Трябва да обичате схватките. Вероятно нямаше да имам работа, ако нямаше схватки и играта ни щеше да прилича повече на ръгби лига! Но всъщност схватката е олицетворение на мисията на ръгбито: да бъде игра за всички форми и размери. Е, в схватката виждате всякакви форми и каква идентичност трябва да имате. Намирайки се там, вие сте част от високотехнологична, но и невероятно физическа, уникална част от спорта.

Хубавото е, че някой може да е най-силният в залата, най-големият мъж, но това не означава непременно, че може да се справя със схватките. Защото тя има техническа насоченост. Очевидно е, че помага, ако имаш големи момчета, които са много добри в техническо отношение. Погледнете много от южноафриканските отбори, те обикновено са такива. И с тази комбинация обикновено е много по-трудно да се справиш.

Другото интересно нещо е, че макар в схватката да е много конфронтационно – аз срещу теб – все още сте си с приятелите си.

Проблемът, който откривате, е, че в опитите си да направите схватката по-безопасна, с което съм съгласен, може да рискувате да стигнете твърде далеч. Защото без значение какви са най-добрите намерения с промените, които въвеждате, всички отбори по света все още работят върху начини за получаване на предимство.

Разбирам защо хората обсъждат премахването на влиянието на схватката.

Преди няколко години имаше един неприятен период, в който всеки скръм отнемаше твърде много време и имаше безкрайни подновявания. Но мисля, че в момента схватката е на доста добро ниво и не говорим за нея толкова много, колкото сме го правили в миналото. А тя все още е жизненоважна част от играта.

Защото всеки отбор има нужда от добра схватка. Дори и различните страни да имат различни треньорски философии – да речем, да възприемат схватката само като рестарт за започване на атака – все пак е необходимо схватката да бъде стабилна платформа. Добрата схватка ви позволява да доминирате в определен аспект на играта, но дори и за отборите, които просто искат да „вкарат и изкарат“ топката, все още се нуждаят от тази стабилност… И да не бъдат наказани!

Разбирането на съдиите за схватките става все по-добро. Ако съревнованието е честно и ако топката е отзад и може да се отиграе, много съдии вече ще я оставят да се играе. Най-добрите рефери са в състояние да направят тази преценка, което според мен помага на схватките, а също и на хода на игра.

Най-голямото нещо, на което трябва да се обръща постоянно внимание, е скоростта на подготвяне. Може би не става въпрос за поставяне на часовник, а по-скоро за начина на мислене на отборите. Да се подготвят бързо и да постигнат стабилност. Това не означава да се бърза и съм говорил с няколко съдии по този въпрос, за да стане ясно, че ако се даде известно време за разстановката, има вероятност връзките да са по-добри, краката да са солидни котви и тогава вероятно се получават по-малко схватки и благосъстоянието на играчите е по-добро. Сега преминаваме през схватките много по-добре.

Ако въведем „съдия по схватките“, трябва да сте наясно как това се отразява на темпото на играта. Вече имаме достатъчно прекъсвания. Мисля, че е по-добре да се повишава квалификацията на съдиите, за да виждат повече ситуации. Играчите са наясно: дори да доминираш, но лакътят на свободния пилиер да сочи надолу, това е лоша гледка за съдията. Ако играчите разбират картинките, които се очакват от тях, тогава можем да очакваме, че длъжностните лица ще ги тълкуват последователно.

Съдиите очакват свободният пилиер да е с изправени бедра и високо вдигнат лакът в свръзката, или тесният пилиер да е с дълга свръзка, или пък хукърите да имат „спирачен крак“. Ако постигнете това, което те искат, и вървите напред, трябва да бъдете възнаградени.

Експертите също така трябва да могат да обясняват какво се случва, независимо на каква позиция са играли. Дори и да не е от техническата страна, добре е да се чуе защо даден отбор може да иска да натисне отляво, за да извади от уравнението задната редица на противника. Защото схватката не е просто „удряй и натискай колкото можеш по-силно“.

Реклама