Историческият турнир за Купата на шампионите през този сезон показа страхотния потенциал на южноафриканското ръгби, както и логистичните и финансовите предизвикателства, които продължават да спъват най-добрите отбори в страната.
Bulls, Sharks и Stormers впечатлиха в ранните етапи на състезанието и постигнаха ненадминат рекорд у дома, но бяха победени в мачовете на елиминациите в Европа. Най-добрите южноафрикански франчайзи, както и Cheetahs и Lions, имат много какво да направят по отношение на тактиката и управлението на съставите си, преди да могат да бъдат споменати на един дъх с европейски гиганти като Leinster или Toulouse.
Колко далеч са те? Треньорът на „Лейнстър“ Лео Кулен приветства представянето на южноафриканските отбори в турнири като Купата на шампионите и United Rugby Championship и предположи, че те ще се превърнат в сила, когато се адаптират към структурите на европейското ръгби през следващите няколко сезона.
Дали тези отбори разполагат с необходимото, за да напредват с желаното от техните ревностни фенове темпо, е друга тема. Много треньори в Републиката критикуват изтощителните условия за пътуване до Европа, както и ограниченията за размера на съставите и таваните на заплатите.
Структурата на сезона остава най-големият проблем в Южна Африка, където местните играчи се състезават в турнирите на северната част на полукълбото от септември до юни, а Спрингбокс играят тестово ръгби от юли до ноември. Предстои да видим как и кога ще бъде решен този продължаващ проблем, който засяга както благосъстоянието на играчите, така и представянето на отборите на клубно и национално ниво.
RugbyPass+ разговаря с различни администратори, за да установи къде се намира спортът в Южна Африка и как може да изглежда след 5-10 години. Всички те говориха за положителните промени, които са били направени след пандемията от Covid-19, както и за влиянието на частния капитал. Някои изтъкнаха предизвикателствата на структурите у дома и на ниво World Rugby, докато други се оплакаха от охлювския темп на напредък.
ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА
Преди три години пандемията и произтичащите от нея ограничения за пътуване потопиха южноафриканското ръгби в дълбока финансова криза. В същото време тя предостави на ръгбито в Южна Африка, както и на отделните франчайзи, златна възможност да преразгледат структурите си и да поемат в смела и по-просперираща посока.
След решението на Новозеландското ръгби да сформира нов турнир по Супер ръгби с Австралия и тихоокеанските острови, SA Rugby продължи да осъществява собствените си планове за прехвърляне на Bulls, Lions, Sharks и Stormers в новоразширения United Rugby Championship (URC) в Европа. През 2022 г. „Bulls“, „Sharks“ и „Stormers“ се класираха за Купата на шампионите, а „Cheetahs“ и „Lions“ бяха включени в European Challenge Cup.
През този тригодишен период плановете за укрепване на бизнес звеното на организацията майка и на отделните франчайзи набраха скорост. SA Rugby е близо до финализиране на сделката със CVC Capital Partners – фондът за дялово участие, който вече е закупил дялове в Six Nations (14%), URC (28%) и английската Премиършип (27%).
Първоначално се очакваше, че партньорството със CVC ще гарантира на SA Rugby и Springboks място на масата на Шестте нации. Неотдавнашен доклад в британските медии обаче показва, че World Rugby възнамерява да въведе структура на “ Световна лига“ от сезон 2026 г. и че Шестте нации ще бъдат оградени.
Макар това да е неуспех за южноафриканското братство, което се е присъединило към северното полукълбо, ще има известна търговска полза от запазването на споразумението за Rugby Championship, което включва един от най-големите мачове в спорта: Boks срещу All Blacks.
Въпреки това настоящата ситуация далеч не е перфектна и Южна Африка е на кръстопът.
ИЗЛИЗАНЕ ОТ ФИНАНСОВАТА ДУПКА
Президентът на SA Rugby Марк Александър разказва подробно за финансовото въздействие на пандемията и за това как съюзът и франчайзите все още си пробиват път обратно.
„Ако използваме ръгби термин, пандемията Ковид-19 прегази ръгбито в Южна Африка“, казва Александър. „Нейното появяване не можеше да бъде по-жестоко подбрано, за да опустоши финансите на спорта.“
Ограниченията за пътуване с Covid-19 доведоха до това, че турнето на Британските и Ирландските лъвове през 2021 г. се изигра пред празни стадиони и до загуба на приходи от приблизително 600 млн. ранда. Сривът на Супер Ръгби доведе до спад от половин милиард ранда в оперативните разходи на SA Rugby, а Спрингбокс и професионалните отбори на Южна Африка не играха пред пълни стадиони в продължение на две години.
