Грузия е отборът, който трябва да бъде победен в Евро фиестата

ВСИЧКИ гледат към Шестте нации, но следващата седмица започва и Европейското първенство по ръгби, а като състезание, включващо три нации, които се отправят към Световната купа, и още една – Испания, която смяташе, че е резервирала билет, заслужава повече от спорадичен поглед.

Ръгбито в подножието на Европа започва да надскача възможностите си въпреки липсата на помощ от Шестте нации, за което свидетелства фактът, че Португалия, която завърши на четвърто място в миналогодишното първенство, преди на Испания да бъдат отнети точки, победи САЩ в репешажния турнир за Световната купа през ноември.

Грузия, както винаги, ще бъде отборът, който трябва да бъде победен в новия формат на състезанието, като организаторите от REC ще докажат на колегите си от „Шестте нации“, че лесно можеш да разшириш един турнир без драма.

Турнирът REC се увеличава от шест на осем отбора, разделени в две групи по четири. Между другото, всичко това се случва без участието на Русия, която продължава да бъде лишена от правото да участва в международни състезания. Ако те се завърнат в някой бъдещ сезон, остава възможността за разширяване до десет отбора с две групи по пет.

Така че този път имаме група А: Грузия, Испания, Германия и Нидерландия и група Б: Румъния, Португалия, Белгия и Полша. Победителите от група А ще се срещнат с вторите в група Б в единия полуфинал, а победителите от група Б ще се изправят срещу вторите в група А в другия. Финалът ще бъде през уикенда на 17-18 март. На практика ще има и надпревара за останалите отбори за определяне на второстепенното класиране.

Както и при „Шестте нации“, интересът около различните треньори е голям и напоследък има доста размествания. Голямото напускане беше на Анди Робинсън като треньор на Румъния през декември, което дойде изневиделица. Дъбовете не бяха изкоренили дърветата, така да се каже, но се бяха класирали за RWC2023, което им се изплъзна преди четири години, и външно нямаше никакви реални признаци, че Робинсън е на крачка от напускане.

Бившият играч на Англия и треньор на Шотландия тогава коментира единствено доста лаконично: „Чувствам, че съм отвел румънския отбор толкова далеч, колкото мога, след поредицата от разочароващи резултати през последните шест месеца на терена и извън него.“ Очакваме да видим дали ще подпише с някой друг отбор преди Световното първенство. Засега Румъния се е обърнала към бившия полузащитник Еуген Апьок, който беше техен помощник-треньор на RWC2015.

След това имаме Белгия, които се възползваха от преструктурирането, като се върнаха във висшата дивизия след престой в Trophy турнира. Белгийците привлякоха треньор с голямо име в лицето на Майк Форд, който според мен е работил на национално ниво с Ирландия, Англия и Германия, да не говорим за „лъвовете“. След като през 2016 г. приключи най-значимата му работа като треньор в Бат, скитникът Форд е работил и в Тулон и Далас Грифинс, а имаше и двегодишен период като асистент в Лестър Тайгърс.

Първият ход на Форд беше да потърси бившия блокировач на Сарацинс и Англия Мауриц Бота, който му помогна в Германия, когато германците участваха в последните етапи на квалификациите за RWC2019.

В интерес на истината треньорското дуо може да намери по-качествен материал за работа в Белгия, която подобно на мнозина започна да използва френската връзка с голям брой играчи с двойно гражданство. Трябва обаче винаги да се внимава за потвърждаване на тяхната правоспособност, тъй като те, подобно на Испания, бяха ужилени в прословутия провал в квалификациите за Световното първенство през 2018 г., който ги върна значително назад.

Междувременно в Холандия имаме Лин Джоунс, който е точно до Форд по отношение на навъртените въздушни мили като треньор. Бившият флангови играч на Уелс се възстановява от здравословни проблеми, в началото на Ковид му беше поставена диагноза рак на простатата и възстановяването беше труден път, но той отново е начело на отбор аутсайдер, което изглежда е позицията му по подразбиране.

Преди това назначение с Холандия Джоунс заведе Русия на RWC2019, където, макар и с по-слаби показатели, те изглеждаха във форма и добре организирани, докато преди да приеме работата в Русия, той прекара две години в работа с Велвичиас – селектирания отбор на Намибия, който се състезава в Currie Cup. И разбира се, преди тези международни назначения той бе начело на „Gwent Dragons“ в продължение на четири години и прекара два много тежки сезона начело на „London Welsh“. Бил е там, работил е и е получил фланелката.

Всъщност холандците имат няколко много обещаващи млади играчи, разпръснати по света, най-вече във Франция и Нова Зеландия, но все още не могат да ги съберат на едно място по едно и също време. И, разбира се, те са жертва на хищнически очи. Големият блокировач Фабиен Холанд е високо оценен в „Highlanders“, а преди две години спечели три титли на Нова Зеландия U20 и въпреки че все още не е „пленен“ от кивитата, изглежда вероятно да направи кариера при „All Blacks“.

Междувременно Грузия изглежда се придържа, поне за момента, към Леван Маисашвили, който се предполагаше, че ще бъде временен след напускането на Милтън Хейг след RWC2019. Маисашвили, който едва не почина по време на Covid, се е възстановил и тази историческа победа над Уелс в Кардиф през ноември изглежда е затвърдила позицията му. Едва вторият грузинец, роден в Грузия, който е треньор на Лелос от 1996 г. насам, той все пак ще може да разчита на гуруто в отбраната Джо Уорлси.

Ситуацията с треньорите не е толкова променлива. Патрис Лагиске свърши блестяща работа, като изведе Португалия до финала, а отборът му играе по образа на своя създател – бързо и изобретателно. Радост е да ги гледаш, но тази година те са изправени пред огромни предизвикателства и необходимост от фино преценен баланс.

Миналата година талантливият му, но малък отбор изпразни резервоарите, докато стигне до Франция, и може да се окаже, че ще трябва да „повтори“ играта си толкова скоро след Коледа в турнира, който винаги е много физически. И все пак те се нуждаят от възможно най-много висококачествено ръгби преди Световната купа, което ще включва два или три престижни тестови мача това лято, които все още не са потвърдени.

Освен това ще има възможност за участие на играчи, които не са заявявани преди това за Португалия или не са били на разположение. Ще се опита ли Лагиске да ги интегрира на такъв късен етап или просто ще игнорира техните претенции?

Уелският триумвират Крис Хит, Морган Стодарт и Скот Болдуин ще ръководят Полша, която след зимното си прекъсване неизменно среща трудности в началото на европейските кампании. Неподготвеният отбор бе разгромен от Уелс U20 в скорошната загрявка, но на треньорската скамейка явно не им липсва хъс.

В Испания се очакваше, че някой голям играч може да смени дългогодишния Сантяго Сантос, но до момента няма никакво движение, а и да си признаем, че Сантос не е направил нищо друго освен две квалификации за Световното първенство през това време. Той не може да бъде обвиняван пряко за объркването на документите от страна на федерацията. Обективно погледнато, той си е свършил добре работата.

Остава Германия, която върви назад от опияняващите дни на 2018 г., в които, лесно е да се забрави, завърши на второ място след Канада в репешажния турнир. Горещи дни, но заради конфликта със Съюза, а след това и заради оттеглянето на много играчи, Германия изпадна в рецесия – процес, който трудно може да бъде спрян. Марк Кулман се опитва да направи всичко по силите си, но това е неблагодарна задача и подозираме, че ги очакват трудни месец или два.