Английският съдия ще ръководи 100-ия си тестови мач в събота, когато Уелс ще се изправи срещу Нова Зеландия.

Когато работиш като съдия толкова дълго, колкото Уейн Барнс, има някои взаимодействия, в които трябва да видиш смешната страна. Най-добрият съдия от Forest of Dean ще ръководи 100-ия си тестови мач в събота, когато Уелс ще се изправи срещу Нова Зеландия, присъединявайки се към клуба, в който е и бившият му съвременник Найджъл Оуенс, преди да стане най-титулуваният съдия за всички времена следващата седмица, когато Франция ще приеме Южна Африка в Марсилия. Не че достигането на такива значими постижения означава, че Барнс – който е приветливо самоироничен през цялото време, което прекарахме заедно – ще бъде посрещнат с всеобщо одобрение.

„Удивително е как в определени професии хората смятат, че просто трябва да споделят мнението си за работата ти. Може да си седиш на кафе с приятели в Twickenham и някой да ти каже: „Ти си Уейн Барнс, нали? Вчера беше……….. А аз ще си помисля: „Много благодаря, как мина денят ти?“ – смее се той.

Макар че не може да си толкова зле, че да имаш сто тестови мача и да съдийстваш на четири световни първенства по ръгби. Писоарът, на който някога е имало чучело на Барнс в един бар в Куинстаун, вече дори е изчезнал. Петата световна купа е на хоризонта, както и евентуалното ръководене на финала, при условие че Англия не участва.

„Наистина съм наясно, че участието на Англия във финала и спечелването на Световната купа прави много повече за местния ми ръгби клуб, отколкото съдийството на Уейн Барнс на финала на Световната купа“, добавя Барнс. „Това е нещо, което не можеш да контролираш. Просто трябва да съдийствам добре.“

Като се има предвид, че Барнс е съдийствал на Уелс повече от всеки друг международен отбор, е логично този уикенд в Кардиф да се отбележи неговият стотен юбилей. Първият му тест е в Сува с Фиджи срещу Самоа през 2006 г. Барнс изгонва крилото на Фиджи Мозес Лувейтасау с един от едва шестте червени картона, които е показал (досега). Продължителна контузия като тийнейджър за първи път му отваря вратата към съдийството, като се радва на разточителните такси – „2 паунда за автобуса“ – и напитките след мача. „След това получаваш няколко бири в съдийска халба, което, като се има предвид, че бях на 15 години, когато започнах… беше страхотно.“

В Университета на Източна Англия бързо става ясно, че Барнс е по-добър съдия, отколкото играч. „Не мисля, че някога осъзнаваш, че искаш да бъдеш съдия“, смее се той. „Мисля, че твоите приятели и съотборници ти казват, когато си по-добър в едното, отколкото в другото.“ Позицията му според съотборниците му е била „задна редица която не влиза в единоборства“.

След като през 2001 г. се присъединява към 50-членната съдийска колегия на Футболния ръгби съюз, пътят му е определен. Крис Уайт, Ед Морисън и Тони Спредбъри са му вдъхвали кураж, а Оуенс и Крейг Джубърт са били съвременници на Барнс на терена, като триото се е доверявало един на друг с напредването на кариерите си. Той ръководи мачове с участието на Мароко, Кения и Уругвай, докато усъвършенства занаята си, в който най-важното винаги е бил съзнателният му подход към взаимоотношенията с играчите по възможно най-приятелски и ясен начин – умение, което се пресича с другия му живот като адвокат, където бързото изграждане на доверие с клиентите е от първостепенно значение.

„Ако искаш играчите да говорят с теб с уважение, трябва да им говориш с уважение“, обяснява Барнс. „Това беше един от съветите, които получавах, когато се издигах в кариерата. Опитваш се да го запомниш. Никога не крещиш, опитваш се да не повишаваш тон, стараеш се да слушаш, преди да отговориш. Казвам това и на играчите – ако искате съдията да ви изслуша, може би да му крещите не е най-добрият начин да изразите мнението си.“

Не е толкова лесно да се направи това с хиляди последователи на ръгбито на трибуните и в социалните медии. Барнс има акаунт в Twitter, но не е много активен в него заради собственото си благополучие, като оставя всякаква обратна връзка за представянето си на близък кръг, на който се доверява и който включва Фил Кийт-Роуч, бившия треньор на Англия по схватките, както и бивш тестови съдия, спортни психолози и съпругата му Поли.

