Gallagher Premiership е включена в редакционната статия на Midi Olympique в понеделник и то не в добрия смисъл. Френският ръгби вестник изтъква тежкото положение на Бат, разбити с 64:0 от Глостър миналия уикенд, като предупреждение за вътрешната им игра. Реакцията в Англия на историческото поражение на Бат беше „общо безразличие“, коментира Midi Olympique, което едва ли е изненада, защото „когато няма за какво да играеш, няма какво да празнуваш и за какво да плачеш“.
Вестникът смята, че ограждането на Премиършип, както на практика направи RFU, отказвайки промоция на Ealing Trailfinders от Чемпиъншип заради недостатъчно добри съоръжения, не е мъдър ход. Далеч по-добре е да има изпадане и промоция между първите две дивизии, дори ако това означава разбиване на сърцето за някои известни стари клубове.
В същия ден, в който Бат бяха унищожени, нещо подобно се случи и на Биариц, който беше унизен с 48:13 у дома от Castres. Това поражение, деветнадесето за сезона, ги изпрати в ProD2 през следващия сезон, по-малко от 12 месеца след завръщането им в Топ14 след седемгодишно отсъствие.
C’est la vie – това е същността на редакционната статия на Midi Olympique. Биариц не е бил достатъчно добър, въпреки че вестникът го похвалва за няколкото му победи, сред които запомнящи се триумфи срещу Ла Рошел, Бордо и Расинг 92.

През следващия сезон към Биариц може да се присъедини и Перпинян, който също като тях бе промотиран през миналата година от ProD2. Каталунският клуб е на 13-о място и ако загуби предпоследния си мач при гостуването си на Castres, а Brive, който е на 12-о място, спечели у дома срещу Toulouse, то престоят му в горната лига ще бъде също толкова кратък, колкото и този на Biarritz.
Все повече хора във Франция са обезпокоени от увеличаващата се пропаст между ProD2 и Топ 14, а статистиката е на тяхна страна. От създаването на Топ14 през 2005 г. 50 % от клубовете, издигнати от ProD2, са изпаднали през следващия сезон. През този период има само два сезона, в които и двата промотирани клуба са избегнали изпадане година по-късно: 2006-2007 г. и 2013-2014 г.
Това, от което клубовете се страхуват най-много, е да се създаде пропаст, каквато съществува сега над Ла Манш в Англия, където Чемпиъншип изглежда близо до това да бъде разрушен. В D2 средната посещаемост преди пандемията беше 5200 души, докато в Чемпиъншип тя е нищожните 1600 души, а цифрите се свиват всеки месец. По същия начин, когато става въпрос за финансиране, D2 се държи на ниво; LNR разделя телевизионните средства в съотношение 60/40 между Top14 и ProD2 и едва миналата година LNR подписа нов договор с Canal + за 2023-2027 г., който възлиза на 113,7 млн. евро на сезон. Ако математиката на този автор е на ниво О, това прави приблизително 2,8 млн. евро на сезон за всеки от 16-те клуба от ProD2. Сравнете това с финансирането от 288 хил. евро, което клубовете от Чемпиъншип трябваше да получат през 2020 г., когато RFU намали финансирането им, и можете да видите несъответствието.
Колкото и предимства да има ProD2 пред колегите си в Англия, шансовете за оставане нагоре са все още големи. Дори ако един новоиздигнат клуб избегне бързото завръщане в ProD2, най-доброто, на което може да се надява, е оцеляване в долната част на таблицата; само Racing 92 през 2009-2010 г. завърши в първата шестица през първия си сезон в Top14.
Миналата седмица група от бивши играчи и журналисти обсъди тази увеличаваща се разлика и бившият номер 8 на Биариц и Франция Иманол Харинордоки обвини за ситуацията структурата на сезона в ProD2, наричайки я „неразбираема“. Той имаше предвид по-специално системата на плейофите, която беше въведена за сезон 2017-18 г. Преди това клубът, който завършваше на върха в ProD2, автоматично се промотираше в Топ 14, но промяната предвиждаше най-добрият клуб да спечели, борейки се за плейоф от шест отбора; клубовете, завършили на първо и второ място в ProD2, получават пропуск за полуфиналите, където играят с победителите от четвъртфиналите между клубовете, завършили от трето до шесто място в таблицата на лигата.

