Франция е на гребена на вълната за Световната купа, докато английската клубна игра страда

Elgan Alderman

Елган Олдърман опитва страстта, обхванала всички нива на ръгбито отвъд Ламанша, на фона на растящата посещаемост, като я сравнява с трудностите на Премиършип

Беше 1 април миналата година, в студена петъчна вечер, когато 10 000 души се събраха на стадион „Ги Бонифас“ за сблъсъка между Мон дьо Марсан и Байон. Тази публика бледнее на фона на мачовете от висшата футболна лига, а на „Уелфорд Роуд“ редовно се събират над два пъти повече зрители в Gallagher Premiership, но е впечатляваща, когато се има предвид таблицата, която те оглавяваха: Pro D2, втората дивизия на ръгбито във Франция.

Любовта на Франция към ръгбито не е нещо ново, но сегашната страст е много силна. Националният отбор се намира във вълнуваща форма, до световното първенство остават шест месеца, а клубната игра е оазис на конкурентната популярност – особено в сравнение с Англия, където два отбора от висшата лига фалираха този сезон, а на най-добрия отбор в Чемпиъншип бе забранено да се състезава за промоция. Сред 16-те отбора в Pro D2 са финалистите за „Хайнекен Къп“ Биариц и Коломие. Алби, Дакс и Бургуан-Жалие, членове на Топ 14 през 2007-2008 г., са в Nationale, новата трета дивизия, създадена през 2020 г., за да преодолее разликата между професионалната и аматьорската игра.

Националната лига по ръгби, която управлява професионалната игра във Франция, обяви рекордна посещаемост миналия месец. След 18 кръга от първенството тя съобщи, че в Топ 14 са присъствали средно по 14 065 фенове на мач, което е с близо 20 % повече в сравнение с предходния сезон. Не е необичайно да се види подобна цифра на мач от Gallagher Premiership, като се има предвид, че 16 400 души е средната посещаемост за 17-ия кръг в Англия, но именно комбинацията от Top 14 и Pro D2 подчертава предимството на Франция.

През последния уикенд на януари, преди началото на „Шестте нации“, Лестър имаше най-високата посещаемост – 25 849 зрители – в четирите водещи дивизии във Франция и Англия (ако Бордо Беглес беше у дома, те щяха да си оспорват първото място). Тулуза е на второ място с 18 832 зрители, следвана от Лион, Расинг 92 и Байон. Всичките седем мача от Топ 14 бяха с над 10 000 зрители, както и мачовете на London Irish и Exeter Chiefs.

Във вторите нива разликата беше ден и нощ. Всеки мач от Pro D2 имаше по-голяма посещаемост от водещите в първенството 1875 зрители на Калди, а Ванес (7839) и Ажен (7531) посрещнаха повече от Sale Sharks (6750). В третия ешелон Нарбон имаше 3500 зрители за гостуването на Алби, а Дакс – 3000 срещу Бургоан-Жалие. Нафарроа отчете 3100 зрители за мач в петото ниво.

Има значителни културни и географски фактори, на които Англия не може да подражава. Посочете най-добрите ръгби и футболни отбори във Франция и ще видите, че те обикновено се борят за различни зрители.

Можете да пътувате до южната част на Франция и да гледате четири мача в рамките на четири дни съвсем спокойно. Двама приятели и аз сме били в Биариц, Безие, Монпелие, Монтобан, Каркасон, Мон дьо Марсан, Кастр и Мазамет, а тази година, в рамките на два уикенда, ще посетим още 7. От нашия опит знаем, че всички са неприлично гостоприемни към пътуващите ръгби фенове

30-те клуба от Топ 14 и Pro D2 са разпръснати в южната част на страната, като към тях се прибавят пунктове в северозападната част (Ван), крайния север (Руан) и Париж (Маси, Расинг 92 и Стад Франсез). Пропуските на север се запълват от футбола, като на изток от столицата се намират шест отбора от Лига 1, а в околностите на Ванн – пет. Клермон-Феран, Лион, Монпелие и Тулуза (плюс Париж) имат представители на Топ 14 и Лига 1 – освен ПСЖ, те са отбори от средата на таблицата – но това е всичко.

Разделението продължава, когато се спускате надолу по дивизиите. Бордо, Гренобъл, По и Руан (и Париж) имат отбори в Лига 2, от които 11 клуба са в горната половина на страната. Championnat National, третото ниво на футбола, няма отбори в югозападната част на страната. В Nationale по ръгби има 12 южни отбора от общо 14.

В централните райони се произвеждат повечето, но не всички от най-добрите играчи на Франция. Джонатан Данти, Секу Макалу и Камерън Уоки са сред тези, които са се развили в Париж и околностите му, докато Руан и Ван са стартовите клубове на Габен Вилиер и Нолан Льо Гарек. Нараства влиянието на клубовете извън метрополията: на скамейката срещу Англия бяха Пиато Маувака, Сипили Фалатеа, Ромен Таофифенуа и Йорам Моефана, чието родословие е от Нова Каледония и Уолис и Футуна, френски острови в Тихия океан.