„Заслуга на ръгби индустрията – играчите, съюзите-членове, персонала и търговските партньори – е, че през 2023 г. имаме спорт, на който да се наслаждаваме днес“, казва президентът на SA Rugby. „Планът за смекчаване на последиците, изготвен от индустрията, ни държи почти на повърхността, но все още се намираме в изключително бурни води, а сушата все още не се вижда.“
Александър е уверен, че обръщането към турнирите URC и Champions Cup може да подобри ситуацията в дългосрочен план. Въпреки това той намекна, че разходите за изпращане на отбори до и от Европа – през Близкия изток – са едно от най-големите предизвикателства.
„През последните 3 години не само приходите ни бяха сериозно намалени в различни моменти и по различни причини, но и разходите ни се увеличиха.
„Пътните разходи за участие в състезания в северната част на земното кълбо вероятно са се увеличили три пъти в сравнение с времето, когато за първи път обмисляхме да направим тази сеизмична промяна през 2020 г. Разходите на SA Rugby за полети на франчайзи до Европа са между 35 и 40 млн. ранда годишно, докато еквивалентните разходи за пътувания на отборите в Super Rugby се покриваха от Sanzaar преди пандемията.
„Освен това купуваме дялово участие в United Rugby Championship и European Professional Club Rugby“, потвърждава Александър. „От нетен получател на приходи от Супер Ръгби през 2019 г., сега сме абонирани за двете европейски състезания, което означава половин милиард колебания в годишния ни финансов резултат.
„Нямам съмнение, че този ход беше правилен; той беше почти единственият възможен за нас, освен да играем чисто вътрешно ръгби. Но това причинява изключителна финансова тежест, тъй като преминаваме към акционерно участие.
„Винаги ще инвестираме в това да предоставим на Спрингбокс инструментите, от които се нуждаят, за да се представят по най-добрия начин, но освен това основният ни фокус през 2023 г. е да излезем на печалба до края на годината, като намерим нови методи за финансиране и ограничим всички други разходи.“
ПЛОДОРОДНА ПОЧВА ЗА СЕМЕНАТА НА ЧАСТНИЯ КАПИТАЛ
Разговорите между SA Rugby и CVC започват преди пандемията. Надяваме се, че стратегическото партньорство с международен партньор в областта на дяловия капитал с богат опит, контакти и влияние ще бъде от полза за всички участници.
Франчайзите са се възползвали от частна капиталова инжекция – или поне са проучили идеята през последните години. Минният магнат Патрис Мотсепе и бизнес магнатът Йохан Рупърт притежават контролния пакет акции на „Bulls“, докато Алтман Алерс, главен изпълнителен директор на Glasfit и Digicall, е мажоритарен акционер в „Lions“. През 2021 г. американският консорциум MVM Holdings инвестира в „Sharks“, след като потенциална сделка със Stormers беше спряна от аматьорското подразделение на Ръгби футболния съюз на Западната провинция.
Не е изненадващо, че по-късно същата година Stormers изпадат в администрация. Благодарение на намесата на SA Rugby, Stormers се стабилизираха и постигнаха стабилен напредък на терена и извън него. След като спечелиха турнира на URC през 2021-22 г., те се представят стабилно през настоящия сезон и остават на път да бъдат домакини на още един плейоф на URC. Може би най-важното е, че те са в преговори с друг потенциален партньор за дялово участие.
Въпреки че може да се разминават по конкретни въпроси, SA Rugby и отделните франчайзи са съгласни, че преминаването от Супер Ръгби към URC и Купата на шампионите е било необходимо и че то има потенциал да бъде от полза за всички, които участват в него. Приносът на капиталовите партньори би трябвало да насочи южноафриканските отбори, които твърде дълго време бяха във властта на самоцелни и недалновидни аматьорски управи, към по-професионално и доходоносно бъдеще.
