След като вдъхнови епичната победа на Ла Рошел над фаворитите, брилянтността на треньора на тима отново беше на лице.

Ронан О’Гара е един от най-добрите треньори в световното ръгби – това се видя ясно при победата на „Ла Рошел“ над „Лейнстър“ за Купата на шампионите

Късно вечерта в събота, когато светлината избледняваше, се виждаше как малка група привърженици на Лейнстър снимат с телефоните си автобус на отбор пред стадион „Авива“.

И все пак това не беше автобусът на „Лейнстър“. Нито пък беше луксозният екзекутивен автобус, какъвто можеше да се очаква от отбора, който само няколко часа по-рано беше запазил Купата на шампионите в може би най-великия финал в историята на състезанието.

„Там е ROG“ – каза един от тях, когато светкавицата на фотоапарата на телефона освети предната част на скромния на вид автобус, за да разкрие Ронан О’Гара, директора по ръгби на „Ла Рошел“, седнал на първия ред, докато той тръгваше откъм ръгби клуб „Лансдаун“, само на метри от стадиона в Дъблин.

Секунди по-късно, придружени от няколко възгласа, те се отправиха към дома, като почти анонимното отпътуване контрастираше с партито, което ги очакваше във Vieux-Port в Ла Рошел: зашеметяващата работа по „разбиването и заграбването“ беше завършена.

„Ла Рошел“ отново превзе пристанището, като отпразнува поредната си победа за Купата на шампионите
Море от фенове на „Ла Рошел“, които празнуват поредния голям триумф за Купата на шампионите

Това не беше така, както трябваше да бъде. През цялата година „Лейнстър“ правеше всичко възможно, за да се насочи към този финал и да компенсира болката от миналогодишното поражение в последния момент от отбора на О’Гара – дори жертва полуфинала си в турнира за URC срещу „Мънстър“, като пусна на терена втори състав.

И все пак именно О’Гара се превърна в победител в този великолепен мач, добавяйки втора титла за Купата на шампионите като треньор към двете, които спечели като играч с Мънстър.

Той доминираше в моментите след мача, колкото и да разпалваше огъня, за да вдъхнови отбора си да победи най-великия отбор в историята на „Лейнстър“ въпреки ефективното домакинско предимство на ирландската провинция.

Начинът, по който изглеждаше, че е влязъл под кожата на „Лейнстър“ и е спечелил психологическата война и стратегията на терена, беше почти като на Жозе Моуриньо. Такива бяха и празненствата му при последния съдийски сигнал, когато той в страстен изблик удряше въздуха.

Когато слезе на терена, за да празнува с играчите си, имаше време и за емоционална прегръдка с майка си Джоан, която се възстановяваше от заболяване, преди Лейнстър отново да влезе в полезрението му.

Обвинението, че капитанът на Лейнстър Джеймс Райън е проявил неуважение към своя опонент Грегъри Алдрит, като не го е погледнал в очите, докато са си подавали ръка при хвърлянето на жребия, беше последвано от обвинението, че е имало несъответствие в условията, с които са разполагали, като функционалната зала, предложена им на стадион „Авива“, не е била достатъчно голяма, поради което са преминали в клуб „Лансдаун“.

Имаше обвинения, че капитанът на Лейнстър Джеймс Райън е проявил неуважение към противоположния си номер Грегъри Алдрит, като не го е погледнал в очите, докато са се ръкували.

„Разочароващо е на този фронт, но трябва да приемем, че ни възприемат като малкия отбор, но това ще се промени“, каза О’Гара на интересната си пресконференция след мача, когато разговаряше с лекота на френски, дори и да го предаваше с Коркски тембър.

Съобщенията за разгорещена размяна на реплики с Шон О’Брайън в тунела на полувремето, когато О’Гара поискал разяснения по съдийството, само допринесоха за драматичния разказ, който твърде често липсваше при грандиозните събития в ръгбито като момент, в който спортът се опитва да привлече нова аудитория.

Вместо това О’Гара доказа, че е чист box office, подкрепяйки думите си с дела, а забележителното завръщане на отбора му, след като изоставаше със 17 точки само след 11 минути, е доказателство за уменията му да работи с хора, както и за треньорския му талант.

„Имаш данни за всичко“, каза той. „Но нямате данни за характера. В отбора нямаме нито един проблемен играч, което е лудост да се каже във френското ръгби“, разсъждава О’Гара.

Ясно е, че играчите на „Ла Рошел“ са се вписали в създадената от него среда, в която забавлението, чувството за хумор и усърдната работа са в еднаква степен.

Стремежът му да създаде ръгби династия в клуба от Топ 14 също само ще засили усещането, че той е следващият старши треньор на Ирландия в очакване. Миналата година той ухажваше Англия и след мача повтори твърдението си в този вестник отпреди няколко години, че иска един ден да стане треньор на Ирландия.

Реклама