Пет причини Лейнстър-Тулуза да бъде най-добрият мач по клубно ръгби, който някога сте гледали

Сблъсъкът на титаните има всички предпоставки да се превърне във велик мач за всички времена – той може да се разглежда като поредния мач между Ирландия и Франция

За втори пореден сезон Лейнстър и Тулуза се срещат на полуфинал за Купата на шампионите на стадион „Авива“. Този епизод има съставките на най-великия клубен мач за всички времена.

Най-добрият играч в света

Няма нужда да се замисляте. Повечето са съгласни, че ръгби съюзът може да се похвали със суперзвезди, които да надхвърлят границите на спорта. Ако случаят е такъв, то изявите на Антоан Дюпон не могат да допринесат за нищо друго. Ако утре се пенсионираше, експлозивният полузащитник вече притежава омагьосваща колекция от спиращи дъха моменти, които зрителите ще помнят години наред. Само от последните Шест нации се открояват спасяването на есето на Мак Хансен и ударът с левия крак за 50:22 на „Туикънъм“.

Представянето на Дюпон за Тулуза в четвъртфинала за Купата на шампионите при победата над “ Sharks“ също беше доста специално. След като демонстрира подкрепа, докато домакините организираха късна атака на „Стад Ернест-Валон“, за да стигнат до успеха с 54:20, той завърши с пет асистенции. Колебливият и препускащ Дюпон може и да не ви спечели с първото си докосване в дадена фаза, но внимавайте за второто му. Отборите започнаха да го следят специално, докато Тулуза или Франция владеят топката, когато съотборниците му я имат, заради острите му инстинкти в ситуации на прекъсване на играта. Експлозивното ускорение е съчетано с рядка наблюдателност; инстинктивно усещане за хода на атаките, за това къде ще завършат и как да бъдат свързани.

Имаше само намек за слаб период около Коледа, който сега изглежда като плод на въображението. В неотдавнашната среща от Топ 14 с Лион 26-годишният играч замени Анже Капуозо и дирижира победата от полузащитата. Просто казано, трудно е да се повярва, че събота ще мине без момент на вълшебство от страна на Дюпон.

(Ядрото на) най-добрите отбори в света

Обикновено успешните отбори в континенталните клубни състезания се състоят от няколко влиятелни фигури от националния отбор, както и от таланти от чужбина. Златната ера на Тулон, разбира се, беше в полза на последните. И обратното, както Лейнстър, така и Тулуза са подкрепени съответно от най-добрите от Ирландия и Франция. Откакто наследи Джо Шмидт след последното Световно първенство, Анди Фарел се опира на концепцията за сплотеност, за да изостри многостранния атакуващ стил. Лейнстър по същество е Ирландия без Питър О’Махони, Таджг Бейрн и Бънди Аки, с Джими О’Брайън вместо Хансен.

Въпреки богатството на Топ 14, Тулуза все още осигурява силен контингент на Фабиен Галтие. В предни позиции те разполагат с двойка отлични пилиери в лицето на Сирил Бейл и Дориан Алдегери и двама прекрасни хукъри в лицето на Жулиен Маршан и Паато Маувака. Тъй като мародерът Антъни Желонч е контузен, Тибо Фламент и Франсоа Крос представляват френските национали в задната им петица. Дюпон, Ромен Нтамак и Томас Рамос, който през изминалата година изпъкна на тестово ниво, дърпат конците както за клуба, така и за страната.

Тулуза разполага с по-космополитен състав. Ричи Арнолд и Емануел Меафу са австралийци, макар че последният се надява съвсем скоро да се класира за Франция по местоживеене. Джак Уилис се наслаждава на живота отвъд Ламанша, а Пита Аки и Сантяго Чокобарес – новозеландец и аржентинец, са се утвърдили в червения цвят. Джейсън Дженкинс, як южноафрикански блокировач, и капитанът на Самоа Майкъл Ала’алатоа добавят мускули към схватката на Лейнстър. В действителност обаче това е поредната част от френско-ирландското съперничество, което определи този цикъл на Световната купа, тъй като тези нации се издигнаха до номер едно и две в ранглистата, като по пътя си организираха няколко епични срещи.

