В лицето на Французите на Ронан О’Гара Ирландците се изправят срещу стари врагове, които са в уникална позиция да се възползват от всяка психологическа слабост.
Да бъдеш играч или привърженик на Лейнстър този уикенд означава да стоиш на кръстопът, определящ епохата. В едната посока се намират най-сладките мечти: рекордна пета златна звезда на синята фланелка и безсмъртие за Купата на шампионите. Другият път води направо към най-големия кошмар: още едно болезнено поражение в надпреварата от твърде познатото им страшилище.
До шокиращата домакинска загуба от Мънстър на полуфинала на United Rugby Championship миналата седмица първото изглеждаше малко по-вероятно. Изведнъж обаче те се оказаха в ръцете на стария си приятел Ронан О’Гара, старши треньор на „Ла Рошел“. Ако някога „Rog“ се е нуждаел от удобно предзнаменование преди мача, то това е победата на старата му провинция на същия терен миналата събота.
Няма значение леко отслабеният отбор на Лейнстър, който се хвърли с половин око на предстоящото френско предизвикателство. Ако дадете на О’Гара само един сантиметър психически, той ще го направи на километър. След като вече изведе „Ла Рошел“ до победа в миналогодишния финал срещу същите съперници в Марсилия, бившият ирландски халф – „това е домакински мач и за мен“ – може да се възползва от психологическото предимство както малцина други.
Например О’Гара знае колко точно ще мрази Лейнстър да му се изплъзне още един трофей. През миналия сезон те отстъпиха на „Ла Рошел“ с три точки, а на “ Bulls“ – с една точка на полуфинала на URC. Сега, с любезното съдействие на Мънстър, те току-що загубиха още един огромен мач с една точка. Това тенденция ли е? Ако в последната четвърт мачът все още е равностоен – а има всички основания да си представим, че ще бъде така няма съмнение кой отбор ще започне да усеща най-силно пълзящото напрежение.
При такива обстоятелства О’Гара ще каже на своите играчи, че Ла Рошел вече са показали своята сила. Миналата година той ги призова да бъдат смели в мислите и делата си, ако искат да осигурят първата Шампионска купа на клуба. Те излязоха на терена и надиграха „Лейнстър“ с три на нула есета, последното от които в 79-ата минута от резервния скръм-халф Артур Ретиер, за да постигнат вълнуваща победа с 24:21. „Знаехме, че сме отбор, който играе през второто полувреме“, каза О’Гара след това. „Знаехме, че последните 20 минути са мястото, където можем да спечелим.“
Именно „Ла Рошел“ беше и домакинът, който в полуфинала през 2021 г. попари „Лейнстър“ с 32-23. Съвпадение? Едва ли. О’Гара познава „Лейнстър“ толкова добре, колкото и те самите. Той разбира как те обичат да играят бързо и хитро, особено в първата фаза, както им беше позволено да направят в четвъртфиналите, когато изметоха терена с Лестър. Знае, че имат способността да нанасят удари от дълбочина, особено след като Джеймс Лоу се завърна, за да им даде малко X-фактор по ширина. Знае също, че обичат да оказват натиск и да карат противниците си да се потят.
Ето защо „Ла Рошел“ ще се съсредоточи върху това да откаже противниците си от подобен лукс. Както Екзитър разбра на полуфинала в Бордо, силовите действия на защитаващите титлата си играчи далеч не са единствената им сила. Друг техен специалитет е опипването на чуждите слабости. „Това, че противникът знае какво предстои, не означава непременно, че може да го спре“, предположи леко провокативно О’Гара по това време миналата година. И достатъчно сигурно, когато моментът на истината настъпи, на Лейнстър му беше по-трудно да използва собствените си очевидни таланти.
Също така може да се твърди, че сега Ла Рошел са по-страховити, отколкото преди година. Като начало те имат в добра форма Тауера Кер-Барлоу, който вкара пет есета в седем мача през тази европейска кампания, и се завръща, за да води битка със стария си приятел от Нова Зеландия Джеймисън Гибсън-Парк. Керр-Барлоу има право да играе за Австралия на това Световно първенство, въпреки че преди това е спечелил 29 шапки за „All Black“. Ако на друг Уолъби, гиганта Уил Скелтън, му липсва нещо в някоя област, то смелчага е този, който извива врат към небето, за да му го каже в очите. Никой не би могъл да твърди, че на Уини Атонио му липсва баласт в схватката. Лейнстър обичат да пресират отборите, но малко от тях разполагат с артилерията, с която разполага О’Гара.
Всичко това допринася за една потенциално вълнуваща среща. Лейнстър са без майсторския Джони Секстън и въпреки продължаващото подобрение на Рос Бърн, това отнема част от самоувереността им. Кралете на задните им редици Джош ван дер Флиер и Кейлан Дорис обикновено доминират, но не им се налага да се справят с Левани Ботия и Грегори Алдрит всяка седмица. Франция може и да е губила в Дъблин този сезон, както и Тулуза на полуфинала, но мъжете от атлантическото крайбрежие ще излязат на терена с истинска вяра.
Резултатът ще бъде следен с внимание отдалеч. В Англия ще се чудят как, за Бога, в краткосрочен план могат да се конкурират с огромната възобновяема енергия, генерирана от най-добрите съвременни ирландски и френски отбори. В южното полукълбо ще търсят знаци – може би умора, може би степен на предсказуемост, които биха могли да дадат далечна надежда в навечерието на предстоящото тази есен Световно първенство по ръгби.
Никъде обаче това няма да се почувства по-реално, отколкото в онзи район на Ирландия, който се е признал за всепобеждаващ. Лео Кълън, умело подпомаган от скоро напускащия Стюарт Ланкастър, направи чудеса по отношение на максималното използване на богатите игрови ресурси, с които разполага. Под съвместното им ръководство добрите играчи станаха по-добри, а нивото им на постоянство предизвиква всеобщо възхищение.
Но статистиката показва също, че Лейнстър е спечелил приза само веднъж през последните 10 сезона – и то в острата, нискорезултатна среща срещу Racing 92 в Билбао преди 5 години. Оттогава насам, при двете си последващи участия на финала, те бяха разгромени от Сараценс (и Скелтън) в Нюкасъл и с разбито сърце на „Стад Велодром“ по това време миналата година. Да се препънат отново, когато рекордната пета корона е все още недостижима, би било тежко за понасяне и би предизвикало сериозно търсене на отговорност.
Въпросът е дали желанието им да не бъдат хванати отново в крачка, съчетано с подкрепата на синята армия на това най-познато място, ще бъде достатъчно. Или пък ще станем свидетели на още една глава от забележителната кариера на О’Гара на най-високо ниво, както като играч, така и като треньор? Ясно е, че става дума за по-широка картина, не на последно място за два състава, които преливат от качество в момент от историята на играта, когато всеки би могъл да стане свидетел на неустоимо привлекателна реклама на спорта. Най-голямата битка от гледна точка на „Лейнстър“ обаче се е превърнала в психическа. А в такъв двубой рядко се отплаща подценяването на стария им противник от Мънстър.
Rugby pod 