Лебедовата песен на Пиутау в Бристол предвещава края на ерата на рокзвездите в Премиършип

Борбата на клубовете в условията на променящ се финансов пейзаж означава, че е по-трудно да се привлекат най-добрите чуждестранни играчи в английската вътрешна сцена

виждала ли е Премиършип по-надарен играч от Чарлз Пиутау? Други са вкарвали повече есета, правили са повече борби или са оказвали по-значително влияние върху съдбата на отбора си, но има ли някой, който да се равнява на способността на Пиутау да предизвиква вълнение, да създава моменти, които разтърсват сетивата?

В събота той се появи за последен път в отбора на Бристол срещу Глостър след пет години служба в клуба. Той пристигна с големи фанфари, първият играч за 1 млн. паунда и като тотем на политиката на „марковите“ играчи в Премиършип, но счетоводната книга ще покаже само условен успех. Той се контузи в началото на първия си сезон и му трябваше известно време, за да окаже такова влияние, каквото имаше за кратко в Wasps, преди да пристигне в Западните земи чрез престой в Ulster. Книгата обаче не отчита естетиката и не е имало по-хубава гледка от това Пиутау да води контраатака от дълбочина.

Той си тръгва от Бристол в грешния край на таблицата, с метър по-малко скорост – контузиите са взели своя данък ,но със съкровищница от магически моменти. Говорете с феновете на Бристол и те ще посочат заобикалянето на Бен Ърл срещу Сараценс, асистенцията му за Хари Рандал срещу Нортхемптън през март и безброй други, които са спирали дъха. Представянето му при вълнуващото равенство с London Irish се запечатва в паметта и със сигурност няма играч, който да е пуснал повече кръв в историята на Премиършип

„Това е една от частите на мача, която ми харесва и ми доставя удоволствие“, казва той. „Това е област от играта, която се опитвам да привнеса в отбора, топката отпред при контраатака и в най-добрия случай е пробив на линията, ако не и импулс.“ Просто, когато се каже така. „Има определени аспекти на играта и начина, по който Бристол движи топката с атакуващ стил. Това беше причината, поради която исках да дойда в клуба.“

Пиутау оставя Премиършип по-бедно място, но това, че си тръгва, е знак на времето. Когато напускането му беше потвърдено, заедно с това на Семи Радрара, директорът по ръгби на Бристол Пат Лам беше категоричен, че това не е загуба само за “ Беърс“: „В деня, в който обявихме, че Чарлз подписва и че Семи подписва, ясно заявих, че това не е само за “ Беърс „, а за Премиършип. За нас е привилегия, че той [Пиутау] играе за Беърс, но е огромна привилегия, че имаме тези две рокзвезди на световното ръгби, които играят в Премиършип. За съжаление, с намаляването на тавана на заплатите те ще продължат напред, но за нас беше привилегия да ги имаме, защото те издигат нашия отбор, но и Премиършип.“

На това основание може би е по-уместно да се запитаме дали подписването на договора с Пиутау се е изплатило. Съществува мнение, според което правилото за изключителните играчи е било контрапродуктивно. Със сигурност лорд Майнърс е смятал така в прегледа си на тавана на заплатите и докато идеята е била да се посипе Премиършип със звезден прах, то се е превърнало в средство, чрез което клубовете могат да задържат утвърдени английски национали. Наистина, след напускането на Пиутау и Радрадра остана малко звезден прах и макар че Фин Ръсел пристига в Бат през следващия сезон, а след бавния старт Андре Полард демонстрира класата си в Лестър, като цяло рокзвездите напуснаха сцената с приоритет

„По време на престоя ми в Бристол Премиършип винаги е била една и съща“, казва Пиутау. „Традиционна работа, дълъг сезон – всяка седмица никога не можеш да си починеш или да си мислиш, че това е лесен мач. Занапред мисля, че ще има по-малко чуждестранни играчи, които ще идват, и в същото време това вероятно е възможност за играчите, които преминават през английските академии, да се изявят.“

Спомнете си времето, когато Пиутау беше в Wasps, а след това бе заменен от Къртли Бийл, и няма да е пресилено да се каже, че те са били наблюдавани. Противоположният аргумент е, че звездното качество не повишава автоматично посещаемостта или аудиторията – въпреки че Бристол със сигурност е усетил ползата – и тежкото положение на Wasps е предупреждение за клубовете, които се стремят към луната. Но не може да се отрече, че Премиършип страда от липса на качество в чужбина. Англия също страда от това, тъй като разликата в класите между клубните мачове и международните срещи е по-голяма, отколкото е била през годините, както безмилостно показа Франция на „Туикънъм“, където играчите, които просперират в Премиършип, бяха разбити на пух и прах. Както каза съотборникът на Пиутау в Бристол Елис Гендж по време на „Шестте нации“: „Разликата между Премиършип и международните турнири сега е огромна. Тя не е толкова близка до това, което беше, когато имаше значително по-голямо пространство [за заплатите] за по-добрите играчи, за да бъдат в Премиършип.“

Ясно е, че финансовият пейзаж играе своята роля – също и намаленият таван на заплатите, както отбелязаха Лам и Гендж. Все пак Лам говори от щастливата позиция, че Беърс са финансирани от милиардер, и може би по-широкият въпрос тук е в каква посока наистина иска да се движи Премиършип. Защото при сегашното положение на нещата апетитът към чуждестранни звезди като Пиутау, както и към английските национали, намалява, тъй като за клубовете не е финансово изгодно да държат тестови играчи, които отсъстват почти през половината сезон.

Спасението е, че играчите от „А“ отбора на Англия, които имат почти гарантирани хонорари за международни мачове в размер на около 25 000 паунда на мач, не могат да печелят значително повече в чужбина, със сигурност не достатъчно, за да покрият недостига на участия в тестовете, тъй като нямат право на участие, и затова засега остават на своите места. Достатъчно е само един човек да се хване за гърлото, да се окаже допълнителен натиск върху Футболния съюз по ръгби да промени критериите си за подбор и язовирната стена може да се пропука, поради което престоят на Джак Уилис в Тулуза е толкова важен тест.

Ако обаче клубовете от Премиършип не виждат стойност в чуждестранните звезди или английските национали, това е едновременно жалко положение на нещата и повдига въпроса какъв точно тип играч е най-привлекателен в настоящата ситуация, в която оцеляването на много играчи е в противоречие с амбициите на малцина? Времето ще покаже дали звездните попълнения от чужбина отново ще станат мода – макар да е вярно, че таванът на заплатите отново ще се повиши, това ще стане против волята на редица клубове. Засега обаче, след събота, ерата на транферите на рокзвезди от чужбина е приключила. Насладете се на биса.