По време на есенното турне през 2009 г. Рас Думисани вдигна шум, като изпя много лошо южноафриканския химн, предизвиквайки яростта на Спрингбокс. Тринайсет години по-късно и само няколко дни преди сблъсъка между Франция и Южна Африка го открихме.
13 ноември 2009 г. в Тулуза. На стадиона френският национален отбор ще се изправи срещу Южна Африка в рамките на есенното си турне. Двата отбора се подготвят за традиционните химни. Рас Думисани, южноафрикански реге певец, излиза напред, за да изпее химна на своята страна. И тогава започва драмата. Изпълнението на певеца е катастрофално, с разбит глас, фалшиви тонове и замазани текстове. „В един момент си помислих, че това е скрита камера, но не беше“, казва Джон Смит, хукър на Спрингбокс, в книгата Rugby en Chœurs (издадена от Amphora) от Гилем Херберт. Почти 13 години след този епизод и преди мача Франция – Южна Африка следващата събота в Марсилия се срещнахме с Рас Думисани. И той разказа много подробно за тази специална вечер.
Животът му се променя в онази нощ в Тулуза. „Минаха три-четири години, но и до днес продължавам да слушам за това. Знам, че със Световното първенство във Франция отново ще чуя за него“, казва реге певецът, който току-що е навършил 49 години и все още живее във Франция от музиката си. Когато се свързахме с него, той се връщаше от концертно турне в Южна Франция, в Марсилия и Екс-ан-Прованс. „Обичам Франция“, каза ни той многократно.
„Не можех да пея добре в тези условия
През 2009 г. Рас Думисани е избран от южноафриканското посолство във Франция да изпее химна преди мача. „Обади ми се асистентът ми, за да ми съобщи. Нямаше проблем, знаех химна много добре. Бях го пял много пъти в младостта си. Родом от Дърбан, но в изгнание във Франция, мъжът приема предложението без да получи финансова компенсация. Това се случва „шест или седем месеца“ преди срещата, насрочена за есенното турне: „Това беше жертва за мен, но беше съдба. Това беше моментът да стана известен пред световните телевизии. Рас Думисани все още не знае какво наистина го очаква.
В деня на мача той пристига сутринта на летището в Тулуза, където започва изпитанието: „Чакахме няколко часа някой да дойде и да ни вземе. Чувствах, че нещо не е наред. В хотела нямаше нищо за ядене. На стадиона реге певецът си спомня и за посрещането, което не беше много любезно: „Помолихме за достъп до съблекалните. Озовахме се три етажа по-надолу, в затворено пространство без свеж въздух. Беше студено, нямаше как да нямам развален глас? За да допълни представянето си, той се запознава с екипа си: „Бяхме в средата на коридора с няколко 15-годишни момчета, които бяха дошли да свирят за мен. Те никога не са репетирали песента.
Малко преди 20:45 ч., когато е началото на мача, Рас Думисани влиза на стадиона зле екипиран според него: „Нямах обратна връзка в ушите си. Не разполагах с подходящия микрофон. Не можех да пея добре в тези условия. Въпреки това южноафриканският певец излезе на сцената, за да изпее „Nkosi Sikelel’iAfrika“ в обичайния си реге стил: „Организаторите никога не са говорили с мен. Те не знаеха, че ще пея така. След няколко (лоши) ноти на стадиона настъпва безпокойство, включително и сред най-близките до певеца: „Брайън Хабана беше точно до мен. Видях как се усмихна, когато разбра какво се случва. Рас Думисани продължи с изпълнението си, но продължи да изненадва: „Когато приключих с изпълнението на химна, извиках RASTA… И мисля, че това накара всички да умрат от смях. Всички казаха: кой е този човек?
Заплашен с „куршум в главата“
49-годишният певец не е разочарован от вокалното си представяне: „Знам, че съм добър певец. Просто изпях няколко ноти малко по-високо. За него проблемът е съвсем различен: „Те искаха да саботират националния химн. Беше ясно в съзнанието ми. Сигурно е било заради организацията… Не знам. Някой е искал да сплаши Спрингбокс преди мача. Южноафриканският певец е уверен в себе си, макар че и днес се смее на това.
За него отзвукът от представянето му не му позволява да има лош спомен за него: „Никога не съм се чувствал тъжен от това. В Google има повече кликвания, отколкото за смъртта на Майкъл Джексън. Беше почти прекалено голямо за мен. Всички телевизии по света ме питаха какво се е случило. BBC, CNN, австралийската телевизия… Помолиха ме да повторя химна и разбраха, че мога да пея. И все пак за Спрингбокс никога не е имало място за смях. „Бях ядосан. Бях бесен. Чувствах, че това е голямо неуважение“, казва Смит, който подозира, че певецът е бил под въздействието на наркотици.
След поражението на “ Спрингбокс“ с 20:13, последното до момента срещу Франция (оттогава 7 победи), южноафриканският треньор Питър де Вилиърс също беше разстроен на пресконференцията: „Бих искал да отбележа, че химнът на Южна Африка не беше уважен и беше изпълнен от човек, който не пееше добре. Също в Rugby en Chœurs капитанът на Les Bleus Тиери Дюсутоар си спомня, че се е мъчил да не избухне в смях: „Когато момчето започна да пее, ние прехапахме устни, за да не се разсмеем (…) След това пеенето на Марсилезата беше много трудно.“
Но след това нещата придобиват много по-малко забавен обрат, тъй като Рас Думисани получава смъртни заплахи от Южна Африка: „Беше ми забранено да се връщам в страната, защото иначе щели да ми пуснат куршум в главата. Няколко души намериха номера ми, за да ме заплашват. Казаха ми, че не съм истински южноафриканец.
Но певецът все още се усмихва. Самоопределилият се като „мирен“ реге изпълнител казва, че се е срещнал с всички тези хора, „за да им покаже, че това не е по моя вина“. Рас Думисани все още редовно се връща в Южна Африка, за да изнася малки концерти. Израел, Нова Зеландия, Съединените щати… Певецът има много планове за пътуване, но продължава да следва страстта си към ръгбито. 49-годишният изпълнител със сигурност ще следи съботния мач Франция – Южна Африка: „Все още не знам дали ще мога да отида в Марсилия. Ако е така, ще се опитам да се преборя за билет. Но не и за да пея химна.
Rugby pod 