Уорън Гатланд: Никога досега не съм разказвал тази история за Ронан О’Гара

След като спечели финала за Купата на шампионите срещу „Лейнстър“ миналата година, О’Гара ще бъде изпълнен с увереност, че може да го направи отново

Никога преди не съм разказвал тази история, но веднъж Ронан О’Гара изигра ключова роля, за да ми попречи да подам оставка по време на мач от Шестте нации, когато бях старши треньор на Ирландия.

Беше през февруари 2000 г. и след поражението от Англия с 50:18 на „Туикънъм“ бях решил да направя промени за следващия мач срещу Шотландия на „Лансдаун Роуд“.

Бях подложен на нарастващ натиск. Ирландия беше загубила с 28:24 от Аржентина в четвъртфиналния двубой за Световната купа през 1999 г. в Ленс. Това беше мач, който трябваше да спечелим. Доминирахме в двубоя, но пропуснахме няколко възможности и чувствахме, че срещу нас имаше няколко тежки съдийски решения.

Запазих старшите играчи за първия ни мач от Шестте нации в „Туикънъм“ и въпреки че се представихме по-добре, отколкото показваше резултатът, знаех, че е време да рискувам, като започнах с петима нови играчи – триото от „Мънстър“ О’Гара, Питър Стрингър и Джон Хейс, както и фланговият играч от „Ланели“ Саймън Истърби и Шейн Хорган от „Лейнстър“.

Спомних си и за Денис Хики и Гирван Демпси, както и за войнствения кон на Мънстър Мик Галви, който по време на химните прочуто прегърна О’Гара и Стрингър като горд баща.

Представянето на младите пушки щеше да отбележи еволюцията на това, което стана известно като „златното поколение“ на Ирландия, което играеше с достойнство през следващото десетилетие. Началото обаче далеч не беше благоприятно.

Всъщност, когато Шотландия поведе с 10:0 след наказателен удар и пълно есе на Кени Логан само след 18 минути, вече бях решил да напусна след края на мача.

Спомням си, че докато седях на трибуната до моя асистент Еди О’Съливан и мениджъра на отбора Донал Ленихан, си помислих: „Това е всичко, в края на мача ще подам оставка.“

Това беше един от най-лошите моменти в треньорската ми кариера – седях там и изпитвах чувство на безпомощност, тъй като играта и моето пребиваване в Ирландия изглеждаха като че ли се изплъзват от мен.

Но О’Гара за щастие не знаеше за душевните терзания, които изпитваше неговият старши треньор.

Въпреки светкавичния старт на Шотландия, той организира блестящ обрат, който ни доведе до знаменитата победа с 44:22, а начинът на игра ме измъкна от ръба. В крайна сметка досега не съм изрекъл нито дума за оставката си.

Това, което О’Гара и съотборниците му от „Мънстър“ донесоха по онова време, беше психическа устойчивост въпреки неопитността им. Може би „Лейнстър“ разполагаше с по-опитни играчи, но момчетата от „Мънстър“ знаеха как да печелят мачове.

И това, което научих от него, беше, че е важно да имаш играчи, които играят с този огън, страст и нагласа да не се отказват, дори и не винаги да са най-добрите играчи.

Когато говорим за десетки, ROG може и да не е бил най-великият бегач с топката, но що се отнася до способността му да контролира играта, той беше изключителен за Мънстър и Ирландия.

Той беше играч, изпълнен с вяра в себе си, и също толкова важно беше и боец. Благодарение на тази психическа устойчивост той печелеше големи мачове, като се справяше в критични моменти – с дроп голове, наказателни удари или обръщане на резултата, като вкарваше нападателите си в ъглите. Беше много взискателен към това, което искаше, и към играчите около него, а неговата конкурентоспособност се проявява и сега в треньорската му дейност, която явно се е отразила и на играчите на La Rochelle.

Това му качество понякога му създава проблеми с противниковите треньори и длъжностни лица във Франция, тъй като той изразява мнението си и понякога може да бъде доста емоционален. Знам, че има определени граници, които не бива да преминаваме като треньори, но винаги съм виждал това отчаяно желание за победа като нещо положително. Това показва колко много означава това за него и какво състезателно зверче е той.

Когато работих отново с него по време на турнето на „Лъвовете“ през 2009 г., беше очевидно, че той ще стане треньор. Може и да му е било трудно, след като подари решаващата дузпа при загубата ни от Южна Африка във втория тест в Претория, след което призна, че е сгрешил момента, но дотогава беше станал невероятно запознат с играта.

Освен това не се страхуваше да излезе от зоната си на комфорт, като натрупа треньорски опит извън Ирландия и Обединеното кралство, първо в „Racing 92“, а след това и в „Crusaders“ в Нова Зеландия като треньор на защитата.

Сега се представя отлично в „Ла Рошел“, отново в чужда среда, когато може би щеше да е по-лесно да се върне в Ирландия и да стане треньор на „Мънстър“. След като миналата година спечели финала за Купата на шампионите срещу Лейнстър и ги победи на полуфинала през 2021 г., съм сигурен, че ROG ще бъде уверен, че ще повтори този успех в Дъблин в събота.

Отборът на Лео Кълън ще изпитва известна болка от полуфиналното поражение от Мънстър миналия уикенд, когато не разполагаше с най-силния си състав.

Това е едно от предизвикателствата, с които се сблъскват в URC – през по-голямата част от сезона те могат да правят много промени и да печелят мачове, но не винаги, когато на полуфиналите и финалите се появи напрежение и се изправят срещу отбори като „Ла Рошел“, които имат силата и физиката да бъдат директни и да ги предизвикват в предни позиции.

По този начин Лейнстър загуби от “ Bulls“ в полуфинала на URC миналата година и отново от „Saracens“ в четвъртфинала на Купата на шампионите през 2020 г. на стадион „Авива“.

Това е въпрос, който те ще зададат и на себе си. Те трябва да се справят в събота. Загубата от Мънстър далеч не е идеална за подготовката им тази седмица, но те разполагат с много огнева мощ, за да се върнат в играта, а Лейнстър може да почерпи вдъхновение и от победата си над Тулуза.

Поради този факт те са моите фаворити, просто. Но ROG, точно както и през 2000 г., не обича нищо повече от предизвикателство срещу коефициентите. А той повече от всеки друг знае как да влезе под кожата на Лейнстър.