Изборът какво да правите с отсъдена дузпа може да бъде най-трудното решение за вземане н аръгби терена. След сериозно нарушение от страна на противников играч, капитанът разполага с редица опции – и на някои места по терена нито една от тях не е особено привлекателна. Ако дузпата е на тъчлинията, тогава опитън за отбелязване, може и да се провали.И дори ако е успешен, ще спечели само три точки. Избирането на схватка или изритване на топката в тъч дава на отбора шанс да се играе за трай – пет точки (или седем, ако трая е потвърден с точен шут), но шансовете са по-малки. Когато остават секунди до края на мача и резултата е много близък, натискът върху капитана да направи правилния избор е огромен. Просто попитайте Крис Робшоу. Хазартното решение на английския капитан в последната минута да избере тъча за да победи Уелс (вместо труден удар и равенство за Англия) преди три седмици може в крайна сметка да коства на домакините мястото на текущото Световно първенство – а и мястото му в състава.

Но един поглед към статистиката на мачовете от груповота фаза на Световната купа през 2015 г., които завършиха миналия уикенд, показва, че има ясен отговор на дилемата с дузпата – и че г-н Робшоу е направил грешния избор. Страните от ниво 1, които участват или в Шестте нации (SIX NATION), или в Шампионата по ръгби(Rugby Championship) (годишните турнири, в които участват най-добрите нации съответно в северното и южното полукълбо), рядко допускат есета, когато се защитават от тъч или схватка зад собствената си 22-ярдова линия.Това беше трудно да се докаже преди, тъй като има оскъдни данни, показващи къде правят най-много нарушения и съответно какви са резултатите от тях. Въпреки това, пускането на Opta „черни дъски“, които записват времето и местоположението на повечето действия в играта, направи възможно измерването на тези данни на това Световно първенство.

В 32-та групови мача, в които са взели участие, нациите от Tier 1 са позволили на опонентите си да отбележат трай(есе) от само 9,8% от лайнаутите и 12,5% от схватките зад 22-метровата линия – дори като се вземат предвид резултати, дошли две минути след това оригиналното нарушение Неочаквано, няма голяма разлика дали нападателите са от Tier 1, или предполагаемо по-нисъко качесто на нападатели от Tier 2. И в двамата случая имат също толкова малки шансове да си проправят път към трай линията или да изградят платформа за по-пъргавите бекове.

Срещу организирана защита,използването на тъчове и схватки е неефективен начин за печелене на точки. Всяка схватка, която отборът получи в 22 м зона на страна от Ниво 1, носи средно 0,91 точки в следващите фази на игра; за тъчовете, това число е само 0,72. Поради тази причина кикърът се нуждае само от 30% шанс за успех, за да бъде опитът му за гол по-добрият вариант. Данните от goalkickers.co.za изчисляват вероятността всеки конкретен удар да се превърне в 3 точки в зависимост от разстоянието, ъгъла и умението на изпълнителя на дузпата. От 460 опита с крак в този турнир, само пет са паднали под прага от 30%.

По този начин, независимо дали сте могъщата Нова Зеландия или смелата Намибия, срещу страна от Tier 1 трябва да изберете шута в 99 пъти от 100, когато отсъдената дузпа е в половината на противника. Такава консервативна стратегия би предизвикала подигравки от публиката в света на ръгбито, които искат да видят отборите да залагат на опитите за трай(есе). Това щеше да ни лиши от славния успех на Япония срещу Южна Африка, може би най-големия спортен обрат случвал се някога в играта, тъй като Brave Blossoms отказаха лесен шут пред вратата за равенство и заложиха на малко вероятната за успех схватка, но опитаха и в крайна сметка победиха. Но в дългосрочен план, това би осигурило по-добра възвръщаемост в решаващи мачове.

На това Световно първенство три важни резултата с участието на отборите от Tier 1 можеха да бъдат променени с правилната тактика за ритане. Според баланса на вероятностите Самоа може би би успяла да си осигури равенство с Шотландия, отстранявайки ги от турнира. Уелсците, които бяха подигравани от австралийците за постоянните си шутове – типично за „предпочитанията на северното полукълбо“ най-вероятно щяха да победят ако бяха опитали повече от три шута от 10-те дузпи в половината на Wallabies. (Австралия шутира седем от осем възможности, успя пет пъти и си осигури много по-лесен път към финала.)

И тогава, разбира се, дойде Англия срещу Уелс. Англия не би могла да спечели, като използва мантрата „ритай всичко“, описана по-горе; всъщност те избраха да ритат, шест от седем дузпи в атака, докато Уелс избра седем от седем, което предполага, че играчите оценяват стойността на това да играят на сигурно в напрегнати мачове. Но седмата и последна английска дузпа, на която те избраха шут в тъч, показа, че не са получили правилната информация. Оуен Фарел, избраният кикер за Англия, по-късно призна, че решението „се свежда до усещането за това, което се случва на терена“, а не до стратегия, базирана на данни. Всъщност Farrell успява в около половината от ударите си от позицията на тази дузпа. Не много, но значително по-добър шанс от 1 към 10 бе изритването в тъч. Равенството,не би било катастрофално по никакъв начин: според RugbyVision.com, който прогнозира резултатите от Световното първенство въз основа на статистически анализ на хиляди минали мачове, това би дало 73.4% шанс на Англия да се класират, като този процент би бил 96.9% ако бяха победили

Както всеки експерт, вече имаш тази информация, би казал: трябваше да се насочат към гредите.