Премиършип е болна лига, но изпадането би било стъпка в правилната посока

Поглед към Топ 14 и Брив показва, че пейзажът се подобрява във финансово и културно отношение с опасността в дъното на таблицата

В края на домашния сезон, ако не се стигне до късна драма, каквато дори непредсказуемата Франция трудно би сътворила, Брив ще бъде изхвърлен във втора дивизия на френското ръгби – Pro D2, след четири поредни сезона в Топ 14.

Този сезон е изпълнен с трудности за Брив. Въпреки че се радваше на значителни инвестиции от страна на английския милиардер Йън Осбърн, отборът се закотви на дъното на таблицата на Топ 14, като спечели само 6 от 23-те си мача. През октомври миналата година главният треньор на клуба – бившият Lion Джереми Дейвидсън – също беше освободен от длъжност.

През последните 10 сезона Брив никога не е завършвал на по-високо от осмото място в Топ 14. За този период има две промоции от ProD2, едно класиране на дъното – като тази година със сигурност ще последва още едно – един сезон на 12-то място и два на 11-то.

Всяка година Брив се намира в борбата за изпадане. И все пак в този град с население от 50 000 души средната посещаемост на стадион „Амеде-Доменек“ през миналия сезон беше малко под 10 000 зрители. Почти една пета от населението на града редовно идва да гледа своя отбор по ръгби, въпреки че той неизменно губи.

Както ще възрази Саймън Гилъм, английският президент на Брив, една от основните причини е заплахата от изпадане, с която идват конкуренцията, опасността и драмата. Ръгбито и спортът се превръщат в театър, а без амфитеатър, за който да се говори, и с най-малките шансове на Брив за трофеи, борбата им за оцеляване се доближава най-много до гладиаторските спектакли в Рим.

На ум ми идва гласуването на пуйките за Коледа. Но Гилъм и Брив са достатъчно мъдри, за да видят по-голямата картина. Допълнителното привличане на вниманието на лигата – и на техния клуб – с присъствието на изпадане. Средната посещаемост на Брив просто няма как да се доближи до 10 000 души, ако не бяха историите и стимулите, предизвикани от една лига, която се намира във водовъртежа на клопката на изпадащите.

Сценарии като последния кръг на Премиършип, който се провежда този уикенд и в който почти нищо не зависи от крайните резултати, изискват извънредно стечение на обстоятелствата, за да бъдат отразени във Франция. Същото можеше да се каже някога и за английската игра. Вместо това трябваше да изтърпим безвкусицата на последните няколко кръга (ако не броим гостуването на “ London Irish“ на „Saracens“), в които отчаяно липсваха интрига и настроение. Като премахна автоматичното изпадане за вечни времена – разбира се, че в бъдеще най-близкото до изпадането на английските ръгби фенове ще бъде плейофът – и като огради лигата, Премиършип не успя да разбере, че концепцията, от която се страхува най-много, всъщност е това, което толкова много ѝ липсва.

Въпросът на Гилъм за посещаемостта може да се екстраполира отвъд Ламанша. В предишния кръг на Премиършип Нюкасъл беше разгромен с 66:5 на „Кингстън Парк“ под прожекторите в петък вечер. Посещаемостта беше 6847 зрители. В годината, в която “ Falcons“ изпаднаха за последен път, през 2019 г., те се изправиха срещу „Лестър“ в петък вечерта при абсолютно решаващ мач за изпадане през същия месец на годината. Посещаемостта тази вечер беше 8 292 души, само 2 000 души по-малко от предвидения капацитет. Когато се отчете фактът, че в момента Нюкасъл притежава двама от най-вълнуващите играчи в лигата – Адам Радуан и Матео Карерас – доказателствата се трупат още повече в полза на изпадането.

Премиършип в настоящия си вид е болна лига. Първоначалното оправдание за въвеждането на ограждането беше да се даде възможност на клубовете от Премиършип да си оправят финансовите проблеми. Това явно е свършило чудеса, тъй като през този сезон само два клуба бяха обявени в несъстоятелност, а във вторник бе потвърдено, че друг клуб, London Irish, не е платил на персонала си за месец април.

И така, ако въвеждането на обособяване не е допринесло за стабилизиране на финансите на клубовете, тогава какъв е смисълът от него? Разбира се, изпадането от Премиършип в Чемпиъншип представлява значителна финансова тежест за всеки клуб, но по-общата картина е, че целият английски вътрешен ръгби пейзаж се подобрява – както финансово, така и културно – с опасностите в дъното на таблицата.

Единствената аномалия между ситуацията на Брив и всеки потенциален изпаднал отбор в Премиършип е, че френското второ ниво е много по-силно от английския си еквивалент. Брив ще изпадне в конкурентна, популярна лига, изпълнена с плурализъм, фанатизъм и най-вече професионализъм. Вярно е, че Премиършип ще извади заек от шапката и ще обяви връщането на промоцията и изпадането, но колелата трябва да се задвижат сега за бъдещето на професионалното ръгби в Англия.

Повечето клубове от Чемпиъншип, които изпитват недостиг на пари, ще бъдат изядени живи в най-високата лига, но Футболният съюз по ръгби трябва да започне да признава ползата от рационализирането на двете лиги, а не да гледа на съответните им ценности като на отделни единици. Въпреки че Премиършип има свой собствен управителен орган, лигите трябва да бъдат оценявани като пакет; увеличаването на финансирането например за Нотингам би подобрило второто ниво, което би направило и двете лиги по-конкурентни, би увеличило популярността им, би повишило стандарта им и би повишило стандарта на средния английски национал.

При нормални обстоятелства феновете, медиите и клубовете биха се подготвили за кръг от Премиършип, какъвто не е имало, като всички мачове биха започнали в един и същи час. Вместо това единствената атракция за неутралните е дали Бристол или Бат ще успеят да се преборят за осмото място в таблицата, а с него и за място в Купата на шампионите. Колко струва полетът до Брив?