„Не можеш да бъдеш професионален отбор без помощта на частния капитал, със сигурност не и в Южна Африка“, казва изпълнителният директор на Bulls Едгар Ратбоун. „Моделът на финансиране в южноафриканското ръгби е такъв, че всички пари се разпределят поравно между 14-те провинциални съюза, така че вие получавате само малко парче от този пай.“
Един бърз поглед към звездния състав на „Bulls“ – а и към треньорския екип, в който е включен носителят на Световната купа Джейк Уайт – потвърждава, че базираният в Претория франчайз разполага със средствата да осигури някои от най-големите имена в играта. Неотдавна те привлякоха английския блокировач Чарли Юелс с краткосрочен договор, като изпревариха закъсалите за пари Stormers.
Ратбоун посочва, че през последните четири години капиталовите партньори са добавили много повече от обикновена парична инжекция.
„Частният капитал има многобройни предимства, тъй като дава на съюза достъп до опитни бизнесмени със силен бизнес нюх. Целият ви борд придобива различна динамика и изведнъж започвате да виждате един истински бизнес. Съществува силно разделение между аматьорското и професионалното направление и това е от взаимна полза.“
Подобно на другите водещи франчайзи, “ Bulls“ се стремят да извлекат максимална полза от преместването в северното полукълбо и излагането на европейския пазар.
„Все още е рано, но наблюдаваме значително увеличение на приходите от спонсорство“, казва Ратбоун. „Това може да се дължи отчасти на представянето на отбора през последните години [Bulls спечелиха три вътрешни турнира, участваха във финала на URC 2021-22 и се класираха за Купата на шампионите този сезон], но има много общо с начина, по който всички мачове се излъчват в подобен времеви интервал – за разлика от старите дни, когато мачовете от Супер Ръгби се показваха рано сутрин тук, в Южна Африка. Има много по-голямо представяне на европейския пазар, а това е от полза за повече компании тук в Южна Африка, които правят бизнес и в Европа.“
СВЕТОВНИЯТ СЕЗОН МОЖЕ ДА СЛОЖИ КРАЙ НА БИТКАТА МЕЖДУ КЛУБА И СТРАНАТА
Откакто MVM се присъедини към Sharks в началото на 2021 г., базираният в Дърбан франчайз подписа договори с някои от най-добрите играчи в спорта. Носителите на Световната купа Сия Колиси и Бонги Мбонамби смениха борещите се за оцеляване Stormers с по-амбициозните Sharks през 2021 г., а Ебен Ецебет – който наскоро беше обявен за играч на годината в SA Rugby – беше привлечен обратно от Франция през 2022 г.
Главният изпълнителен директор на Sharks Едуард Коетзи предпочита да говори за частния капитал в контекста на финансовите и търговските възможности. Той бърза да отдаде заслуженото на Марко Масоти, ръководител на консорциума MVM, и на останалите за въздействието, което са оказали върху франчайза от Дърбан през последните две години, и за платформата, която е създадена за следващите сезони.
Самият Масоти има смесени чувства относно бъдещето.
Говорейки от офиса си в Ню Йорк, роденият в Аманзимтоти бизнесмен разказва как се е преместил в САЩ, за да продължи юридическата си кариера през 90-те години на миналия век, и е започнал да работи с влиятелни клиенти, които са собственици на елитни спортни франчайзи като Florida Panthers и Milwaukee Bucks. Като луд по ръгбито южноафриканец, той започва да се чуди дали не е настъпил моментът да инвестира в местен франчайз. Когато сделката с “ Stormers“ се проваля, MVM успява да сключи договор с отбора, който Масоти е подкрепял като момче.
„Занимавам се с това в дългосрочен план“, казва той. „В Южна Африка се говори, че ние просто искаме да купим играчи с големи имена, без да правим много за развитието, което просто не е вярно.
„Искам да печелим трофеи и виждам как вдигаме Купата на шампионите през следващите няколко години. При това бих искал и много по-голям контрол по отношение на достъпа до играчи и преминаването към глобален сезон. Настоящият сценарий е разочароващ и мисля, че всички франчайзи са в една и съща лодка.“
Масоти и други смятат, че може да се направи повече за укрепване на отношенията между съответните капиталови партньори на франчайзите и главните ръководители в SA Rugby. Настоящата структура на сезона – която принуждава южноафриканските играчи, които представляват местни клубове, както и Бокс, да се състезават 12 месеца в годината – се оказва проблематична.
Южноафриканското ръгби и организацията на играчите MyPlayers предприеха мерки за смекчаване на ситуацията, като въведоха ограничение на броя на мачовете до 32, както и 8-седмичен период на почивка. Това компрометира отбори като “ Bulls“ и „Sharks“, които бяха принудени да дават почивка на своите “ Boks“ и да пускат отслабени отбори в ключови етапи от клубния сезон. При сегашното положение няма специален извънсезонен период, в който играчите да презаредят батериите си.
