Гигантският жълт чук на защитниците на шампионите реши вълнуващото съперничество и загатна за неудържимата сила на Франция.
Множество тежки въпроси ще продължат да висят във въздуха в Дъблин през следващите месеци след зашеметяващия финал за Купата на шампионите между Ла Рошел и Лейнстър в събота. Вече е започнало официално разследване на скандала в тунела на полувремето, но последиците от случилото се на терена могат да се окажат още по-значими в средносрочен план.
Това беше не само едно от най-завладяващите съвременни ръгби зрелища, които може да си представите – наред с гръмкия втори тест между Спрингбокс и Британските и ирландските лъвове в Претория през 2009 г., но също така взриви куп общоприети схващания. Най-добрите играчи на Ирландия, която през март стана шампион в турнира с Големия шлем, сега бяха разконспирирани на собствения си терен пред собствените си фенове по-малко от четири месеца преди Световното първенство по ръгби. В същото време „Ла Рошел“, водени от своя ирландски гуру Ронан О’Гара, продължават да издигат играта на друго ниво по отношение на силата, страстта и регионалната гордост. Успех на всички, които търсят спокойна и съзерцателна почивка на пристанището в Ла Рошел през следващите дни.
Докато се развихряха последните шумни празненства на атлантическия бряг, се чувствах логично да се чудя колко страни в света биха издържали на гигантския жълт чук, който от 17:0 след 12 минути в крайна сметка осигури триумф с 27:26 и втора поредна Купа на шампионите за могъщия екипаж на О’Гара. В тази първа четвърт „Лейнстър“ беше неудържим и въпреки това се оказа смазан от най-страховитата европейска сила, която вероятно някога е съществувала. Голямото не винаги е красиво в ръгбито, но в този случай беше така.
Не само че Уил Скелтън (който вече има участие в три победи за Купата на шампионите в рамките на пет сезона), Джонатан Данти, Уини Атонио и Левани Ботия са чудовища на природата. Не става дума и единствено за безмилостния блясък на френския им номер 8 Грегори Алдрит и стоманената игра на центъра Ю Джей Сеутени. Също толкова важни са и конкурентното предимство и тактическият ум, които О’Гара внуши, в съчетание с мениджърска съпричастност, която утвърди 46-годишния специалист като най-умния треньор на своето поколение.
О’Гара знаеше, че „Лейнстър“ силно желае рекордна пета титла, но независимо от предимството на домакините, той имаше други идеи. По време на подготовката той каза на играчите си да си представят, че тръгват да изкачват Еверест. Попита ги за кого най-много биха искали да го покорят? Родител, любим човек? В стаята на отбора на пода беше поставена подложка, на която хората можеха да поставят снимки на личното си вдъхновение. Резултатът? Отбор, който не трепна, дори когато синият вихър беше с пълна сила в началните 40 минути.
Говореше се и за неуважение от страна на противниците им, реално или въображаемо, и тонът беше зададен. Никой не е по-сръчен от началните разигравания в първата фаза от Лейнстър, както те демонстрираха в този рязък начален пурпурен момент, който донесе есета за Дан Шийн (две) и Джими О’Брайън. Но в миналото тяхната схватка е била физически тормозена и изтощавана в решаващи моменти и тук имаше още един скъпоструващ пример, когато Данти, Сеутени и осем минути преди края също толкова гаргантюанският Джордж-Анри Коломб приложиха мускулния преврат.
Всичко това беше две или три стъпала по-високо качество от средното съперничество в Премиършип и последното разочарование на Лейнстър трябва да се разглежда в този относителен контекст. Но изведнъж така прехваленият начин на игра на Лейнстър не вдигна нито един трофей в продължение на два сезона и успя да спечели само една европейска титла от 2011 г. насам. Макар че Лео Кълън маха за сбогом на уважавания Стюарт Ланкастър и приветства настоящия треньор на Спрингбок Жак Нинабер в треньорския си щаб, твърде много са загубите в големи мачове, особено когато О’Гара е в другата треньорска ложа, за да е удобно на всички. „Можеш да имаш данни за всичко, но нямаш данни за характера“, каза О’Гара след това.
Говорейки за характера, дали резултатът щеше да е по-различен, ако Джони Секстън беше на разположение в добра форма? Напълно възможно, особено при положение, че имаше аванс от 17:0, с който можеше да работи. Лейнстър, който изоставаше с една точка пет минути преди края, отказа далечен наказателен удар, след като вече беше сгрешил няколко удара от ръка. Приливът на кръв в 78-ата минута, който доведе до това, че Майкъл Ала’алатоа с право получи червен картон за удар с рамо в главата на Коломб, беше още една проява на разклатеното спокойствие на Лейнстър.
От друга страна, Секстън вече е на 37 години и така или иначе ще се оттегли в края на тази година. Последната му изява в Лейнстър сега може да бъде на дисциплинарно изслушване, ако EPRC реши да предприеме допълнителни действия след скандала на полувремето в близост до съдийската стая, за който се твърди, че е включвал и О’Гара и други треньори и играчи. Възможно е да минат още ден-два, преди да се появи нова официална информация, оставяйки всички останали да обмислят как най-добре да спрат френските гиганти на овалната топка да тъпчат всичко и всички. Тревожното за останалата част от света е, че няма очевидни признаци за противодействие.
Rugby pod 