Изправянето на Мохед Алтрад на подсъдимата скамейка е поредната забележителна глава от живота на един човек, който се появява в Монпелие от Сирия през 1970 г. без нито една стотинка и без нито една дума на френски език.
Самопровъзгласил се за „дете на пустинята“, той е натрупал състояние, оценявано на 4 млрд. евро (4 млрд. долара), има над 50 000 служители, от които 15 000 във Франция, и е собственик на отбора по ръгби в Монпелие.
Той натрупва богатството си първо със строителни скелета – той е номер едно в Европа – и впоследствие с циментосмесители, а също така участва в петролната и газовата промишленост.
Запаленият по тениса Алтрад е по-известен във Франция с участието си в спорта, отколкото в бизнеса.
Без да е известен с любовта си към ръгбито, той купува отбора на Монпелие през 2011 г. и го превръща от почти фалирал в шампион на Франция през миналия сезон.
Неговата марка Altrad украсява не само най-известния отбор от всички – All Blacks, но през 2017 г. става първият спонсор на фланелките на френския национален отбор.
Съдът в Париж сега проверява дали тази сделка и няколко решения в полза на клуба от Монпелие са резултат от близките му отношения с шефа на Френската федерация по ръгби и съучастник на обвиняемия Бернар Лапорт.
Седемдесетгодишният баща на пет деца може да гледа на процеса като на незначително препятствие предвид препятствията, които е преодолял в живота си.
„Роден съм в резултат на изнасилване“, казва той пред La Region Occitanie.
„Майка ми беше член на племе, живеещо близо до Ракка. Баща ми, който е бил вожд на племето, я е изнасилил. Тя ме е родила сама в пустинята и той я е отхвърлил. Това е било между 1948 и 1951 г., не е възможно да се знае точно“.
Алтрад – който никога не се е връщал в Сирия от 1972 г. насам – казва, че животът е бил непоносим за него и майка му.
Той вижда в този трагичен произход основата на стремежа към успех, който е негова запазена марка.
„Да бъдеш син на отхвърлена майка се смята за срамно в културата на племето. Тя почина малко след раждането ми.
„След това се борих да получа място в училище. Издържах успешно матурата и получих стипендия – 200 франка, спомням си – за да отида да уча във Франция.“
За Алтрад Монпелие е оазис в живота му.
„Тук, в Монпелие, постигнах всичко: стажа си, научих езика, учих, имам бизнес група, ръгби клуб“, казва той.
Алтрад си създаде врагове сред колегите си президенти на клубове от Топ 14, като ги определи като „много консервативни и дребнави“ и добави, че бизнес моделът на френското ръгби не е „подходящ за целта“.
Алтрад, който казва, че е „хуманист“, е също толкова брутален в преценката си за тези, които смята, че са го подвели, като треньора на Франция, спечелил Големия шлем на Шестте нации, Фабиен Галтие, когото той уволни като наставник на Монпелие.
„Някой, който не си върши работата въпреки всички съвети, които му даваме, трябва да бъде отстранен, тъй като излага на риск колективната цел“, казва той.
Но Алтрад е далеч от това да бъде голяма уста, предпочита да се справя със собствените си съвети и да пази личния си живот, а и за разлика от много бизнесмени, магнатът прекарва свободното си време в писане на романи.
Опитва се и в политиката, като оглавява група от кандидати за местните избори в Монпелие през 2020 г. – те заемат трето място с над 18% от подадените гласове.
„Аз не съм нито ляв поради това, че съм се родил беден, нито десен, защото съм станал богат“, казва той.
Поддръжниците му казват, че е визионер, докато опонентите му опонират, че не е човек, който може да бъде превъзпитаван – но той настоява, че не богатството е това, което го интересува.
„Не парите са това, което ме привлича, а само големите успехи.“
Rugby pod 