„[Социалните медии] имат някои прекрасни и някои отрицателни страни, ако сте човекът, когото всички коментират. За мен, за да защитя собственото си здраве и психическо равновесие, не участвам в тях и това е най-добрият начин да се справя с тях. Някои хора могат да се справят с това, други – не, а аз определено съм в категорията на тези, които не могат. Не въвеждам името си в Google и не го търся в Twitter. Макар че всичките ти приятели бързо ще ти кажат… както [в мача на Saracens със Sale], когато ме прегазиха два пъти и те хванаха да изричаш бомбата „F…к“ по телевизията. Получих много съобщения, в които пишеше: „гнусна уста“.

Ако той има някаква забележка – а те са много малко по време на 45-минутния разговор с изглед към прясно подготвеното игрище на “ Twickenham“ – тя е, че длъжностните лица рядко получават същото разбиране като играчите, нещо, за което всички ние несъмнено сме били виновни в миналото.

„Нямаме нищо против да кажем, че сме взели правилни или грешни решения. Нещото, което малко ме разочарова, е, че критиката, която получава един съдия, никога не е същата като тази на играч или треньор. В неделя тук, на Twickenham, някой играч ще направи грешка, ще изпусне топка или ще пропусне пас. Те не искат да го направят, грешат, но има много повече разбиране за това. Ако съдията сгреши, това е недопустимо“, отбелязва Барнс.

Те трябва да бъдат отстранени, да им се потърси отговорност. И ние го правим – просто не го правим в социалните медии. В един мач има около 250 пробива, 15 схватки, 25 лайн-аута – изведнъж трябва да вземете около 300 решения при време за игра от около 40 минути. Това е доста работа! И някои неща ще се объркат. Надяваме се, че няма да сбъркаме големите решения, а аз съм голям привърженик на технологиите и на ТМО. Тя трябва да се използва правилно, за да се запази темпото в играта, но искаш да вземаш правилни решения и това се опитваме да постигнем.

„Можем ли да определим всеки един нок-он, можем ли да решим кой лайн-аут не е идеално направо, или да видим всичко в непредизвиканите схватки? Не, това е невъзможно. Както е и за един играч да изиграе 80 минути, без да направи нито една грешка в преценката си. Мисля, че хората разбират сложността, особено всички основни заинтересовани страни, и мисля, че това е хубавото в нашата игра. Има такова взаимно разбиране.“

Барнс може и да не е активен в Twitter, но за наше щастие съпругата му Поли е, готова да „изкара“ съпруга си на светло, когато е необходимо, както в случая, когато Барнс се появи в предаването „Question of Sport“ и тя написа един пост: „Не мога да повярвам, че получавам това за таксата си за лиценз.“

Световната купа по ръгби във Франция догодина, независимо дали ще ръководи финала или не, ще доведе до естествен момент за 43-годишния играч да отчете всичко.

„Наистина съм наясно, че съпругата ми особено много се жертва, за да мога аз да правя това. Тя е доктор на науките по право, работи пет дни в седмицата в града, когато аз изчезвам, тя е не само служител на пълен работен ден, но и майка на пълен работен ден и това я натоварва и задължава много“, признава той. „Това е семеен ангажимент. Децата са на осем и шест години и аз съм напълно наясно с жертвите, които те правят, независимо дали става дума за това, че не виждат мъжа си или баща си за известно време. Осем седмици в Япония са голяма част от живота на едно тригодишно дете. Те ще дойдат в Кардиф, така че е хубаво да можем да го отпразнуваме заедно.“

Може би Уелс и Нова Зеландия ще подарят на Барнс един ясен, лишен от противоречия следобед. А може би не. Независимо от това, събота дава възможност на фенове, анализатори и играчи да направят нещо малко рядко срещано: да отпразнуват човека в средата на терена

Реклама