Аштън и помогна на бранителя да предотврати есето.

Законът е абсолютно ясен – играч не може да падне върху противник, който владее топката и е на земята в игралното поле. Целта на това правило е преди всичко да се даде възможност на играчите, които падат на земята, за да вземат топката, да се върнат безпрепятствено на крака, но то се среща много рядко в този конкретен контекст.

В закона не се споменава „плъзгане“, но нека не си скубем косите, Уудбърн не беше на краката си и навлезе странично в борбата – това също е незаконно.

Така че съдията беше абсолютно прав, което беше признато от треньора на Екзитър Роб Бакстър. Не така обаче смята неговото невъздържано крило Джак Науел, който написа в Туитър, че е „в шок съм, просто в шок“, и нарече това „едно от най-лошите решения, които някога съм виждал“. НЯКОГА.“

Инцидентът не би могъл да окаже по-малко влияние върху резултата – Екзитър получиха масиран удар с 19:62, но въпреки това решението разбуни съдийската кохорта и дебатите се разразиха. Какво ще бъде решението, ако или по-скоро когато това се случи в решаващ мач за Световната купа?

Изглежда напълно нелогично да не се разрешава да се прави почти всичко законно, при условие че не е опасно, за да се попречи на противника да отбележи попадение. Няколко от нас седнаха да обсъждат какъв закон трябва да се промени, за да можем да опаковаме всичко хубаво и спретнато и да затворим отново капака на тази стара кутия.

Проблемът с действителната промяна на закона е, че разрешавайки действието на Уудбърн, когато е близо до линията на точковото поле, вие автоматично го разрешавате във всяка част на терена. Без значение как го разглеждахме, като че ли попадахме в задънена улица.

И тогава, еврика, някой се сети за едно изключение от закона – както знаем, не е законно да се бориш с противник, който е във въздуха. Но ако този противник не е на крака и се хвърля, за да отбележи есе, изключението позволява да бъде блъснат, независимо дали е във въздуха или не. Здрав разум.

Така че защо да не приложим същата логика към защитата на Уудбърн и да я разрешим, но само когато играчът на земята се опитва да отбележи есе; в този момент той няма намерение да се върне на краката си.

Това просто ще отразява сегашното изключение и е много по-добре, отколкото да се пречи на защитниците да се защитават. Едва ли може да се очаква от тях да стоят и да не правят нищо.

Несъмнено всички елитни треньори ще искат точна информация около тази заплетена ситуация. Отборите не могат да се впускат в решаващи мачове или в Световното първенство със сянка на съмнение относно това какво точно е и как съдиите ще се справят с играчите, които при такива обстоятелства се хвърлят по терена. Съдийската бригада също трябва да е абсолютно единна в това отношение, последователността е от съществено значение.

И накрая, какво да кажем за несъгласния с мнението на съдиите Джак Науел? Той беше обвинен от RFU и съдилищата по ръгби му наложиха глоба от 10 000 паунда, като го изпратиха и на съдийски курс. Макар че това изглежда голямо наказание, всъщност не е така, когато се замислите.

Не е включено отстраняване от игра, така че той остава свободен да играе в полуфинала за Heineken Cup срещу La Rochelle. Налагането само на парична глоба е облекчение както за играча, така и за клуба. Някъде там има доста парадокси.