Както заяви наскоро президентът на LNR Рене Бускател, тази система за плейофи „допринася за ProD2 по отношение на интензивността и популярността, да не говорим за телевизионните права“. Според Midi Olympique мнозинството от клубовете в ProD2 подкрепят настоящия сезон на плейофите, защото получават парче от баницата с телевизионни права.
Но Харинордоки не е единствен, който призовава за връщане на дните, когато клубът, завършил на първо място в края на редовния сезон, автоматично получаваше промоция. „Автоматичната промоция ми се струва задължителна, за да можем да работим за бъдещето и да инвестираме финансово и структурно в клуба“, обясни Филип Тайеб, президент на Байон, който в момента е втори в ProD2.
Единственият клуб през последните сезони, който се утвърди като сериозна сила в Топ 14, след като спечели промоция, е Лион. Те спечелиха титлата в ProD2 през 2015-16 г., преди да бъде въведена системата на плейофите, и поради това, че знаеха, че имат гарантирана промоция в края на март, имаха месеци, в които да се подготвят за предизвикателството на Топ14. Това е от съществено значение не само за привличането на търговски партньори, но и на високопоставени играчи; сред новопривлечените от Лион през лятото са бившият английски халф Делон Армитаж, пилиера на Пумас Франсиско Кодела, полузащитникът на Уолъби Майк Харис и Фредерик Михалак, един от най-талантливите и популярни френски играчи на своето поколение.
Въпреки това Лион трудно се адаптира през първия си сезон в Топ 14, завършвайки на 10-о място, и едва през 2017-18 г. започва да прилича на отбор от висшата лига, класирайки се за плейофите, а също и за Купата на шампионите през 2018-19 г.
Новата система на плейофите поставя двата промотирани клуба от ProD2 в изключително неблагоприятно положение; през миналия сезон например Перпинян се класира за Топ 14 на 5 юни, побеждавайки Биариц на финала на плейофите. Седмица по-късно Биариц победи Байон, който завърши на 13-о място в Топ 14 (клубът, завършил на последно място, автоматично изпада). Сезон 2021-22 г. започна на 5 септември, което остави на Биариц по-малко от два месеца за подготовка.
Изпращаме клубовете от ProD2 на касапите – заяви Жан-Батист Алдиже, президент на Биариц, в интервю за Midi Olympique тази седмица. Според него, ако новопромотираният клуб не привлече собственик-милионер, готов да похарчи огромна сума за подписване на договори с нови играчи в кратки срокове, тогава незабавното изпадане е неизбежно.

От LNR твърдят, че правят всичко възможно, за да подпомогнат промотираните клубове: например това лято те имат срок до 10 юли да подпишат договори с нови играчи, докато за съществуващите клубове от Топ 14 този срок е 30 юни. В действителност тези допълнителни две седмици няма да имат голямо значение, тъй като повечето от най-големите таланти вече ще са закупени.
През този сезон в съставите на клубовете от Топ 14 се изискваше да има по 16 френски играчи, въпреки че за Биариц и Перпинян броят им беше 14, като аргументът беше, че това ще им позволи да подписват договори с чуждестранни играчи в късните етапи.
Според Aldigé, който смята, че само връщането към старата система на автоматично класиране на първите два клуба ще позволи на новопостъпилите клубове да се наложат в Топ 14, всичко това е неефективен жест.
В момента Mont-de-Marsan е на върха в ProD2, на осем точки от Байон и изглежда добър залог за промоция. А още по-сигурният залог е, че ако се изкачат до Топ 14, ще се върнат веднага обратно надолу. Последният сезон на Монде-Марсан в горната лига беше през 2012-2013 г., когато спечелиха само два от 26-те си мача. Проблемът им е в местоположението, което се намира по средата на сърцето на френското ръгби: Тулуза на изток, Пау на юг, Бордо на север и Байон и Биариц на запад. Как могат да се надяват да сключат изгодни търговски договори на такъв претъпкан пазар, особено в настоящия икономически климат.
Но трябва ли да се попречи на Мон дьо Марсан да заеме мястото си в Топ 14 заради оскъдните си финансови ресурси? Подобно на играчите и треньорите на Ealing Trailfinders, Mont-de-Marsan се потрудиха през този сезон в преследването на промоция. Техните съоръжения може и да не са най-добрите, нито името им да е най-бляскавото, но ръгбито е свързано с резултатите на терена и ако те не донесат справедливото си възнаграждение, тогава какъв е смисълът да се състезават?