Системата трябва да се промени, за да се гарантира безопасността на играчите, но северните и южните тимове гледат на нещата по коренно различен начин

В ръгбито предстои да бъде решен един проблем, свързан със сложния въпрос за опасната игра: „че играч, получил червен картон, ще бъде заменен след 20 минути.“

Това е изпробвано в продължение на няколко сезона в Южното полукълбо, което твърдо е решено да го въведе в световен мащаб. През май миналата година обаче Съветът на Световното ръгби отхвърли предложението за глобален тест, въпреки препоръката на собствената си Група за преглед на законите.

На юг мнението е, че тяхната система защитава интегритета на спорта, като гарантира, че 15 играят срещу 15. Освен това тя подобрява точността на решенията относно опасната игра и поддържа ритъма, като премахва дългите преразглеждания на играта.

В тази част на света аргументите са, че това абсолютно не възпира опасната игра и не допринася за промяна на поведението на играчите. И ако се сведе до съпоставка между зрелище и безопасност, резултатът е само един – здравето и благосъстоянието на играчите. Това също е спортна честност.
Нито едно от тези противоположни мнения не е безпочвено, трудността е в тяхното съчетаване. Като добавим и фундаменталните разногласия относно това, какво трябва или не трябва да бъде червен картон, се получава нещо като Гордиев възел. За разплитането му може и да не е нужен мечът на Александър, ако предложението бъде придружено от прекратяване на смехотворните смекчаващи мерки за отстраняване от игра, то ще получи голяма подкрепа. В крайна сметка това е смекчаване на наказанието на терена.

След отхвърлянето му Южна Африка, Нова Зеландия, Австралия и Аржентина Ръгби („Sanzaar“) се върнаха към чертожната дъска, като предложиха преработен модел, който сега се изпробва в състезанието Super Rugby Pacific.

На първо място, за да се ускорят нещата, съдията ще дава жълт, освен ако не е бързо и напълно очевидно, че става въпрос за нарушение за червен картон. Възможностите на съдията след първоначалния преглед на терена са:

Продължаване на играта: когато няма очевидна нечестна игра.
Само наказателен удар: установена е ниска степен на опасност и/или има значително смекчаване на вината.
Жълт картон: когато опасността е повишена, с потенциални смекчаващи фактори.
Червен картон: когато се установи умисъл с висока степен на опасност, като нарушителят не се замества. (Нека наречем този вариант „директен червен картон“).

Дотук това е ясно, но дяволът се крие в детайлите. Прочетете внимателно.

ТМО преглежда всички жълти картони по време на периода на наказанието за нарушение, като потвърждава, че санкцията е правилна; или решава, че картонът трябва да бъде променен на червен, като в този случай нарушителят не се връща, а се заменя след още 10 минути. Не съществува правило, което да позволява на ТМО да преквалифицира картона в директен червен без смяна.

Това е очевиден недостатък; пълната санкция е от съществено значение за всички изключително опасни фаулове, без изключение. Рискът за играта и за благосъстоянието на играчите е, че макар и да бъдат видени от всички, те няма да бъдат санкционирани.

Неизбежно възникват въпроси. На първо място, каква е разликата между жълтия и червения цвят, преди да бъде отнесен до ТМО? Тъй като прегледите на терена са бързи, а съдиите вероятно с удоволствие ще се откажат от отговорността, можем да очакваме по-голямата част от нарушенията да отидат в телевизионната кабина. Летвата за директен червен цвят е поставена изключително високо и след като тази възможност не е на разположение на ТМО, тя върви към изчезване.

Абсолютната яснота е жизненоважна. Ударът на Уини Атонио по Роб Херинг в мача Ирландия – Франция – къде би трябвало да бъде поставен? Абсолютно същият въпрос стои за Грант Гилкрист и Мохамед Хауас по време на мача между Франция и Шотландия, както и за неотдавнашния удар на Серджо Паризе (Топ 14). Ако съдията не даде директни червени картони, тогава тези играчи ще бъдат заменени след 20 минути. В зависимост от това в кой лагер сте, това е добра или лоша новина.

Всички бяхме доволни, че Ирландия победи 15-те французи, най-вече защото Херинг можеше да бъде заменен от Ронан Келехер. Ако това беше Джони Секстън, става съвсем различно – 20 минути без играч е много вероятно да са много по-малък недостатък, отколкото да загубиш ключов влиятелен играч завинаги.

Има и проблеми с ресурсите – финансови и човешки. В Super Rugby Pacific има по шест мача на уикенд, което е много приемливо от гледна точка на броя на TMO, които ще са 12 (по двама на мач: единият наблюдава играта, а другият преглежда „жълтите“ повторения). Това означава повече разходи, включително повече пари за повече отговорности; предложението е много над сегашните заплати.

В северното полукълбо тези проблеми са по-големи. За 16-тина финалите на купите „Хайнекен“ и „Чалъндж къп“ ще са необходими 32 ТМО; честно казано, такива няма. Най-доброто решение може да се крие в системата на „бункера“ на ръгби лигата, където група ТМО, които не са на конкретни мачове, се настаняват в специален център с достъп до всички записи от камерите. Тук възникват и други финансови последици, включително назначаването на щатни служители на тази длъжност.

Всичко това, разбира се, не предотвратява възможността за човешка грешка, която няма да изчезне. Вижте само системата VAR във футбола.

Анализът на настоящия процес ще бъде от огромно значение и трябва да включва всички резултати от жълти картони във видеоформат. Трябва да виждаме всичко в реален контекст, а не само страници със статистика. Пълната прозрачност е от ключово значение за процеса.

Какво следва? Обичайната забрана за промяна на закона, преди Световното първенство, е в сила в момента, така че едва ли ще видим това предложение преди това. Но ако поправим всички недостатъци, Paddy Power вероятно ще го постави на първо място в класацията за участие в „Шестте нации“ през следващата година. Докато обмисляте от коя страна на оградата сте, не забравяйте: не можете да седите на нея.

Реклама