Ситуацията се влошава допълнително от графика на пътуванията. Александър изтъкна финансовите последици от редовното изпращане на най-добрите франчайзи в Европа. Не бива да се подценяват разходите на играчите, които летят от Южна Африка до Доха и след това до Европа – често в икономична класа.
Това е рецепта за слаби резултати в редица аспекти, тъй като е малко вероятно уморените играчи да се представят на оптимално ниво, а слабо представящите се отбори едва ли ще печелят мачове постоянно. Турнирът – независимо дали става дума за URC или за Купата на шампионите – страда, когато играчите не са в състояние да дадат най-доброто от себе си във всеки мач.
Някои призовават за по-големи отбори и за увеличаване на тавана на заплатите, който за 2023 г. е определен на 67,2 млн. 50 играчи могат да бъдат договорени от водещите франчайзи. Това е голяма задача, като се има предвид, че отбори като „Bulls“, „Lions“, „Sharks“ и „Stormers“ се състезават в три турнира – Champions Cup или European Challenge Cup, URC и Currie Cup – в рамките на един сезон.
„Трудно е, когато националните ти играчи се състезават от юли до ноември, а след това трябва да почиват по време на състезания като URC“, казва Ратбоун.
„Таванът на заплатите е голямо предизвикателство. Бихме искали в отбора ни да участват повече големи имена, но сме ограничени от тавана. Напоследък има голям интерес от страна на играчи в европейски клубове, които искат да се върнат в Южна Африка. Промяна в горната граница би била от голяма полза. В момента е трудно да се състезаваме в три различни турнира с това, с което разполагаме.
„Когато сделката с частния капитал се осъществи и SA Rugby стане акционер в EPCR, може да видим повече преки приходи, които да постъпват в отборите – добавя Ратбоун. „Това ще ни постави на по-солидна финансова основа и ще бъдем в по-силна позиция да се развиваме.“
Уайт заяви, че трябва да се направи повече, за да се предотврати продължаващото напускане на играчи. При сегашното положение повече от половината от настоящия състав на Бокс представлява чуждестранни клубове, а над 400 южноафрикански играчи се състезават в лиги по целия свят.
„Изтичането на играчи към Европа разводни продукта“, казва Коетзи.
„Не искам да лицемернича, тъй като когато бях играч, отидох в Биариц във Франция“, добавя бившият пилиер на “ Sharks“. „Но може би би могло да има по-строго ограничение за играчите, селектирани от чуждестранните клубове. Това би помогнало на ситуацията в SA. Може би ще успеем да вкараме повече пари в местните франчайзи, което ще ни позволи да задържим повече именити играчи у дома.“
ПО ПРАВИЛНИЯ ПЪТ
Въпреки всички предизвикателства Александър е категоричен, че SA Rugby е на прав път и че следващите няколко години могат да донесат безпрецедентни успехи за управляващия орган и франчайзите.
„Подкрепата за „Спрингбокс“ е широко разпространена и вероятно никога не е била по-висока; преместването на север донесе незабавен успех, а публиката не само се връща на нивата отпреди Ковида, но и се увеличава“, казва президентът на SA Rugby.
„От Ковид излязохме с подновен фокус върху играта на жените – въпреки че подхранването на тази енергия продължава да бъде голямо предизвикателство – а що се отнася до игровите ресурси като цяло, имаме пари в банката. Превръщането им в пари в момента е това, което трябва да направим, докато завършим абонирането си за състезанията в северното полукълбо. След като това бъде постигнато, ще можем да направим това, което възнамерявахме да направим преди Ковида, като изградим резервите си и рекапитализираме дейността си с приходите, които очаквахме да дойдат от турнето на „лъвовете“.
Южноафриканското ръгби може и да се радва на обещаващо начало на европейското си приключение, но решенията, взети от ключовите играчи през следващите няколко месеца, ще определят дали франчайзите ще се развиват или ще останат в застой в бъдеще.
Ако дългоочакваната сделка със CVC бъде сключена и ако южноафриканският сезон бъде по-добре подреден, за да се повиши благосъстоянието и представянето на играчите, тогава по-добрите отбори могат да изпълнят пророчеството на Кълън и да заслужат сравнения с „Лейнстър“ и други подобни през следващите години.
Rugby pod 