Нито Doncaster, нито Ealing отговарят на критериите на RFU, така че се откажете от промоцията и заздравете структурата на лигата с млади таланти.

През тази седмица много се говори за това, че на двата отбора от Чемпиъншип е отказано промотиране в Gallagher Premiership, защото не отговарят на критериите за стадионите. Ако трябва да бъда съвсем откровен, нито един от собствениците на Doncaster или Ealing не иска да бъде промотиран. Те не искат да харчат милионите, необходими през следващите няколко години, за да се изкачват, да останат и да бъдат конкурентоспособни на по-високото ниво.

Изискванията за стадион, за да се повиши дивизията, са ясни. Ако не ги изпълняваш, как можеш да си мислиш, че ще се издигнеш, без значение колко добър е отборът ти? Групите собственици на двата клуба не искат да харчат пари, за да се издигнат, и са доста щастливи в Championship.

Това ми подсказва, че е време да се огради Премиършип, но с уговорката, че ако в бъдеще някой клуб се яви на конкурс за промоция, отговарящ на всички критерии за стадион, и собствениците са готови да платят парите, за да направят следващата стъпка, тогава добре, заповядайте. Но не продължавайте да се оплаквате. „RFU каза, че не отговаряме на критериите“ – вие знаете какви са критериите.

Всичко това има и по-обща картина, а именно, че хипотетичното обособяване на Премиършип ви подтиква да погледнете как се управляват клубовете от висшата лига в Англия. Помислете за количеството играчи, с които разполагаме. Всички говорят за това колко много млади играчи има, но в действителност ние губим толкова много и унищожаваме толкова много таланти чрез системата на академиите.

Хората може да прочетат това и да си помислят: „Чакай, имаме страхотна система на академиите“. Не, нямаме. Тя е ужасна. Привличаме стотици деца – нека Лестър стигне до Норфолк и до Шефилд – и унищожаваме около 90 % от тях, ако не и повече.

Можете да посочите Maro Itoje и Freddie Steward като успешни примери от академията, но тези момчета така или иначе щяха да си проправят път през редиците. Те щяха да попаднат в отборите по-скоро по естествен път, отколкото в академията. Треньорите на това ниво може да си мислят, че това, което казвам, е пълна глупост, но не е така. Това, което получаваш за един играч, го жертваш за сто други.

На всеки сто играчи в академията един получава професионален договор. Направете си изчисленията вкъщи. Искате да ми кажете, че останалите 99 деца, които не получават професионален договор, не са достатъчно добри? Не мисля, че това е така. Останалите 99 са достатъчно добри, просто не са в момента, иначе нямаше да бъдат забелязани.

Помислете си колко от най-добрите играчи са били закъснели в развитието си. Лорънс Далалио не е бил в академия. Мартин Джонсън не е започнал да играе ръгби до много късна възраст. Погледнете сега Алекс Домбранд – отишъл е в Cardiff Met, играл е ръгби там, а сега е тестови номер 8.

Трябва да закрием всички академии веднага, така че да ги няма до следващия сезон. Казвам това, защото даваш на 15- и 16-годишни момчета клубен анцуг и когато го получат, той означава за тях повече от образованието им. Това е обобщение и ще има изключения, но тези деца от гледна точка на образованието си ще се развиват малко по-добре, ако не са в академията. Когато си на 16 години и Leicester, Sale или който и да е друг те иска, не ти пука за матурите ти. А и не бива, защото трябва да се посветиш на това да бъдеш професионален играч.

Когато си в академия и след това не получиш професионален договор, какво правиш тогава? Как се отразява това на увереността ти? Поразява те. Голям процент от тях ще се откажат от играта, отчасти поради гордост.

Загубата на млади таланти в тази страна се дължи на структурата на академиите. Бих насърчил всички клубове да се обединят, да закрият академиите и да се върнат към предишния начин на работа. Когато си отишъл в местния, по-малък клуб и си станал твърде добър за това ниво, а след това на следващото ниво – където може да се опитат да те задържат, но знаят, че си твърде добър – докато стигнеш върха на стълбицата.

По този начин получавате пълноценно образование, потенциално можете да отидете в университет, навършили сте 19 години и ако сте достатъчно добри, значи сте достатъчно добри. Това, че не сте прекарали три години в залата и не сте играли по четири мача на сезон с играчи на вашата възраст, не означава, че сте по-лоши. Ако не друго, то поне сте по-добре. Играли сте срещу по-възрастни, по-физически съперници и сте се развили както физически, така и психически. И в двете насоки сте по-силни.

Помислете колко добър би бил шампионатът с тези играчи. Можете да върнете и турнира за националната купа на мястото на Premiership Rugby Cup.

Оставайки в академиите, вие сте просто спортно опитно зайче, парче месо и накрая ви продават в някаква ръгби кланица, където ви разфасоват. Спешно трябва да преработим системата.