По-ранният начален час и ценовата стратегия на RFU доведоха млада публика на „Туикънъм“, която не беше по-малко жизнена, защото не беше буйна.

Инвестициите на RFU бяха възнаградени с рекордна за света публика на женски ръгби мач

Двойката, която се разхождаше по „Ръгби Роуд“, може и да не обсъждаше разликата в поведението на публиката между мъжките и женските международни мачове на „Туикънъм“. Чуваше се само последната част от това, което изглеждаше като заключително изявление. Но въпросът със сигурност имаше тежест.

„Това е, защото момчетата не са пили бира от 6 сутринта“ – предположи една жена с английска фланелка. „И не се хвалят с това кой има по-голям ……“.

Направена целенасочено, забележката сякаш спря разговора, защото беше посрещната с кимване и свиване на рамене. Несъмнено “ Червените рози“ подпечатаха Големия шлем в семейна атмосфера, която беше по-женствена и по-малко трескава, отколкото обикновено се преживява на „Туикънъм“.

Очевидно е, че за това са допринесли редица фактори. По-евтините цени на билетите доведоха до появата на по-млада публика, а обедният начален час така или иначе смекчи ефекта от алкохола. Може би и топлото време е помогнало. Не бива обаче да се пренебрегва и фактът как отборът на Саймън Мидълтън вдъхновява момичетата и момчетата през последните години, както чрез изявите си на терена, така и чрез начина, по който се ангажира с феновете при всяка възможност. Както каза тази седмица Крисчън Дей, генерален секретар на Асоциацията на ръгбистите: „Играчите няма да могат да си правят селфита с 60 000 фенове, но ще опитат“.

След като за предишните домакински мачове се местеха из цялата страна, играейки в Нюкасъл и Нортхемптън по-рано през тези Шест нации и в други градове като Донкастър и Екситър преди това, този мач се чувстваше като завръщане у дома за Червените рози; по-специален заради своята рядкост. Би имало поука, ако разпродадените мъжки международни мачове на „Туикънъм“ не бяха толкова ценни в крехкия икономически климат. Парите, които се харчат така щедро там, са жизненоважни за спорта.

Футболният съюз по ръгби заслужава огромна благодарност за ангажираната маркетингова стратегия и, за щастие, световният рекорд възнагради тези инвестиции. Още преди началото на мача атмосферата беше видимо различна. Тя беше по-лека и по-малко шумна от тази на мъжките тестове, но не че шумът по време на спортни събития винаги е „лошо нещо“. Липсата на такъв обаче не означава, че мачът ще бъде притихнал.

Енергичното посрещане на стадиона от страна на Англия създаде емблематични образи. Друга ранна индикация дойде в края на загрявката, когато шумът се увеличи, когато англичаните се отправиха към съблекалните под западната трибуна. Докато играчите бяха вътре, беше прочетен съставът на Мидълтън. Още повече шумотевица. Всяко име беше посрещнато с възгласи, като капитанът Марли Пакър вероятно получи най-силни възгласи. Садия Кабея, Ейби Дау, Попи Клеол и Наташа Хънт не останаха по-назад.

Още в началото химните се раздвижиха и интересното е, че Англия изглеждаше задушена. Франция беше по-уверена, както при размяната на удари, така и при прехвърлянето на топката в пространството. Хитрото отнемане и подаване на Габриел Верние провокира продължителен период на натиск, който продължи около 10 минути. Решаващите обрати тип „чакал“ на Хана Ботерман и Марли Пакър все още предизвикваха рев и Swing Low се завъртя по-хармонично. Пробивът на Хелена Роуланд в подготовката за откриващото попадение на Аби Дау промени всичко.

От този момент до края на полувремето, с очевидно свалено напрежение, Англия се носеше на вълна от възхищение. Публиката остана в течение на срещата, което невинаги се случва в международните мачове при мъжете, и демонстрира само нотка на напрежение. Един блуждаещ удар на Джеси Трюмолиер бе изтласкан над линията на мъртвата топка. Полин Бурдон получи няколко предупреждения, тъй като забави изчистването на топката от собствените си 22.

В 23-ата минута “ Туикънъм“ избухна, когато английската схватка избута противниците си. На фона на възхищението от някои хубави есета, които повече от добре потвърждават показания продукт, се чуха освирквания, след като Ларк Дейвис беше задържана над линията. Sugababes се включиха в забавлението по време на почивката, като изразиха подкрепата си за „Червените рози“ в средата на кратък сет. Според мненията на зрителите е имало много по-малко поклащания нагоре-надолу, за да се отиде до бара; това винаги е плюс.

Второто полувреме на мача на Франция имаше фестивален характер, а резултатът очевидно не подлежеше на съмнение. В един момент от дъното на източната трибуна се разнесе познатият от Сен Дени тромпет. Джес Брич, Клеол и останалите резерви бяха посрещнати на терена, а овациите, с които бе посрещната всеотдайната Кабея след обявяването ѝ за играч на мача, бяха продължителни и трогателни.

Когато обаче Франция започна да намалява преднината на Англия, нервността се покачи. Едва когато Амбре Мвакиембе изтърва топката в сянката на стълбовете, облекчението я замени. Едва тогава празненствата наистина започнаха. Те бяха и подобаващо шумни.

За да сме наясно, мъжките международни мачове рядко преминават прага от небрежно шумни до застрашителни или враждебни. Все пак намаляването на цените на билетите и по-ранното започване на значим тест биха били полезен експеримент, защото този приповдигнат следобед в „Туикънъм“ беше огромен успех. От друга страна, всякакви сравнения биха могли да отклонят вниманието от това, че този мач безспорно принадлежеше на „Червените рози“.