Daniel Schofield

Последното поражение на клуба в турнира за Купата на шампионите прави проклятието на четвъртфинала на Световното първенство още по-страшно

Всеки, който е гледал филми на ужасите от 90-те години на миналия век, ще ви каже, че демоните са такива, че можеш да ги убиеш, да отпразнуваш смъртта им, но след това, точно преди надписите, те ще отворят едно око.

Така е и с Ирландия и нейния повтарящ се случай на световъртеж в елиминационната фаза на Световното първенство.

През последните четири години Анди Фарел преобразява страха от височини, който идва от това да си номер 1 в света. Ирландия е спечелила 13 от последните си 14 мача, което включва нелекото постижение „Голям шлем“ и победите срещу всеки съперник на Световното първенство.

Сега Ирландия се движи към напрежението, а не към предпазното си одеяло на аутсайдер. Подобно на шампионския отбор на Ливърпул от Висшата лига на Юрген Клоп, Ирландия се превърна в психическо чудовище.

Така че можете да си представите дискомфорта на Фарел, когато гледаше как Лейнстър губи преднина от 17:0 срещу Ла Рошел, тъй като всички тези призраци от миналото се върнаха на стадион „Авива“.

Както великодушно изтъкна старши треньорът на победителите от „Ла Рошел“ Ронан О’Гара, финалът за Купата на шампионите и четвъртфиналът за Световната купа се различават значително. И все пак това е до голяма степен същата група играчи – втората редица Рос Молони беше единственият член на стартовия XV на Лейнстър, който не е пълноправен ирландски национал – които вече са загубили поредния финал за Купата на шампионите, както и поредния полуфинал на United Rugby Championship.

Как да не се промъкнат съмнения в главите на играчите?

„През последните няколко години, когато имаха моменти на напрежение, не им се получаваше“, каза Джейми Хийслип, бивш номер 8 на „Лейнстър“ и Ирландия, по RTE.

Как да не се прокрадне съмнение в съзнанието на същите тези играчи, когато се повдигне въпросът за четвъртфиналите на Световната купа на Ирландия, което ще се случва често през следващите три месеца. За сведение, той гласи: загуба от Австралия 1987 и 1991 г., Франция 1995 г., Аржентина 1999 г., Франция 2003 г., Уелс 2011 г., Аржентина 2015 г., Нова Зеландия 2019 г. През 2007 г. те не излизат от груповата фаза.

Това е от значение. Ирландия спечели много големи мачове под ръководството на Фарел, но извън Световната купа няма заместител на нажеженото до бяло напрежение на елиминационен мач.

Има приблизително три дузини възражения, които можете да припишете на поражението на Лейнстър. Вероятно най-голямото е отсъствието на халфа Джони Секстън, който характерно продължаваше да се изявява, като тормозеше съдиите.
Ирландия разполага със зашеметяваща дълбочина на почти всички позиции, но не и на флай-халфа

Рос Бърн, който на два пъти удари гредата с конверсиите, не сгреши почти нищо, но Секстън е точно онова чудовище на духа, от което Лейнстър се нуждаеше в последната четвърт, за да премине границата. Трудно е да си представим, че Лейнстър нямаше да се подготви за дроп гол, когато пет минути преди края се намираше в 22 м. на Ла Рошел със Секстън на терена.

И все пак това само по себе си е проблем за Фарел. Ирландия разполага със зашеметяваща дълбочина на почти всички позиции, освен на халфа, което нямаше да е такъв проблем, ако Секстън, който се възстановява от разкъсване на слабините, нямаше толкова тежки травми. През 2015 г. кампанията на Ирландия беше провалена от поредната контузия на Секстън в слабините. Осем години по-късно той е също толкова фундаментален и още по-крехък.

Може би неуспехът на Лейнстър може да послужи като ракетно гориво за великите мотивационни качества на Фарел. И все пак, колкото и Ирландия да просперира под ръководството на англичанина, четвъртфиналната гърбица остава на пътя. Тази гърбица се превръща в хълм, когато се има предвид, че Ирландия вероятно ще се изправи срещу Нова Зеландия или Франция в последните осем.

Неуспехът на „Лейнстър“ в поредния мач от елиминациите с голям залог прави хълма да изглежда като планина.