Времето и начинът на шокиращото оттегляне на Алън Уин Джоунс и Джъстин Типурич бяха странни.

В рамките на един час в петък следобед Уорън Гатланд щеше да научи новината, че е загубил общо 251 шапки от плановете си за Световната купа.

Едва ли е имал време да изпие чаша чай, за да обмисли шокиращото оттегляне на Джъстин Типурич от международното ръгби, преди да дойде новината, от която всички фенове на Уелс се страхуваха: Алън Уин Джоунс също се отказваше. В един сезон, в който се появиха заплахата от стачка на играчите по време на Шестте нации и обвиненията в сексизъм и дискриминация в WRU, предполагам, че това беше просто още един обикновен ден в една от най-бурните години в историята на уелското ръгби.

Времето и начинът на обявяване бяха странни. И двамата бяха включени миналата седмица в 54-членния тренировъчен състав на Уелс, така че въпреки че са в залеза на кариерата си, и двамата все още бяха в полезрението на Гатланд.

Съобщението на Типурич беше публикувано първо в Twitter чрез акаунта на неговата мениджърска компания, а Джоунс го последва с емоционално изявление в своя акаунт в Instagram.

Последваха многобройни благодарности, и то с право. 37-годишният Джоунс е най-титулуваният играч в международното ръгби – спечелил е 158 шапки за Уелс и 12 с Британските и Ирландските лъвове в четири турнета, за които е бил капитан на тестовия отбор, през 2013 и 2021 г. Той е бил капитан на Уелс 48 пъти, включително на Големия шлем през 2019 г., когато е обявен за играч на турнира „Шестте нации“.

Но освен това той олицетворяваше жизнерадостния характер на уелския отбор през славните години на първия мандат на Гатланд, включващ четири титли от „Шестте нации“ и три Големи шлема.

Начинът, по който той сякаш се противопостави на всякаква медицинска логика, възстановявайки се от изкълчено рамо, получено в мача на „Лъвовете“ срещу Япония в Единбург, за да заеме отново мястото си на капитан в отбора в Южна Африка само няколко седмици по-късно, олицетворява неговата забележителна отдаденост и отказ да знае кога да се предаде.

33-годишният Типурич също ще бъде запомнен като един от най-добрите фланкъри на своето поколение, спечелил 93 шапки за Уелс в кариера, продължила 13 сезона, и също така пътувал с Лъвовете през 2013, 2017 и 2021 г.

Съобщенията, които се появиха в късния следобед в навечерието на финала за Купата на шампионите, не бяха изпращането, което двамата заслужаваха.

Джоунс поне ще може да се поклони пред публиката на “ Туикънъм“ на 28 май, играейки за Barbarians срещу World XV. Но ако той може да очаква бурни овации, това няма да има същата емоционална привързаност, както при излизането на стадион „Принсипалити“ в Кардиф.

Подразбира се, че Гатланд може да обмисли включването на двамата играчи в състава през лятото за празнично събитие и да предаде тяхното лидерство и опит, като се обърне към играчите, които ще заминат за Франция.

Обсъжда се и възможността за прощален мач в Кардиф след Световното първенство.

Изглежда, че честността и почтеността, които са определяли кариерите им, са били преобладаващите фактори.

Макар че и двамата бяха включени в предварителния състав на Гатланд, и двамата знаеха колко силно новозеландецът възнамерява да притиска отбора си по време на тренировъчните лагери преди заминаването за Франция.

След завръщането на Гатланд през януари, последвано от уволнението на Уейн Пивак, той определи кондицията и темпото на работа като една от ключовите области за подобрение. Той планира да заведе състава на кондиционни лагери в Швейцария и Турция преди трите загряващи мача през август – двубоя срещу Англия в Кардиф и Туикънъм и гостуването на световния шампион Южна Африка на стадион „Принсипалити“.

Той също така е определил като абсолютен приоритет основния преход от застаряващия състав към новопоявилите се млади пушки, както направи и на Световното първенство в Нова Зеландия през 2011 г., когато Джоунс и Типурич бяха част от идващото поколение. И двамата знаеха, че е дошло времето.

Разбра се, че Типурич е обмислял решението от известно време, а с тялото си, което не е съвсем на 100 %, би се справил трудно с изискванията на тренировъчните лагери в момент, когато има четири малки деца, с които трябва да прекарва времето си. С предимството на едно лято за възстановяване той все още иска да се опита да изиграе един последен сезон с Opsreys.

Джоунс също е изправен пред предизвикателството да се чуди дали тялото му ще издържи. По време на кампанията на „Шестте нации“, в която той започна три мача, двамата с Гатланд проведоха редица разговори за бъдещето и дали ще може да продължи.

Перспективата да се отдаде на тежките тренировки, без да има абсолютна гаранция, че ще бъде избран в окончателния състав за Световното първенство, беше решаваща. Но всеки, който го познава, знае колко трудно е било това решение.

Сигурно е, че на Уелс ще липсват техният богат опит, трудолюбие и свиреп дух, но Гатланд несъмнено ще използва новината, за да запали огъня в стомасите на онези, които искат да се активизират и да се възползват от възможността си.

Възможности на Гатланд за втория ред не липсват – Крист Чиунза, Адам Беърд, Бен Картър, Рис Дейвис, Кори Хил, Дафид Дженкинс и Уил Роуландс са сред кандидатите, а в задния ред Томи Рефел, Джак Морган и Тейн Башам представляват следващото поколение.

Реклама