Купата на шампионите е бледа имитация на някогашния легендарен турнир

Антоан Дюпон – холивудската звезда на ръгбито – казва, че „Купата на шампионите“ вече не е „Европейска купа“ и че е „малко трудно да бъде разбрана

Преди седемнадесет години, почти на този ден, центърът на Лестър и Англия Дан Хипсис се промъкна над линията в края на варварска среща – по съвременните стандарти – срещу Ospreys, за да открадне победа на стадион „Либърти“ и да изпрати Тигрите обратно в Източен Мидландс като минимални победители в Heineken Cup. И двата отбора бяха пълни с национални състезатели, а 11 000 души станаха свидетели на късната европейска драма.

Като се има предвид, че точно същата среща се състоя в неделя – когато новаците на Стив Бортуик от Лестър удържаха победа срещу изключително опитните “ Ospreys“ в Суонзи – пред половината от зрителите на този драматичен мач през 2005 г., няма по-презрителна съпоставка за постепенната смърт на някога великата Heineken Cup.

Макар да е лесно да припишем ниската посещаемост в югозападен Уелс на ротацията в състава на Лестър – никой от Фреди Стюард, Джулиан Монтоя, Дан Коул или Яспър Визе не се появи в състава на „Тигрите“ – това би било грешка. Лестър все пак включи осем английски национали в стартовия си XV състав; а неудобната истина е, че публиката не беше оптимална през целия уикенд – включително във Франция, където вътрешното състезание Топ 14 отбеляза рекордни посещения през първата половина на този сезон.

По-малко от 10 000 фенове на „Глостър“ присъстваха на впечатляващата победа на отбора им над „Бордо“ – цифра, която не е много сходна с тази на мача за Premiership Rugby Cup в средата на седмицата срещу вече починалия “ Worcester“ по-рано през сезона – докато в крепостта Clermont-Ferrand по-малко от 14 000 души присъстваха на обикновено разтърсващия Stade Marcel-Michelin.

За щастие Munster, със своята славна история в това състезание, не се възпротиви на тенденцията, но в неделя посрещнаха на “ Thomond Park“ Тулуза. И ако пристигането на Антоан Дюпон – холивудската звезда на ръгбито – и компания в Лимерик не беше довело до добра посещаемост, тогава, честно казано, нямаше да има никаква надежда; това можеше да бъде смъртната присъда на турнира.

Един незначителен аргумент за възприеманата апатия, поне отвъд Ламанша, беше конфликтът с четвъртфинала на Световното първенство по футбол на Франция срещу Англия. Домакинството на “ Castres“ в Тулуза се сблъска директно с „Le Qatar Crunch“, което накара ръководството на клуба от Топ 14, начело със старши треньора и довереник на Еди Джоунс Пиер-Анри Бронкан, да моли организаторите на турнира за промяна на началния час. Организационният комитет, който сам се забави с насрочването на мачовете, също изигра своята роля за апатията на феновете, не даде на Castres достатъчно време.
Нерешителността е допринесла за намаляването на уважението към състезанието

Непрекъснатият срив на Worcester и Wasps не предостави на EPCR перфектни условия за организиране на мачовете, но няма съмнение, че бавенето е допринесло за намаляване на авторитета на състезанието. В неделя вечер в Суонзи имаше нищожно малко пътуващи привърженици на Лестър – един от по-големите клубове в състезанието – и това със сигурност щеше да е така на много от терените в състезанието. На феновете не беше предоставено достатъчно време, за да организират пътуването и настаняването си за тези мачове в момент, когато доходите продължават да са свити, а цените на пътуванията в последния момент продължават да са изнудвачески.

Много се изписа и за абсурдния формат и жребия, които със сигурност трябва да се нареждат сред най-известните актове на самоунищожение от страна на което и да е състезание в историята на спорта. Все още не съм срещнал човек – професионалист или фен – който да е успял да го обясни, без да провери думите си на уебсайта на EPCR, който, като се има предвид, че както състезанието, така и спортът отчаяно се опитват да привлекат нови фенове, е смайващо ограничен.

Струва си да припомним, че EPCR обяви – и вероятно договори – телевизионно споразумение за двете си състезания едва в началото на октомври. Договорите за излъчване, сключени в последния момент, едва ли са добро доказателство за уважение и престиж.

И всичко това преди да се обсъди слонът в стаята: Южна Африка. Ако може да се съди по първия кръг от мачове, състезанието изглежда е било прието в страната на дъгата толкова добре, колкото и съдийско решение на Уейн Барнс. Гигантските стадиони бяха почти празни, като само “ Bulls“ се доближиха до това, което може да се счита за прилична публика.

„Това е ново състезание – то не е Европейската купа

Дори играчите не са смутени от включването на Южна Африка. „За пуристите е малко трудно да го разберат“, беше обобщението на Дюпон преди минималната победа на Тулуза в Мънстър. „Цялото ни поколение познава легендарната Европейска купа.“

„Сега това е ново състезание. То вече не е Европейската купа.

„Трябва да подходим към него по този начин и да се опитаме да видим положителното, като си кажем, че ще играем с нови отбори. Но това е малко трудно да се разбере“.

Дюпон е прав. Heineken Cup е „легендарна“; несъмнено и безспорно най-голямото състезание по ръгби на планетата. Super Rugby беше по-лъскаво и по-бляскаво – с неговия веселяшки блясък и липса на риска, които пораждаха някои страхотни атакуващи моменти – но не можеше да се конкурира с примитивния, суров феномен на Heineken Cup. Дори и Световната купа по ръгби понякога трудно можеше да се сравни с емоционалната гордост, демонстрирана през някои от великите европейски уикенди. Силата на Heineken Cup в известен смисъл е в нейната териториална принадлежност.

Някога Европейската купа беше състезанието, което всеки клуб искаше да спечели – по дяволите, дори френските клубове за кратко време я уважаваха и се отнасяха с престиж към нея. През последните 10 години обаче то бе оставено да ръждясва, което може да доведе до спиране на голямото старо състезание в недалечно бъдеще.