Сблъсък на стилове

Последните тестове между Ирландия и Франция се отличаваха с рязък контраст на стиловете, като зелените предпочитаха владеенето на топката, а сините се стремяха към територия. Разбира се, и Лейнстър, и Тулуза са достатъчно добри, за да побеждават по различни начини. Но статистиката им от четвъртфиналната фаза, в която постигнаха сходни по значимост победи, дава възможност за интригуващо сравнение.

Лейнстър премина през 103 ръка срещу Лестър Тайгърс и ритна топката само 20 пъти за 521 метра. Те упражниха натиск, като започнаха от статични положения, както и от едно възстановено подновяване на играта, и смазаха противниците си със сложна фазова игра. От друга страна, Тулуза показа майсторски клас на клинична преходна атака. Благодарение отчасти на безстрашното си разтоварване, отборът на Уго Мола спечели близо 50 точки от само 48 атакуващи ръка. Те избраха да използват дълги удари, като изритаха 27 пъти за 1058 метра, за да притиснат „Sharks“.

През февруари на стадион „Авива“ Хюго Кийнан беше феноменален и Ирландия имаше предимство в териториалните размени. Мнозина смятаха, че Франция е преиграла, отклонявайки се от шаблона за силен удар, наложен от Галтие. Отсъствието на Джеймс Лоу този уикенд е загуба за Лейнстър, защото лявото крило има бумтящ ляв крак. През миналия сезон на този етап Тулуза беше

от четвъртфинала срещу Мънстър, който стигна до продължения. Тази година буферът на върха в Топ 14 позволи на Мола да даде почивка на най-големите си имена в лигата. Лидерите на „Лейнстър“ не пътуваха до Южна Африка за двубоя от United Rugby Championship този месец. Би трябвало да имаме два свежи и разгорещени отбора за едно увлекателно тактическо състезание.

Най-добрият съдия в света

Уейн Барнс ще свири този мач, след като ръководи и мача на Ирландия срещу Франция в „Шестте нации“. В този мач той предпочете да даде жълт, а не червен картон на Уини Атонио след грубо нарушение срещу Роб Херинг. Със задна дата нарушението беше преквалифицирано в червен картон и беше санкционирано с лишаване от състезателни права. Нещо подобно се случи и в решаващия мач от Премиършип през миналия сезон. Алед Дейвис от „Сараценс“ беше наказан само зс жълт картон, който по-късно му донесе отстраняване.

Има достатъчно доказателства, които подсказват, че Барнс, който е изключително опитен и убедителен, се пази от леки отсъждания, които компрометират мачовете, дори в сегашната обстановка на проблеми с мозъчните сътресения. Друга черта на неговото съдийство, в унисон с повечето съдии от Премиършип, е желанието за бързи и чисти брейдауни. Това може да е подходящо за Лейнстър. Това определено ще допринесе за един интересен полуфинал.

Напрежение или притеснение?

Срещите с пресата на Лео Кълън обикновено са подценявани. Тази в понеделник беше различна. В нея той се сблъска с редица теми, които изглеждаха доста язвителни. Обърна внимание на коментарите на Ричард Уигълзуърт за бюджета на „Лейнстър“ и постави под въпрос шума около собствения си отбор. Клубовете от Топ 14, напомни той на всички, също се финансират щедро. Всичко това изглеждаше като опит да напомни на своите играчи колко трудно е да се премине границата в този турнир. Лейнстър остана без отличие през миналия сезон и отчаяно се опитва да се изравни с Тулуза по пет победи в Купата на шампионите, след като през 2018 г. победи Расинг 92 за четвъртата си титла.

Това, което се казва във вътрешната светиня, има много по-голямо значение. Но други мнения на Кълън бяха по-странни, като например едно, в което се подчертава, че този полуфинал се третира като мач на неутрален терен от административна гледна точка, което означава, че Европейското професионално клубно ръгби, а не Лейнстър, управлява тривиални аспекти като времето за captains’ runs. Това не е възможност „сега или никога“ за „Лейнстър“, въпреки че с оттеглянето на Джони Секстън и Стюарт Ланкастър приключва една ера и те имат огромен шанс за слава. Може би това натежава.